Какво би станало, ако Гълфстрийм спре: последиците за Европа и къде можем да отидем

Гълфстриймът е част от огромна система от океански течения, която пренася топлина от тропиците на север. Учените я наричат Атлантическа меридионална циркулация (AMOC), но по-често я наричат Гълфстрийм, въпреки че това е по-ограничен термин. Именно това течение прави климата в Европа по-мек, отколкото би трябвало да бъде по отношение на географската ширина. Без тази „океанска транспортна лента“ обичайният живот на континента би бил невъзможен. Ето защо въпросът за неговото бъдеще тревожи не само учените, но и милиони хора.

Защо се забавя Гълфстрийм и с какво ни заплашва това?

Основната заплаха е глобалното затопляне. Когато гренландските ледници се топят, в океана се влива огромно количество прясна вода. Тя разрежда солената морска вода и я прави по-лека. Това нарушава „помпата“, която задвижва топлата вода от Карибите към Европа. Този процес е регистриран отдавна: сателитите и океанографските измервания показват, че циркулацията наистина отслабва.

Последиците за климата в Европа и света

Ако Гълфстрийм значително отслабне, зимите в Европа ще станат много по-студени – средно с 3-7 °C надолу, а на някои места – с до 10 °C.

В същото време в тропиците горещините ще станат по-интензивни, а валежите – непредсказуеми: зоната на тропическите валежи (ITCZ) ще се измести на юг, което ще отслаби северния мусон (Сахел, Южна Азия), ще засили сушите в северните тропици и ще увеличи разрушителните валежи в някои части на южните тропици.

Как спирането на Гълфстрийм ще промени живота на хората

Този сценарий наричат „краят на Европа” заради влиянието му върху обичайния начин на живот. Разходите за енергия ще се увеличат, тъй като отопление ще е необходимо дори там, където сега то е минимално. Селското стопанство ще пострада: в Европа ще стане по-студено, а в Африка и Азия – по-сухо. Това ще се отрази на хранителните продукти, миграцията и икономиката.

Може ли да се спре колапсът на Гълфстрийм

Пълно спиране не се очаква в следващите десетилетия, но забавянето вече е в ход. Учените смятат, че рискът от колапс ще нараства, ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават. Колкото по-рано успеем да намалим натоварването върху климата, толкова по-малка е вероятността да се сблъскаме с подобен сценарий.

Най-благоприятните региони за живот при спиране на Гълфстрийм

• Южна Европа (Испания, Португалия, Италия, Гърция и България): климатът ще стане по-хладен, но не катастрофално студен. Тези региони са по-близо до Африка по географска ширина, така че разполагат с по-голям „топлинен резерв“. Добивите ще пострадат по-малко, отколкото на север.
• Южна Америка (особено южните части на Бразилия, Аржентина, Чили): климатът и без това е разнообразен и Гълфстрийм не му влияе пряко. Някои райони дори могат да се възползват от по-умерените температури и по-предсказуемите валежи.
• Австралия и Нова Зеландия: тези региони се намират в различна климатична система. Те се сблъскват със свои собствени проблеми (суши, урагани), но ще останат относително стабилни в случай на глобално застудяване в Европа.
• Югоизточна Азия (Индонезия, Филипините, Виетнам): топлите температури и голямото биологично разнообразие ще продължат. Тайфуните и повишаването на морското равнище ще бъдат проблем, но условията за земеделие ще останат стабилни.
• Русия: За разлика от Европа, Сибир ще стане още по-студен и по-малко подходящ за живеене. Но южните територии (Краснодарски край, Северен Кавказ, Поволжието) могат да се окажат благоприятни: там ще има достатъчно топлина и влага за земеделие.

Спирането на Гълфстрийм не е фантазия, а реална заплаха, чиито последици ще се усетят по целия свят. Най-благоприятни ще бъдат местата, където комбинацията от топлина и влага ще остане относително стабилна – южните ширини на Европа, Южна Америка, Австралия и част от Азия. Северното полукълбо над 50-ия паралел (Северна Европа, Канада, Северна Русия) ще бъдат в зоната на най-големите проблеми.