В първата част разгледахме операционните системи на двата първи компютъра на Apple – Apple I и II. Нека този път се спрем на по-новите ОС за Apple II и какво са използвали неособено удачните Apple III и Lisa.
Apple SOS
През 1980 година Apple представя нов компютър. Това е предназначеният за бизнес потребители Apple III. Но той не се оказва достатъчно добър, Основната причина е забраната на Джобс за поставянето на вентилатори, понеже тяхната работа нарушава нормалното мислене. В резултат от това, тези компютри масово прегряват и се повреждат. Новият Apple III е съвместим на ниво процесор – използва Synertek 6502A и веднага се вижда, че името е много сходно със станалия изключително популярен MOS 6502. Но съвместимостта не е пълна – няма възможност за включване на разширителните карти, които сериозно удължиха времето на живот на Apple II.
Разбира се, по-късно този компютър е преработен и усъвършенстван. Но Apple губи късмета си, понеже през 1983 година най-много продажби на персонални компютри реализира IBM и само година по-късно продажбите на Apple III се сриват. Това е и причината, за този компютър да се създаде единствено операционната система Apple SOS.
Разбита се, името на тази ОС няма нищо общо със сигнала за помощ. Официално абревиатурата означава Sophisticated Operating System – сложна операционна система, но всъщност един от програмистите чрез нея увековечава името на своята дъщеря – Sara’s Operating System.
SOS е значителна стъпка напред в сравнение с Apple DOS. Появява се интерфейсът System Utilities, включващ обработка на команди (работа с дискове, време и дати), програма за работа с файлове и каталози и System Configuration Program – помощната програма за инсталиране и настройки на драйвери за различните външни устройства. Това вече е сериозен прогрес – програмата дава възможност на разработчиците да използват с Apple III голям брой периферни устройства и по-важното, всеки може самостоятелно да напише драйвер и да го запише на диска към устройството.
Другата важна промяна в сравнение със SOS е въвеждането на SOS API – предварително готов програмен интерфейс, сериозно опростяващ писането на програми. Този API е разделен на четири области:
- Работа с файлове – възможност за създаване, промяна, получаване на информация, преместване и изтриване на всеки файл, както и поставянето на знака EOF (край на файла)
- Работа с устройства – инсталиране на драйвери, получаване на статута на устройството, взаимодействие със свързаните устройства
- Работа с паметта – търсене, промяна, четене и задаване номера на сегмента на паметта
- Служебни функции – сверяване на времето и датата, работа с аналогова информация (например от джойстика)
Възможностите на новата платформа са значително по-големи от тези на Apple DOS, но обратната съвместимост изиграва много лоша шега на Apple. Програмистите от това време пишат програми за Apple II. Но цената на Apple III е крайно висока – над $4000 (почти $13 000 в наши дни) и далеч не всеки може да си позволи да купи подобна система и да започна да пише програми на нея. Ето защо, повечето програмисти така и продължават да пишат софтуер за Apple II.
Apple ProDOS
Тези фактори не способстват за популярността на SOS и Apple III. Но няма никакви признаци за намаляване популярността на Apple II и през 1983 година излиза ProDOS – сериозно преработена DOS. В началото тя е като всички други операционни системи на Apple – 8 битова. Но след 2 години, когато излиза 16-битовият Apple IIGS, тази ОС е пренаписана. А за да не се обърка нещо, 8-битовата версия получава името ProDOS 8, а новата 16-битова – ProDOS 16. Забавно е, че новата ОС не работи на Apple III, въпреки че файловите им системи са общи. Добър урок за Стив Джобс, който повече не допуска подобна грешка.
Новата ОС трябва да реши проблемите, които започват да възникват с DOS. Тя е вече остаряла и поддържа само 5,25-инчовите дискети и дисковото устройство Disk II. Има поддръжка на хард дискове, но много особена – съответният HDD се разделя на множество дискове от по 140 KB. Новата ProDOS директно поддържа както 3,5-инчови дискети, така и хард дискове, като един HDD може да има няколко логически тома. Новата операционна система дава възможност за използване на дискови устройства с капацитет от 500 KB до 32 MB – огромни числа за времето си. Естествено, системата има нормален API, който така не достига на DOS.
Уви, както често се случва, в стремежа да се създаде нещо ново, се губи съвместимостта. ProDOS има друга файлова система и може да чете дискетите на DOS само с помощта на специална преобразуваща програма. По-лошото е, че програмите, записани на тези дискети не работят. Но има и изключения: това са програмите, написани на BASIC, въпреки че понякога се налагат козметични промени в кода.
С излизането на ProDOS, приключва и поддръжката на Integer BASIC от оригиналния Apple II. Той е заменен с Applesoft BASIC, който по съвсем същия начин е вграден в Apple ROM. Самият Applesoft се базира на Integer и именно това дава възможност за стартирането на написаните на BASIC програми.
Има и други промени – достъпът до диска е 8 пъти по-бърз, в сравнение с DOS, понеже е премахната междинната буферизация. Вече се поддържат драйвери за различните устройства, включително и за видеокартите от това време. Усъвършенствана е структурата на файловете и вече има йерархични каталози. Поддържат се до 20 вида различни типове файлове и е възможно отварянето на до 8 файла едновременно, а това може да се счита за начало на многозадачността.
ProDOS е великолепна за времето си, но хората не бързат да преминават към нея. Това е разбираемо – все още няма достатъчно софтуер, а въведеното ограничение от 15 символа за имената на файловете вместо 30 както е в DOS, отблъсква хората.
Преломният момент в тази ситуация настъпва през 1984 година с появата на отличния офис пакет AppleWorks за ProDOS. Именно това накара голям брой хора да мигрират към новата система, а програмистите да пишат софтуер за нея.
В България ProDOS е известен от масовото използване в компютрите Правец-8С. Сред по-популярните програми са Аpple Works 2.0, Locksmith 6, новият за времето си програмен език GraForth, игрите Karateka, Lode Runner, SkyFox и други. Но после всичко се промени.
Lisa OS
През 1980 година, след провала на Apple III става ясно, че е нужно нещо ново, при това пробивно. Apple II може да издържи още година-две, но не може да се разчита само на един, при това вече стар продукт. И така, през 1983 година Apple представя компютъра Lisa. Още тогава започва да проличава стремежа на компанията да предлага много скъпи продукти. Lisa струва фантастичните за времето си $9995. Наистина, компютърът е предназначен за корпоративния сегмент и разполага с най-новия хардуер – процесора Motorola 68000 с тактова честота 5 MHz и цял 1 MB оперативна памет. Компютърът е нарече на името на дъщерята на Стив Джобс (наистина интересна тенденция), но после му измислят бекронима Local Integrated Systems Architecture.
Всички се радват на мощния хардуер, но е необходим и софтуер. Докато предишните операционни системи са предимно текстови, въпреки че могат да показват елементарна графика, Lisa OS е изцяло графична. Да спрем за момент и да погледнем, че става дума за 1983 година и до появата на графичната Windows 1.0 остават още 2 години. В тази ОС е интегриран всичкият необходим за работа софтуер: електронната таблица LisaCalc, програмата за диаграми LisaGraph, текстовият редактор LisaProject, терминалът LisaTerminal и програмата за рисуване LisaDraw. Идеята е наистина гениална. Този софтуер е напълно достатъчен на повечето потребители за ежедневна работа и този комплект програми се запази и до днешен ден. Техните аналози можем да видим и в най-новите версии на macOS.
Графичният интерфейс от това време не се различава особено от днешния. Например менюто в горната част на програмния прозорец на работещата програма (все още без ябълката). Поддържа се анимация при отварянето и ползването на програмите, вече има Drag&Drop и може да се завлече файл в кошчето. Интерфейсът е „взет назаем“ от системата Xerox Star – всички иконки са копия на реални обекти. Но тук се появява твърде неприятен ефект: поставените на белия фон иконки твърде силно примигват поради ниската кадрова честота на монитора. За да се справят с това, специалистите на Apple слагат по-качествени монитори. Само че това твърде много качва цената на компютъра. А и многото памет струва много скъпо и цената на Apple Lisa често отива към 5-цифрения диапазон. И още, системата не работи особено бързо.
Причините за бавната работа са ясни: това е многозадачна система и едновременно работещите 2-3 програми намаляват производителността до нивото на Apple II. Налага се използването на SWAP файл в хард диска, а това също е един сравнително бавен процес. И още, използва се софтуерна емулация на всяко устройство и всяка нова периферия забавя и без това тромавата система.
Да се пишат програми за Lisa също съвсем не е лесна работа. Необходим е още един подобен компютър със съответната среда за разработване, само за да се пише софтуер за Lisa. Системата струва $20 000, а това далеч не всеки програмист може да се позволи. В крайна сметка, броят външни програми намалява почти до изчезване. И без това малкият брой потребители се задоволява с предварително инсталирания софтуер.
Резултатът го знаем. Продажбите се провалят, понеже потребителите масово купуват по-евтините и сравнително бързи IBM PC/XT.
Ситуацията става почти плачевна, но разходите по разработването на Lisa изведнъж се възвръщат с лихвите. Това става благодарение на само един клиент. Това е NASA, която в този труден момент изцяло преминава към използването на компютри на Apple.
Следващият път ще обърнем внимание на компютрите Macintosh и операционните системи за тях. Именно тези компютри обръщат ситуацията. „Лошият късмет“ е прогонен и Apple успява сериозно да притисне своя основен конкурент IBM.
