fbpx
-4.2 C
София

Има ли риск европейските технологични еднорози да предизвикат нов dotcom балон?

Най-четени

„Само един от приятелите ми остана в технологичната индустрия“, казва Фред Плайс, ръководител на компанията Platform.sh, която е базирана в Париж и се занимава с облачни изчисления и технологии. Плайс е от хората, които още носят със себе си следите от сагата с технологичните стартъпи от 2001 година. Компанията, която той е управлявал в началото на века, е била онлайн търсачка, която е прекратила дейността си след спукването на dotcom балона, заедно с почти всички други технологични стартъпи от нейното време.

Историята с технологичните компании от началото на хилядолетието много наподобява събитията около световната финансова криза през 2008, но ограничена до технологичния сектор – става дума за времена, в които ежедневно някой стартира технологичен стартъп с финансиране от огромен инвестиционен кредит, рисков капитал и дори лично финансиране. Увлечени от огромните надежди и вдъхновени от многопосочните възможности за развитие, които изгряването и масовизирането на технологиите в човешкия живот предлагат, много инвеститори бяха убедени, че току-що са открили следващата голяма идея, която ще промени начина на живот на масовия потребител. И тази вълна от оптимизъм, както и високата склонност на рисковите капиталисти да инвестират в следващия голям технологичен проект, който звучи силно обещаващо, доведоха до изливането на огромни средства в идеи и начинания, които впоследствие са се оказали нечак толкова добре преценени, обмислени или просто не са били реализирани по начина, по който първоначално са били планирани и пакетирани по време на презентациите пред инвеститорите. Така се създаде една ситуация, в която имаше огромни суми под формата на раздадени заеми или привлечен капитал за инвестиции, които са дължими на кредиторите, но за съжаление са били изразходвани погрешно и в закупуването на активи и финансирането на процеси, които не са дали като краен резултат добавена стойност, респективно на което, респективно на което задълженията са се оказали невъзможни за покриване.

Сега, 21 години по-късно, отново се обостриха страховете, че може би предстои следващия голям срив на технологичните стартъпи и развиващи се компании на фона на световната икономическа рецесия, вдигането на базовите лихвени проценти на централните банки, което се очаква да се отрази и като промяна в лихвите на търговските банки, както и спадовете в акциите на водещите и развиващите се технологични предприятия в световен мащаб. Разбира се, естествено продължение на тези притеснения е и страхът, че трудните икономически условия и рязкото спадане на финансовите оценки на технологичните компании ще се отразят по-силно на предприятията в Европа, отколкото на тези от другата страна на Атлантическия океан. Тези страхове бяха подхранени и на 1 юли, когато от Wall Street Journal съобщиха, че Klarna, шведската финтех компания, която е един от европейските лидери в продуктовото потребителско високотехнологично финансиране, предлагайки финансови продукти от типа „купи сега, плати по-късно“, се опитва да набере свеж капитал на стойност по-малко от една пета от пиковата оценка на пазарната ѝ капитализация от 46 милиарда щатски долара.

Независимо от всичко това обаче, анализаторите и експертите казват, че както стартиращите компании в Европа, така и рисковите капиталисти на Стария континент днес изглеждат много по-стабилни, отколкото в миналото, както и много по-слабо зависими от чуждестранно ноу-хау и капитал. Дори според някои оценки този път европейските технологични еднорози могат да се представят по-добре на фона на финансовата буря от американските си колеги.

За да разберем по-добре картината, нека разгледаме бума, който наблюдаваме през последните няколко години. Миналата година беше рекордна за европейските пазари по всички световни стандарти. За първи път инвестициите с рисков капитал на стария континент надхвърлиха 100 милиарда евро за една година, както става ясно от агенцията за анализи и данни PitchBook. Съответно това доведе и до рязко покачване на оценките на стартъпите, с което броя на европейските еднорози (частни компании на стойност над 1 милиард щатски долара) набъбна до 150 към днешна дата, с което те представляват 13% от компаниите еднорози по света. Въпреки че европейската технологична екосистема все още е само с около една трета по-голяма от американската по отношение на инвестициите с рисков капитал, не можем да пропуснем факта, че тя е нараснала почти двойно от 2020-та насам. Част от този растеж е естествена последица от нахлуването на налични капитали в Европа, където оценките на стартъпите допреди 2020-та изоставаха спрямо тези в Америка и Азия. През 2021 г. американски компании за инвестиции с рисков капитал са вложили в европейски сделки около 83 милиарда щатски долара, което е трикратно увеличение спрямо предходната година, както става ясно от данните на PitchBook. Неконвенционалните инвеститори, както американски, така и от други краища на света, като хедж фондове и рискови филиали на големи компании, също откриха Европа вземайки участие в сделки на стойност близо 100 милиарда долара, което е увеличение от 150 процента спрямо миналата година.

Както обаче става ясно от опита на Klarna да набере средства, този излишък на капитал е готов да приключи тази година в Европа, както и навсякъде другаде по света. За щастие на европейските технологични компании обаче, това не е краят на тяхното развитие. Според много финансови и инвестиционни анализатори ръстът на европейските технологични стартъпи, който наблюдаваме през последните няколко години, е устойчив и е базиран на стабилни постижения, разработки и решения, които компаниите са постигнали. Сара Гемури от Atomico, компания за рисков капитал и инвестиции базирана в Лондон, казва: „Европейският маховик излетя“, правейки метафората, че успехът в технологичната индустрия ражда допълнителен успех. Тя се опитва да илюстрира това, че когато технологичните компании създават качествени решения на високо ниво, които спестяват ресурси, оптимизират процеси и предоставят иновативни решения, които дават възможност на своите компании или физически лица клиенти от своя страна също да работят на по-високо ниво и да генерират повече добавена стойност, което респективно привлича още растеж и т.н., с което се създава един цялостен темп на ръст на индустрията.

Няма печалба без риск

Европейските рискови инвестиции изглежда през последните няколко години се реализират по начин, който им позволява да съществуват като устойчива бизнес стратегия и да генерират добавена стойност, която да носи приходи и да подпомага новите инвестиции. Важен компонент от тази верига обаче е човешкият капитал. Миналата година анализаторската агенция Dealroom представи доклад, в който обобщава резултати от анализа на над 38 000 ръководители на стартъпи. Почти две пети от тях са работили както за малки стартиращи фирми, така и за утвърдени компании, което е сигнал за нарастващо развитие на човешкия капитал и неговия кръговрат в индустрията, както и за обмен на опит и кадри между различните категории бизнес структури. По същия начин, когато европейската компания за рискови инвестиции Mosaic Ventures анализира близо 200 основатели на компании еднорози, откри, че двама от всеки трима бизнес лидери на тези иновативни компании са многократни предприемачи, т.е. преди да реализират настоящите си компании са имали други бизнеси и организации, които са извели на пазара и са натрупали опит в различни сектори, а някои от тях и в различни държави и различни икономически пространства.

От The Economist казват, че тъй като стават все по-опитни, европейските предприемачи стават не само по-амбициозни, но и по-добри в представянето на убедителни визии и стратегии за това, което искат да постигнат. От популярната медия разказват историите на няколко известни европейски предприемачи, които оглавяват развиващи се компании на територията на континента – сред историите, които четем, са тези на Надин Хачач-Харам, основател на Proximie, стартъп за здравеопазване, която използва добавена реалност, за да позволи на лекарите да наблюдават дистанционно операции, като мисията ѝ е за реализира концепцията за операционна зала без граници. От медията още ни разказват и за Ави Меир, който управлява TravelPark, сайт за управление на бизнес пътувания, базиран в Барселона, който се бори за това да улесни човешките връзки между отделните работници чрез предлагане на инструменти за организиране на екипни срещи в реалния живот. Четем още и за Никола Брюстон, лидерът на BlaBlaCar, която стартира като парижка услуга за споделени пътувания с автомобили между градовете, и която има амбицията да се превърне в платформа, която агрегира търсенето на различни средства за междуградски транспорт. За някои всички тези идеи могат да звучат като поредните ню ейдж маркетингови идеи и благозвучни обещания, които трудно биха могли да предложат прагматична стойност, но всъщност според оценките на инвеститорите това са визионерски бизнеси с кауза, които се борят за постигането на своите цели с оръдия като неуморния труд на техните създатели и служители, интегрирането на иновации, сложни системи, прецизни инструменти и върхови постижения, което в крайна сметка има потенциала да генерира висока добавена стойност, която не само да върне вложените инвестиции и да генерира печалби за създателите и всички замесени в корпоративните процеси, но и да разкрие поредица от възможности, перспективи и високостойностни решения и за други бизнеси и организации, които да надградят нивото на своите продукти и услуги, така че и те също да извличат повече добавена стойност и да генерират прагматична полезност, което в крайна сметка завърта един ефективен икономически цикъл.

Данните също така показват, че капиталът също се натрупва и се връща обратно в индустрията. Според информация от PitchBook близо 100 милиарда евро капитали са събрани от европейски фондове през последните пет години. Почти половината от тях все още не са разгърнати, което оставя европейските инвеститори на рисков капитал огромен финансов буфер, който да им позволи да управляват компаниите, в които влагат, дори ако кризата се проточи и ако се окажем в условия на тежка икономическа рецесия и намаляване на перспективите за инвестиции и генериране на стойност през следващите месеци предвид условията на инфлация и трудностите на пазара.

Броят на „ангелите“ (успешни предприемачи, които насочват част от натрупаното богатство обратно в други стартъпи) също нараства. Някои от тези бизнес лидери създават свои собствени компании за рисков капитал, а други инвестират в нови собствени проекти, които разгръщат, след като са успели да изградят други устойчиви бизнеси, които работят като фино смазан механизъм. Допълнително се наблюдава и фактът, че много повече мениджъри на различни нива в структурите на компаниите започнаха да инвестират, отчасти защото повече европейски технологични служители получават акции от компаниите, в които работят, като форма на възнаграждение за постигнати резултати и лоялност. Преди няколко години само около 10% от акциите на европейските акционерни дружества бяха притежавани от служители, но днес, на фона на нарастването на културното приемане на компенсациите под формата на акции, този процент надвишава 17%, с което се приближава до стойността в страни като Америка, където около 20% от акциите на развиващите се дружества често са в ръцете на техните настоящи или бивши служители.

Освен с по-голямото количество местни капитали и работна ръка, както и по-здравата структура, европейските фирми впечатляват инвеститори и анализатори и с други сравнителни предимства, които ще бъдат полезни в една по-друга икономически картина след пандемията. Едно от тези предимства е относителната пестеливост на европейските предприятия. Въпреки че частните компании не са задължени да разкриват финансови данни, индикациите, които икономически анализатори разглеждат, показват, че скоростта, с която дружествата харчат парите, които са привлекли, е значително по-бавна спрямо тази на американските компании. Донякъде това се дължи на факта, че наемането на софтуерни специалисти в Барселона или Берлин например струва средно два пъти по-малко от възнаграждението, което компаниите трябва да плащат в Сан Франциско или Сиатъл. По пътя на развитието на европейските компании обаче тази разлика се стопява преди да достигнат оценка от над 1 милиард щатски долара. Това също се обяснява с динамиката и състоянието на пазара на работната ръка – по-зрелите стартъпи в Европа са по-малко географски концентрирани от американските си колеги, както по отношение на своите пазари, така и по отношение на наемането на служители. Тъй като европейските вътрешни пазари и пазар на труда са ограничение, компаниите бързо се развиват в чужбина- така например естонската услуга за онлайн идентификация Veriff наскоро отвори сайт в Барселона, тъй като не е успяла да наеме достатъчно служители от родния си град Талин.

В резултат на това около 80% от европейските технологични компании имат международно присъствие в сравнение с 61% от фирмите, базирани в Силициевата долина, според данните на Atomico. Само една от всеки пет европейски фирми има офис само на своята територия, а малко над половината присъстват в три или повече държави. В Силициевата долина съотношението е обратно. По време на криза подобна диверсификация е благодат.

Тематичният микс на компаниите еднорози в Европа също допринася за тяхната устойчивост. Според класификацията, използвана от Credit Suisse европейските компании, които са по-уязвими към рецесиите, като например опериращите в сектора на потребителските услуги, са по-малко разпространени, отколкото в Америка. Една трета от европейските еднорози работят във финансовите технологии, като често предоставят платежни услуги на други фирми, благодарение на по-отворените финансови разпоредби на ЕС. Близо една четвърт от еднорозите, според оценките, могат да бъдат поставени в графата „устойчиви“, тъй като имат бизнес модел, дейност и структура, които предполагат, че те ще бъдат облагодетелствани по пътя на еволюцията на икономиките и бизнесите и в борбата с климатичните промени.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини