В Калдата често ви представяме резултатите от сравнителни изследвания и тестове, които засягат сигурността на компютърните системи и на браузърите. Нерядко обаче тези тестове разглеждат определен аспект от защитата и по-рядко биват изследвани комплексно защитните механизми на браузърите. Именно затова и резултатите от тези тестове варират. И разбира се варират и методите на тестиране на различните лаборатории.
Тези дни обаче се появи новината за изследване, някои от резултатите, на което все още не са публикувани и което има амбициите да погледне обобщено на защитата на браузърите или казано накратко: Кой е най-сигурния браузър? Отговорът е леко обезкуражаващ: никой. Но, не бързайте да затваряте браузъра и прочетете какво имат предвид специалистите.
NSS Labs сравнява и тества често защитните механизми на браузърите, а тъй като Мрежата е основен източник за повечето инциденти свързани със защитата на системите, а браузърът е „прозорец“ за потребителя към Мрежата, то е нормално да очакваме от браузъра, който ползваме да притежава добри защитни механизми.
Но какво показва настоящето изследване. Оказва се, че няма браузър, който да е пред другите в абсолютно всички зони на защитата. Така например, резултатите от фишинг теста (все още неиздадени официално) показват, че: „Резултатите от 12-дневния тестов период, които показват постиженията на браузърите по този показател варират от 96% при Firefox (версия 19) до 83% за Internet Explorer (IE) (версия 10). Втори се нарежда Safari (95%) и Chrome с 92%“. За разлика от Firefox, Chrome и Safari, които използват Safe Browsing API на Google за детекция на фишинг страниците, то интернет използва технологията на Microsoft SmartScreen.
Що се отнася до малуера доставен чрез методи от социалното инженерство, то тук NSS се облягат на един по-ранен свой доклад (PDF) от май тази година. В този тест, майкрософтският браузър е на първо място (99.96%), следван от Chrome (83%), а Safari (10.15%), Firefox (9.92%) и Opera (1.87%) са далеч зад тях.
Един друг аспект е запазването на конфиденциалността на браузващия. Тук Internet Explorer е абсолютен хегемон (другите тествани продукти са Chrome, Firefox и Safari ). И четирите браузъра предупреждават потребителя, ако уебсайтът търси геолокацията на потребителя, но единствено Internet Explorer притежава вграден списък за защита от следене (tracking protection list, TPL). Това са списъци, в които присъстват сайтове, на които им се забранява да „четат“ наличните проследяващи бисквитки.
Нещо повече, браузърът позволява потребителите да съставят собствени TPL списъци или да ползват такива, които са изградени от външни разработчици, като например тези на Abine. „Нужно е да се отбележи“, се заявява в доклада, “ (PDF), че IE е единствения от водещите браузъри, който притежава TPL списък, който е проектиран да блокира Google от намеса в защитата на настройките за осигуряване на конфиденциалност, но ние от NSS не сме убедени, че вградения в IE списък е най-доброто, което може да се намери“, пишат специалистите в доклада си. Според тях далеч по-добре са решенията предоставяни от Abine и Disconnect.
Добре е и да се отбележи и друго: включването по подразбиране в Internet Explorer на Do Not Track. Всички от изследваните браузъри предлагат тази опция, но само в IE тя е вградена и по подразбиране включена. Проблемът с нея е, че тя все още е пожелателна и уебсайтовете могат просто да я пренебрегнат.
„Технологията днес реално не прави нищо, за да защити конфиденциалността ни, но ако предложените законови мерки по отношение на Do Not Track влязат в сила, то потребителите на IE ще са по подразбиране далеч по-добре защитени в това отношение от ползващите други браузъри“, заключава доклада.