Историята на произхода на междузвездния гост Оумуамуа: не това не е космически кораб с пришълци

2
1882

През 2017 година астрономите забелязаха странен междузвезден обект в Слънчевата система. Той имаше толкова висока скорост, че просто нямаше как да лети по елиптична орбита. Обектът бе открит от телескопа Pan-STARRS, който се намира в Хаваи и затова получи това име – Оумуамуа на хавайски език означава „Далечен посланик“.

Когато обектът бе изучен по-подробно, станаха известни някои твърде необичайни подробности. Първо, той изглежда като огромна пура и не е със сферична форма. Оумуамуа изглежда като изцяло каменен обект с червеникав отенък, който няма нищо общо с очакваното ледено покритие. Второ, оказа се, че той се движи по-бързо, отколкото може да се очаква при полет под въздействието само на гравитацията.

Този първи междузвезден обект в нашата Слънчева система буквално взриви умовете на учените – изказаха се предположения, че това всъщност е извънземен далечен посланик. Три години по-късно учените предлагат идеи, как би могъл да се образува подобен обект, а излязлата наскоро научна работа изглежда постави точка на тези безкрайни спорове.

Тази научна работа бе публикувана на 13 април тази година в списание Nature Astronomy и има за цел наведнъж да изясни всички тайни на Оумуамуа. Ключовата идея е следната: преди време далечна звезда е разкъсала комета или дори цяла планета, след което в космоса са изхвърлени огромен брой тънки комети и астероиди. Ако тази теория се окаже вярна, то Оумуамуа ще бъде един от многото подобни обекти, изхвърлени от аналогични звезди в цялата галактика.

„Ние сме уверени, че сценарият, който предлагаме, е общ за различните звездни системи“ – заяви Юн Цзян, изследовател от обсерваторията на Лазурния Бряг във Франция, който е съавтор на тази научна работа. „Очакваме че в бъдеще ще има още много други подобни обекти като Оумуамуа“.

През последните двадесет години астрономите с тревога очакваха първите признаци за някаква „междузвездна инвазия“, но първият междузвезден гост ги изненада – никой не очакваше, че той ще изглежда като Оумуамуа. Предполагаше се, че това ще бъде голям къс космически лед примесен с прах, който ще покаже красива опашка с приближаването си към Слънцето. Кометите в нашата Слънчева система се движат по издължени елиптични орбити, които стигат до края на Слънчевата област, където и най-малкият тласък може да ги отправи в свободен полет из галактиката.

Явно, именно това се е случило с втория междузвезден гост – кометата Борисов, който се различава от другите си събратя в Слънчевата система по изключително високата си скорост, която достига 30 км/с. Спектърът на Борисов много прилича на спектъра на кометите от нашата звездна система, а преобладаващия син цвят се дължи на емисионната линия CN с дължина на вълната около 400 нанометра.

Оумуамуа повече прилича на астероид – друг тип малки космически тела, разпространени в Слънчевата система. Тези космически камъни имат твърде малко лед, за да образуват красиви опашки. Но многочислените опити да бъде открита опашка зад Оумуамуа се оказаха неуспешни. И още, в този случай остава неясно как така той се ускори, след като не го е избутвала каквато и да била струя газ. И какво го придвижваше така бързо да напусне Слънчевата система? Какво го изхвърли толкова бързо в междузвездното пространство?

Оумуамуа не прилича нито на комета, нито на астероид, понеже се предполага, че близо до неговата родна звезда се е образувало нещо ново. Преди време предположенията варираха от извънземен космически кораб до пухкав леден облак.

„Това наистина е загадка“ – каза тогава Матия Чък, астроном от програмата SETI. „Този път ние наистина нищо не разбираме“.

В края на 2017 година Чък предположи, че явлението приливно разрушение може да породи подобен пурообразен обект. Така например, Луната всеки ден предизвиква приливи и отливи в океаните на Земята. Тези сили са един от многото начини, чрез които една черна дупка може да убие астронавт, като го разтегне подобно на мармаладов сладкиш. Чък предположи, че подобно събитие е разкъсало цяла планета на тънки ивици и че Оумуамуа е къс от подобен Армагедон.

Научната работа на Цзян издигна идеята на Чък с една степен по-нагоре и обогати с физични детайли, достатъчни за да се моделира подобна ситуация. Тя и нейните колеги модифицираха една от много популярните компютърни симулации, която показва по какъв начин частиците в подобен на астероид обект, който тя нарича „пясъчен замък, плуваш в космоса“, ще се пренаредят под въздействието на гравитацията. Те са опитвали да хвърлят най-различни тела във виртуалната цифрова звезда, докато не получат нещо подобно на Оумуамуа.

Може би този междузвезден гост е започнал живота си като комета, казва Цзян. Планетата, дори и  планетата-джудже, също са възможни кандидати за пораждането на Оумуамуа, но вероятността за възникването на подобен космически обект за тях е много по-малко вероятна. Когато кометата е прелетяла близо до своята родна звезда, която може би е била двойно по-лека от Слънцето, е изпитала изключително силен приливен натиск и се разкъсала на парчета.

Цзян анализира образувалите се при симулацията сегменти с помощта на топлинен модел и откри, че горещината на звездата е изпекла повърхността на всеки космически къс и по този начин е предотвратила неговото разрушаване при полета в галактиката. При това приливната енергия е била толкова голяма, че няколко фрагмента, включително и Оумуамуа са били изхвърлени в междузвездното пространство.

Тази симулация трябваше да обясни само формата на тази бивша комета, но се оказа, че тази теория може да обясни и странното ускорение на Оумуамуа. След неговото пристигане в Слънчевата система допълнителната топлина от нашата по-тежка и по-ярка звезда е проникнала по-дълбоко под повърхността на този космически гост и е освободила остатъците от лед в този обект. Тези изпарения са дали на Оумуамуа допълнителен тласък, като тяхното изпарение през цепнатините е напълно възможно да е станало незабележимо за наблюдателите от Земята.

„Нашият анализ показа, че компютърният модел може да обясни всички особености на Оумуамуа“ – каза Цзян, „включително и неговият сух астероиден вид и подобната на комета активност“.

Учените не могат да бъдат напълно уверени, че именно подобна последователност от събития е довела да образуването на космическото тяло, пристигнало в нашата Слънчева система. Но ако този процес протича толкова лесно, колкото показва компютърната симулация, то междузвездното пространство би трябвало да е осеяно с наистина голям брой подобни пурообразни тела. Според оценките на Цзян, всяка звездна система може да образува над сто трилиона подобни на Оумуамуа късове за времето на своето съществуване.

Но за другите изследователи на Оумуамуа, далечният космически гост си остава загадка. Чък отбелязва, че му е приятно да види симулация, която показва, че приливните сили могат да създават пурообразни космически обекти, но задава въпроса, колко често звездите наистина могат да разкъсват своите комети.

„Ако строшите една планета, то ще получите огромен брой останки“ – допълва той. „Но ако си играете с комети, то ще трябва да раздробите около 10 пъти повече вещество от масата на Земята, а това най-вероятно ще се окажат всички комети в дадена планетарна система“.

Цзян също подчертава, че цялата тази теория се базира на предположението, че Оумуамуа е дълъг и тънък. И ако той повече прилича на поничка, отколкото на колбас, както се предположи при един анализ от миналото лято, то цялата история за приливните сили става безсмислена.

В същото време, „Посланикът“ вече се приближава до Уран и се намира извън обсега на който и да било телескоп и учените навярно никога няма с подробности да разберат как изглежда този странен космически обект и как се е сформирал. Но огромният телескоп, който вече се строи и трябва да започне работа през 2022 година, според Чък, трябва да може всяка година да открива по един-два подобни на Оумуамуа космически обекти и да подскаже от кои дълбочини на галактиката пристигат тези твърде необичайни гости.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
2 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари