fbpx
0.8 C
София

Каква е ролята на „кредиторите от последна инстанция“, на които е посветена работата на тримата тазгодишни нобелови лауреати по икономика?

Най-четени

Трима икономисти си поделят Нобеловата награда тази година – Бен Бернанке, бивш председател на Федералния резерв, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг.

Когато глобалната финансова криза удари света преди повече от 15 години, световните икономисти бяха принудени да отговорят на критиките, че в продължение на десетилетия са игнорирали от полезрението и вниманието си банковата система. Тази година Кралската академия на науките на Швеция, която връчва Нобеловата награда, номинира трима икономисти, които всъщност са прекарали последните няколко десетилетия от живота си в изследване на банковата нестабилност.

Основният труд на тримата икономисти, за който получиха Нобеловата награда по икономика тази година, е изследване на фалита на банките през 2008 г. и последствията върху банковия сектор. Основното прозрение, което осенява тримата лауреати, е, че банките всъщност не са неутрални посредници между хората със спестявания и кредитополучателите, каквито се предполага да бъдат според стандартните и използвани по света икономически модели. Вместо да бъдат обикновен неутрален посредник, банките всъщност предлагат множество жизненоважни за икономиката услуги от по-широк спектър – като събиране на информация за кредитополучателите, често за продължително време и различни аспекти от техния живот, осигуряване на ликвидни средства и разработване на устойчиви модели за оценка на риска на кого да се отпуска кредит, изгодно стимулиране на различни планове и начинания на обикновените хора и предприемачите чрез предлагане на ниска лихва и лесна достъпност до кредити за образование, инвестиции за започване и разширяване на бизнес и много други. От това прозрение произтича и едно важно заключение – тъй като банките са от решаващо значение за икономиката, те могат да бъдат и опасно слабо звено, което да предизвика множество проблеми при кризи.

Бен Бернанке е икономистът с най-много опит в банковия сектор от тримата лауреати като бивш председател на Федералния резерв на САЩ. Неговото утвърждаване като академичен изследовател на банките и финансовите пазари бележи началото си с популярна статия, която публикува през 1983 г., в която разглежда причините за Голямата депресия. За разлика от предишни исторически прегледи на тежката икономическа криза от първата половина на миналия век, работата на Бернанке подчертава ролята на банковата система в тези процеси, като той твърди, че самоподдържащият се тогава цикъл на избягване на банките е причинил икономическия срив през 30-те години, а не е просто следствие от него.

В тази своя работа Бернанке се фокусира върху ролята на банките при предоставянето на кредити. Отпускането на кредит винаги е рисково решение и като такова изисква и предполага банките да преценят едновременно на макро и на индивидуално ниво риска, който поемат, отпускайки кредит на всеки свой клиент – физическо лице или бизнес. Тази оценка на риска от своя страна изисква поддържането на услуги и системи за събиране на информация и проучване на надеждността, платежоспособността и много други фактори за кредитополучателите. Когато банките фалират през 30-те години на миналия век, новите участници на пазара на кредитните услуги не са успели да ги заместят лесно. Една нова банка не може просто да си наеме едно помещение на локация, близка до тази на свой предшественик, както би могло да стане с една бакалия, и да започне да работи. Защото информацията за кредитополучателите се придобива наистина трудно. Това означава, че в първите години след Голямата депресия за фермерите, малките фирми и домакинствата е било значително по-усложнено и затруднено да получат кредит, отколкото преди Депресията, което от своя страна е довело до значителен икономически спад, тъй като се е наблюдавало трайно свиване на предприемаческата креативност сред обществото, общо усещане за несигурност и значително по-ниска склонност и готовност за предприемане на инвестиционни стъпки като теглене на кредит за образование, инвестиция или покупка на имот.

Подобно е и прозрението, до което достигат Даймън и Дибвиг за рисковете от изключването на банките в икономическите взаимоотношения. Авторите посочват, че без банки капиталовите вложители ще бъдат принудени да инвестират директно в капиталови проекти с дългосрочно реализируема възвращаемост. Голяма част от подобни проекти обаче ще бъдат прекратени на някакъв етап от изпълнението си поради непредвидени разходи, които вложителите няма да могат да посрещнат, с което в крайна сметка могат да загубят от инвестициите си.

Банките позволяват на вложителите си да обединяват средствата си и да участват частично в различни проекти и инвестиции, като им позволяват да изтеглят капиталите си, ако решат, без това да застрашава проектите, в които са вложили. Предоставянето на тази услуга от страна на банките обаче ги прави уязвимо и слабо място в икономиката, което може да доведе до кризи в икономически несигурни и трудни времена. Така например ако много от инвеститорите решат да изтеглят парите си поради слух, че дадена банка е нестабилна и няма да може да удовлетвори своите кредитори в близък или средносрочен план, тя действително може да изпадне в несъстоятелност, тъй като ще бъде принудена да прекрати дългосрочните си инвестиции и да продаде притежаваните от нея активи на по-ниски от пазарните цени. Аналогични събития могат да доведат и до тежки колапси в банките, като този, който всички наблюдавахме през 2008 г., когато срива на американския жилищен пазар даде началото на глобална криза в банковата система.

От този проблем обаче има изход, който е вдъхновен от теорията на игрите, и е представен от Даймънд и Дибвиг. Рационално е вложителите да поверяват средствата си на банките, докато всички около тях го правят и докато вярват, че това е разумно и рационално. Но спестяващите могат в даден момент да вземат решението да спрат да влагат парите си в банки и да решат да ги държат в брой или в друга форма, в която не участват в икономическия поток и не генерират доходност за никого, ако в един момент достатъчно влиятелна част от обществото започне да действа по този начин. И именно решения като Системата за застраховане на депозитите, която е въведена от американското правителство през 1993 г. и действа като „кредитор от последна инстанция“, може да предотврати избягването на банките от страна на икономическите агенти.

Допълнително, съществуването на такъв тип „кредитори от последна инстанция“ би могло да овласти допълнително правителствата и големите геополитически възли да реагират и да имат възможност за пряка намеса в пазарната икономика и икономическите отношения, когато е необходимо повлияване на финансовите пазари с цел избягване или намаляване на ефекта от тежки икономически кризи, рецесии или прогресивна инфлация. Тези кредитори от последна инстанция биха могли да вземат решения на високо ниво, които да дават индикации на банките какво поведение да предприемат по отношение на кредитирането и инвестициите си – така например във времена на бурна инфлация като настоящите тези кредитори от последна инстанция могат да дадат индикация на банките да свият кредитирането, тъй като голяма част от потреблението в световната икономика е на кредит, което от своя страна да забави потреблението и да бъде временна мярка за забавяне на инфлацията.

Това ценно откритие на носителите на тазгодишната Нобелова награда по икономика не е революционно ново. Уолтър Бейджот, бивш редактор на The Economist, още през 1873 г. предполага, че централните банки могат да избегнат финансовите трусове, като действат като кредитор от последна инстанция. По същия начин филмът „Животът е прекрасен“ от 1946 г. демонстрира важността на доверието между отделните икономически участници и значимостта на доброто функциониране на механизмите на банковата система.

„Фундаменталното въздействие на работата на лауреатите“, по думите на Нобеловия комитет, е било именно в предлагането на обосновани и издържани математически доводи в подкрепа на това отдавна неформално съществуващо гледище. „Техният основен принос не е главно в това да открият нещо ново за света, а да съобщят и да аргументират с методите на математиката и точните науки нещо, което е било твърде лесно забравено от представителите на икономическата гилдия“, се казва още от комитета на Нобеловата награда.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини