След много години търсене на извънземен живот, може да се окаже, че нашият първи контакт няма да бъде осъществен с органични същества.
Учените и астрономите от години се измъчват от странен проблем. В галактика, която е на възраст 10 милиарда години, би трябвало да има ужасно много възможности поне един разумен вид да се измъкне от тясната си планета и да се разсели из звездите, запълвайки всички възможни ниши. Това че тези същества не са дошли при нас ни води до парадокса на Ферми – ако животът не е чак толкова рядко явление, то тогава къде са всичките? Опитите за сканиране на небето в търсене на признаци за извънземен живот се оказаха неуспешни и само засилиха ефекта на парадокса. Може би причината е в необятните междузвездни пространства и твърде тесните времеви рамки, в които е възможно общуването на същества, намиращи се на голямо разстояние едно от друго. Няма как да бъдат чути, а срещите между тях да са съвсем необичайно явление.
Още едно обяснение на великото мълчание на Галактиката може да е, че всеки оцелял интелект може да е толкова различен от нас, развитието му да е преминало през толкова различен път, че ние дори не можем да си въобразим какви са неговите форми и поведение. В крайна сметка да се открие и опознае подобен интелект за нас е на практика невъзможно. А това е твърде депресиращо.
Но между тези крайности, има още една възможност, която изглежда най-вероятна. Когато най-после осъществим Първата среща или открием извънземна дейност, пред нас може да се окаже изкуствен интелект.
Тази идея съвсем не е нова. През 1940 година математикът Джон фон Нойман е изучавал възможността за съществуването на небиологични самовъзпроизвеждащи се системи, които могат се оправят с математиката и нямат нужда от разум, който да ги управлява. По-късно, през 1980 година, други учени разшириха тази концепция, разглеждайки съвсем реални инженерни технологии, необходими за създаването на автономни самовъзпроизвеждащи се устройства, способни да летят в космоса. Тези машини биха могли да пътешестват във Вселената и да откриват подходящи материали, с които да увеличават своя брой. По този начин може да се създаде инфраструктура за получаване на енергия от космоса, която да се използва от хората. (подобна идея изказаха авторите на сериала Stargate).
Но ако тези устройства имаха истински изкуствен интелект, то те биха имали много по-сложна мисия. А каква цел би имал ИИ на тези машини? Срещата с подобна извънземна машина би отговорила на този въпрос.
Една от възможностите е, че тази машина значително ще превъзхожда човека по когнитивни и аналитични способности. Подобен ИИ би било твърде трудно да бъде разбран, понеже неговата мотивация би била сложна и непонятна. А може и да има твърде големи бариери с обемите информация които този ИИ подава, а ние да не можем да се справим с тези данни. За подобно устройство, разговорът с нас би приличал на разговор с бебе или опит за обсъждане събраните съчинения на Шекспир с помощта на пиктограми.
Извънземният ИИ може и да ни се строи страшен поради своята машинна природа: някаква оживяла вещ, изградена от неживи компоненти, напомняща историята с голема, създаден от глина или кал. Един биологически пришълец може да е с твърде шокиращ външен вид, но със сигурност би имал някои общи черти с нас. Ние сме се убедили, че еволюцията води до разбираемо поведение и разбираеми намерения, на някои от които дори можем да симпатизираме. Но едно изкуствено същество въобще не е длъжно да спазва и следва всичките правила на еволюцията. А това издига пришълците от подобен вид на съвсем ново ниво.
Срещата с чужд ИИ не само би могла да подскаже какво би било нашето бъдеще, но и да промени нашия мироглед. Когато през XVI век Николай Коперник предположил, че Земята не е център на Вселената (всъщност това прави Аристарх Самоски през III век преди новата ера), той развива критично важна научна идея – в космическите мащаби ние ние не сме нищо особено или важно. Но срещата с извънземен ИИ може още по-силно да обърне нещата. Ако се излезе, че единственият интелект, с който се срещнем е изкуствен, може да се окаже, че все пак ние в известна степен сме особени.
Счита се, че ако по време на нашето космическо развитие срещнем подобен ИИ, то той няма да бъде разумен в пълния смисъл на тази дума. Това ще бъде специализиран ИИ, много добър в научните задачи. но твърде ограничен във всичко останало.
Да се завърнем на Земята. Тук, при нас, подобен пример е AlphaGo Master – системата играеща Го, обучена с помощта на големите каталози с игри, играни от хората. Една година след написването на сорс кода на AlphaGo Master, той започна да побеждава хората шампиони в тази игра. След това се появи новата версия на тази система, която този път носи името AlphaGo Zero. За 40 дни тренировки, без използването на историческите данни и каталозите с предишни игри, новият ИИ започна да играе по-добре от своя силициев прародител и вече нямаше човек, който може да го победи. А след него излезе още един вариант, Това е AlphaZero, който само за 24 часа се научи да играе и да побеждава добре тренирания AlphaGo Zero. И още, AlphaZero постепенно победи всички други програми, играещи шах, както и шоги, известна като Японски шах.
В този случай са интересни интервютата с експертите по тези игри. Те считат, че този ИИ дори някак не играе – неговите стратегии са чужди и непознаваеми.
Всички тези Алфи са пример за специализирани машини. Тези ИИ могат да ни помогнат да си отговорим на цяла планина от въпроси, които са на границата на достъпността. Специалистите, създали системите Alpha, вече ги подготвят за решаване загадката за коагулацията на белтъците – по какъв начин веригите от аминокиселини изграждат структури с важни и уникални биологични свойства. Действащите молекулярни закони са добре познати, но в какво ще се превърне дадена конфигурация в твърде трудно да се каже. Това е задача за някоя от бъдещите версии на Алфите.
Или да вземем други задачи на съвременната наука. Космическите симулации, прогнозирането на климата и други подобни, зависят от физични явления, като гравитация, динамика на флуидите, термодинамика. Компютърните програми дигитализират тези явления и пресмятат милиарди итерации на взаимодействията и движенията. Но тези изчисления все още са ограничени от скоростта и точността на процесорите. Един изкуствен интелект от нов тип, с дълбоко и самостоятелно обучение може да се окаже по-добър от всички тези интензивни числови симулации, ограничени от използвания монотонен систематичен подход. Към днешен ден се обмисля създаването на специализиран ИИ с интуиция, който може да се абстрахира и да прескочи всички тези цикли и да „види“ цялостния вероятностен отговор, вместо с огромен труд да изчислява частичната точкова версия на отговора на задачата. Интуицията на подобна специализирана машина може да се използва в корена на процеса на научната дедукция и правенето на открития. Всички подобни възможности предстоят да бъдат изучени, но те могат да се окажат изключителни. Специализираните машини може да се окажат толкова полезни и революционни в разширяване на възможностите за правене на открития, че според някои хора, може да изчезне мотивацията за търсене на нещо още по-интересно.
Ако ние създадем подобна схема за развитие на машините, то тя може да демонстрира основната закономерност, протичаща в цялата Вселена и влияеща на самата природа на изследване на космоса. Специализираните ИИ от подобен тип могат да станат идеалните инструменти, които да дадат на биологичните организми да изминават междузвездните разстояния. Това са по-надеждни от биологичните машини същества, но недостатъчно умни, за да повдигат неудобни етични въпроси. Създаването на милиони подобни космически изследователи изглежда неизбежно. Те могат да бъдат изпратени към други звезди и планетни системи, и да бъдат настроени да разпознават най-интересните характеристики на тези места. От астрофизиката до присъствието на живот. Тези машини биха изразявали мотивацията на техните биологични създатели: възможно е малко любопитство, а може би и още нещо.
И тук възниква една съвсем нова идея. За изследването на космоса е по-подходящо създаването на един много мощен ИИ с общо предназначение. Това ще бъде изкуствен интелект от нов тип, съставен от множество по-малки, специализирани ИИ, всеки от които се занимава с точно определена, сложна когнитивна задача. Връзките между отделните ИИ могат да бъдат локални и разхвърляни, подобно на архитектурата на биологичните нервни контури. Може да бъдат включени специализиран ИИ по разпознаване на лица, по естествен език, по сложните пресмятания, по оптимизациите. Може дори да се създаде отделен ИИ, който да се научи правилно да комбинира специализираните по-малки изкуствени интелекти, в зависимост от условията и от задачата.
Подобен ИИ може да е в състояние да се справи със сложния реален свят. Природата не може да се обхване и разбере чрез постигането на някакви фиксирани цели. Тя е пълна с шум, случайности и трилиони взаимодействащи си елементи.
Тоест, най-добрият начин за създаващите ИИ от подобен род същества е да му позволят на него и на неговите интелигентни компоненти да изучават реалната Вселена. Дадена планета може да е много сложна и богата на информация, но космосът е пълен със светове, които могат да се разглеждат като милиони, милиарди, трилиони естествени лаборатории, всяка от които има собствена история на естествения отбор и свои шансове. Разпространението на подобни специализирани ИИ сред звездите би ни дало метод да се възползваме от тези безкрайни естествени експерименти и от информацията от тях.
Пътят към създаването на мощен ИИ от нов тип може да бъде паралелен на биологичната еволюция, само че чрез изкуствени методи. Да се замислим върху развитието на човешкия мозък. Стволовите клетки бързо изграждат първоначална структура и се размножават със скорост 15 милиона деления в час. При интензивно обучение в мозъка се изграждат нови структури, които намаляват след натрупването на жизнен опит в дадена област. Ние сме невероятно гъвкави и сме способни да възприемаме и да се обучаваме на всякакви навици и знания. Но като личности сме генетично ограничени. И въпреки, че можем да се учим и да се променяме, твърде рядко изграждаме нов талант по време на живота си.
Машината може да не е така ограничена. Особено ако нейните критични компоненти се занимават с изучаването на космоса. Съвсем не е трудно да се направи така, че тези части на новия ИИ да се променят и да се превръщат в нещо ново. Специализираните компоненти на по-големия изкуствен интелект могат да се появяват и изчезват в определен контекст, понеже може да са полезни в едни и да пречат в други ситуации. С други думи, машинният интелект може да бъде изключително гъвкав, променлив и бързо развиващ се.
Всичко това означава, че в космоса може да се таи огромен и необятен разнообразен „зоопарк“ с изкуствени интелекти. А ние все още не можем да го забележим.
В известен смисъл тези ИИ напомнят микробите, изградили основата на живот на Земята, формирайки най-малките и първични единици интелект. Според биоложката Лин Маргулис, именно техните комбинации са създали многоклетъчните същества, по-големите организми и самия разум.
Изкуственият интелект извън Земята може да е твърде труден за разпознаване. Точно както някой жител от монголската равнина от XII век би сметнал робомобила за вълшебство, но и безсмислен, понеже не знае как да го използва. Може би и ние не сме в състояние да разпознаем и интерпретираме специализираните машини на възраст милиарди години. И обратното, може би тези машини не търсят разговор с нас, както и с друг интелект от подобен вид.
Но дори и една единствена среща с разпозната подобна специализирана машина би променила всичко. Тя ще бъде доказателството, че галактиката е пълна с интелект. Може би досега не сме гледали където трябва. И още, това откритие би могло да ни подскаже, че може ни ние сме единственият разум, осъзнаващ тези факти. Това е така, понеже биологията може да извършва ИИ изследвания и да еволюира.
Откриването на извънземен ИИ може да отвори пред нас пътя за мащабното изучаване на космоса. Той може да ни подскаже идеи за неговите създатели – тези митични интелигентни предци, които може би са имали биологична форма.
Оригиналът е на Калеб Щарф, директор по астробиология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор е на редица успешни книги.
