Нещо неочаквано е открито в облачните кръгове на Венера, най-близката ни планета съсед. Въпреки че все още никой не смята (или поне официално не твърди), че това може да е индикатор за извънземна форма на живот, едно от обясненията в списъка за това явление е неустановен извънземен микроорганизъм, който може да е причината този необичаен химикал да се носи над планетата, като наличието му сега е установено за първи път.
Химикалът се нарича фосфин или PH3, съединение, съставено от един атом фосфор и три водородни атома. Смята се, че на Земята има някои микроби, които могат да оцелеят и да се развиват в среда без кислород, а в някои наши наземни заводи химикалът се използва за третиране на отпадните води. Газът е силно токсичен за хората и мирише на разлагаща се риба.
Той е идентифициран при наблюдения на Венера, направени с телескопите в Хаваите и Чили през 2017 г. и 2019 г. По-конкретно, фосфинът е открит на около 33 до 39 мили (53 до 62 километра) над повърхността на Венера – пространство, което е известно със своята брутална негостоприемност за всякакви форми на живот, както поради изключително горещите температури, така и поради огромния натиск и притегателни сили, които действат в него.
Интересното е обаче, че надморската височина, на която е открит фосфинът, е една от най-благоприятните за развитие на форми на живот области в Слънчевата система отвъд Земята, с температури и налягане, сравними с тези на повърхността на нашата планета. Все още съществува проблемът с облаците със сярна киселина, които със сигурност биха били враждебни за голяма част от формите на живот, които познаваме, и също така ли трябвало да са унищожили фосфина в облаците на планетата.
„Това са условия, които не са съвсем приемствени по отношение възможните форми на живот, такива, каквито ги познаваме“, казва Брендън Бърнс, астробиолог от Университета в Нов Южен Уелс, Австралия.
Екип, ръководен от Джейн Грийвс от университета в Кардиф и университета в Кеймбридж във Великобритания, разкрива откритието на учените в статия, публикувана в понеделник в журнала Nature Astronomy. Екипът от изследователи се е опитал да обясни мистериозното присъствие на фосфин в облаците, като се вземат предвид различни атмосферни, химични и геоложки процеси. Мълнии, вулкани, слънчев вятър и дори метеори са изследвани като възможни източници, но нито един от тях не може да отговори напълно на наблюденията.
„Ако никой от известните химични процеси не може да обясни как се е появил PH3 (фосфин) в горните слоеве на атмосферата на Венера, то той би трябвало да е произведен чрез процес, който преди това не се е считал за възможен в специфичните условия на планетата. Това може да е неизвестна фотохимия или геохимия, или евентуално форма на живот.“, се казва в статията.
Учените продължават да „подчертават“, че откриването на PH3 в облаците на Венера не е доказателство за наличието на живот, а само за аноманална и необяснима на този етап химия.
За да разберете какво точно се случва в облаците на Венера, може да се наложи изпращане на нови роботизирани сонди, балони или други космически корали, които да ги изследват и да вземат проби. Междувременно много астрономи вече изброяват възможностите.
Живот на Венера?
„Това е изключително вълнуващо“, казва Дейвид Грийнспун, старши учен от Планетарния научен институт. „Това е легитимен кандидат за наличието на форми на живот на тази близка до нас планета. Потенциално, може да се окаже, че е най-голямото откритие, което се правили досега.“
Гринспун е широко уважаван експерт по изследване на Венера, който не е участвал в екипа направил новото откритие, но за първи път пише за възможността за наличието на облачна биосфера на Венера през 1997 г. и оттогава настоява в подкрепа на тази идея. Той посочва, че фосфинът е бил определен като идеален маркер за наличието на форми на живот.
„Това е молекула, която не би трябвало да се намира там, ако съдим по обикновените атмосферни химични процеси и трябва да има много кратък живот, което означава, че ако се намира там, значи има активен източник, който е позволил нейното съществуване. И тогава въпросът е какъв би могъл да бъде този източник? И няма очевиден небиологичен източник, който да може да бъде назован като причината.“
Астрономът Стивън Р. Кейн от Калифорнийския университет в Ривърсайд, който също не участва в откритието, посочва, че някои изследвания показват, че Венера е била обитаема планета в далечното минало, може би преди повече от милиард години. Той предполага, че „всякаква биологична форма на планетата може да бъде остатък от последните оцелели членове на предишната биосфера на Венера.“
Но Кейн казва, че има причина да бъде скептичен, че неидентифицирана форма на живот може да е най-доброто обяснение за появяването на този необичаен за средата газ.
„Както се отбелязва в статията, биологичната причина се представя като единствената възможност, тъй като понастоящем не можем да моделираме друго геоложко обяснение. Химията на възможните геоложки и биологични процеси е огромна и пълното изследване на тези области изисква огромни и непрекъснати усилия. Това означава, че несъмнено има съществуващи геоложки обяснения, които все още не могат да бъдат назовани.“
Съществува и друг проблем – как каквато и да било форма на живот, дори такава от малки микроби, би могла да си изгради начин на живот, който да ѝ позволи да се рее в небето безкрайно, поколение след поколение.
Грийвс също е съавтор на статия, публикувана миналия месец, която предполага механизъм, чрез който микробите над Венера могат да изпаднат в състояние на хибернация, когато се окажат засмукани в облачното пространство, само с възможността някой ден да реанимират и продължат жизнения си цикъл един ден, когато атмосферните процеси ги издигнат по-високо, за да бъдат отново хидратирани и въведени в обитаемата зона над Венера.
Кевин Макгълдрик, изследовател от университета в Колорадо Боулдър, който е специализирал в изучаването на облаците на Венера, казва, че „това е още едно доказателство, което показва, че не знаем толкова много, колкото смятаме, че знаем за атмосферата на Венера.“
Той казва, че вижда откритието като „до известна степен разтърсващо“, но в крайна сметка полезно за напредъка в търсенето на извънземни форми на живот и неизвестната биология, която може да стои зад тях.
„Тези учени намериха солидни доказателства за съществуването на молекула, която не се очакваше да присъства. Освен ако наблюденията не са погрешни, това означава, че нашите очаквания са грешни. И ако нашите очаквания са грешни, това означава само едно – че има още много какво да научим и това откритие може да е началото на преобръщането на представите ни за Венера.“
Ами Марс?
Обществото ни е изпадало в подобна ситуация и преди. Когато НАСА приземи космическия кораб „Марс Викинг“ на червената планета през 1976 г., Агенцията проведе експеримент, който трябваше да открие химичните съединения в почвата на другата ни близка съседка. Експериментът, известен още като LR проект, се оказа че почвата на червената планета и средата в нея показват безспорни признаци за наличието на живот, с които се съгласи почти цялата научна общност по света тогава.
Но през годините след това планетарните учени стигнаха до заключението, че най-вероятно откритието е било грешка. Марс няма съществуващ живот на повърхността си сега, но може да е имало такъв в миналото. Проблемът беше, че НАСА тогава постави колата пред коня. Учените тогава не бяха разбрали напълно геохимичните процеси, протичащи на повърхността на Марс. Когато неочакваните химични съединения бяха намерени на почвата на Червената планета, това предизвика неяснота и объркване, но преди всичко е много въодушевление и еуфория.
Въпреки че водещите учени от експеримента LR все още казват, че вярват, че са открили живот на Червената планета през 1976 г., категоричното доказателство за това все още не е показано на света, при това 40 години след прекратяването на проекта.
Така че търсенето на живот отвъд Земята продължава. НАСА и Китай имат марсоходи по пътя към Марс, за да търсят знаци за живот на марсианската почва. Засега изглежда можем да добавим облаците на Венера към списъка с потенциално обитаеми кътчета в тъмната гора на космоса.
Остават много въпроси за изясняване и много работи по откриване на истинската природа на фосфина и причината за наличието му в горната атмосфера на Венера. Не само биолозите ще бъдат заинтригувани, но химиците и геолозите ще се надяват да научат повече за химичното вещество. Единственото твърдение, с което всеки може да се съгласи, е това ново съединение, изисква по-внимателно разглеждане и проучване.
„Ние носим отговорност да изследваме допълнително и да определим какъв е истинският източник на фосфин“, казва Кейн, посочвайки потенциалните мисии, които НАСА разработва, които биха могли да изпратят орбитални, десантни или атмосферни сонди до нашата бурна съседка. „Именно чрез този вид мисии ще можем да отговорим напълно на този въпрос за възможния живот в облаците на Венера.“