Всички които са летели със самолет, а и тези които не са може би знаят рутинната процедура:
„Моля, уверете се, че седалките ви са в изправено положение, масичките са прибрани, сенниците на прозорците са вдигнати, лаптопите са прибрани в кошовете над главите, а електронните устройства са настроени на самолетен режим“.
Първите четири неща са разумни, нали? Сенниците на прозорците трябва да са вдигнати, за да можем да видим, ако има извънредна ситуация, например пожар. Масичките трябва да са прибрани, а седалките – изправени, за да можем бързо да излезем от реда при нужда. Лаптопите могат да се превърнат в снаряди в случай на авария, тъй като джобовете на облегалките на седалките не са достатъчно здрави, за да ги задържат.
А мобилните телефони трябва да са настроени на „самолетен режим“, за да не предизвикат извънредна ситуация в самолета, нали? Е, това зависи от това кого питате.
Технологиите са напреднали много
Авиационната навигация и комуникация разчитат на радиослужби, които се координират, за да се сведат до минимум смущенията, още от 20-те години на миналия век.
Цифровата технология, която се използва в момента, е много по-напреднала от някои от по-старите аналогови технологии, които сме използвали дори преди 60 години. Изследванията показват, че персоналните електронни устройства могат да излъчват сигнал в същия честотен диапазон като комуникационните и навигационните системи на самолета, създавайки т.нар. електромагнитни смущения.
Но през 1992 г. Федералната авиационна служба на САЩ и Boeing в рамките на независимо проучване изследват използването на електронни устройства при смущения в самолетите и не откриват проблеми с компютри или други лични електронни устройства по време на некритични фази на полета. (Излитането и кацането се считат за критични фази.)
Федералната комисия по комуникациите на САЩ също така започна да създава запазени честоти за различни употреби – като мобилни телефони и навигация и комуникации в самолетите – така че те да не си пречат взаимно. Правителствата по целия свят разработиха същите стратегии и политики за предотвратяване на проблемите с радиосмущенията в авиацията. В ЕС от 2014 година е разрешено електронните устройства да остават включени по време на полет.
В самолетите са летели над 2,2 милиарда пътници през 2021 година
Защо тогава, при наличието на тези глобални стандарти, авиационната индустрия продължава да забранява използването на мобилни телефони? Един от проблемите се крие в нещо, което може би не очаквате – наземните смущения.
Безжичните мрежи са свързани с поредица от кули; мрежите могат да се претоварят, ако всички пътници, които летят над тези наземни мрежи, използват телефоните си. Броят на пътниците, които са летели през 2021 година, е бил над 2,2 милиарда, а това е наполовина по-малко от броя на пътниците през 2019 година.
Разбира се, когато става въпрос за мобилни мрежи, най-голямата промяна през последните години е преминаването към нов стандарт. Настоящите безжични мрежи 5G – желани заради по-високата си скорост на предаване на данни – предизвикаха безпокойство у мнозина в авиационната индустрия.
Широчината на радиочестотната лента е ограничена, но въпреки това все още се опитваме да добавяме все повече нови устройства към нея. Авиационната индустрия изтъква, че честотният спектър на безжичните мрежи 5G е забележително близък до запазения честотен спектър на авиацията, което може да доведе до смущения в навигационните системи в близост до летищата, които подпомагат кацането на самолетите.
Летищните оператори в Австралия и САЩ изразиха опасения за авиационната безопасност, свързани с въвеждането на 5G, но изглежда, че в Европейския съюз то се въвежда без такива проблеми. Така или иначе, разумно е да се ограничи използването на мобилни телефони в самолетите, докато се решат проблемите, свързани с 5G.
Повечето авиокомпании вече предоставят на клиентите си Wi-Fi услуги, които са или платени, или безплатни. С новите Wi-Fi технологии пътниците теоретично биха могли да използват мобилните си телефони, за да провеждат видеоразговори с приятели или клиенти по време на полет.
По време на скорошен полет от The Conversation, които подготвиха тази статия разговаряха със стюардеса и я попитаха за мнението ѝ относно използването на телефони по време на полет. Тя заяви, че за кабинния екипаж би било неудобно да чака пътниците да приключат разговора си, за да ги попита дали искат напитки или нещо за ядене. В самолет с над 200 пътници обслужването по време на полет ще отнеме повече време, ако всички провеждат телефонни разговори.
Проблемът с използването на телефони по време на полет е по-скоро свързан със социалното преживяване на над 200 души в самолета, които могат да говорят едновременно. Във време, когато все по-често се наблюдава деструктивно поведение на пътниците, включително „ярост в самолета“, използването на телефони по време на полет може да се окаже още един фактор, който да промени цялото преживяване по време на полет.
Деструктивното поведение приема различни форми – от неспазване на изискванията за безопасност, като например неизползване на предпазни колани, през словесни пререкания с други пътници и кабинния екипаж, до физически сблъсъци с пътници и кабинен екипаж – обикновено определяни като „въздушна ярост“.
В заключение – използването на телефони по време на полет понастоящем не нарушава способността на въздухоплавателното средство да функционира. Но кабинният екипаж може да предпочете да не се забавя при предоставянето на услуги по време на полет на всички пътници – това са много хора за обслужване.
Технологията 5G обаче навлиза в радиочестотите на навигационните системи на самолетите; ще са ни необходими още изследвания, за да отговорим на въпроса за 5G по отношение на смущенията в навигацията на самолетите по време на кацане. Не забравяйте, че когато обсъждаме двете най-критични фази на полета, излитането не е задължително – но кацането е задължително.