fbpx
4.4 C
София

Какво е технологичен стрес и как технологиите предизвикват възрастова дискриминация на работното място?

Най-четени

Още едно лято е почти към края си. Съвсем скоро отново ще дойдат прохладните свежи есенни дни и сияйните цветове на подготвящата се за зимата природа. Отминаването на лятото и идването на есента обикновено бележат за повечето от нас и началото на по-натовареното ежедневие. Септември обикновено носи завръщане към дългото пътуване до работното място, подготовката за ежедневните задачи, срещите по работа с различни колеги и дългите часове, прекарани в общи срещи, заседания и комисии. Заедно с това предстои и да се отдадем на множеството рутинни задачи, които осъществяваме посредством технологиите – планиране и отчитане на работата ни в екселски таблици, организиране на ежедневието и задачите ни в други екселски таблици, попълването на множество онлайн формуляри за участие в събития, проекти, групови ангажименти и какво ли още не. Въпреки че тази досадна част, която изяжда сериозен процент от работното време на повечето от нас е неизбежно необходима за структурирането и оптимизирането на работните процеси, бързият темп на „цифровизиране“ на нашето ежедневие и работата ни могат да доведат до значителен стрес за хората, особено за тези, чиято професия не е пряко свързана с технологиите и не са посветени в дълбочина на технологичните продукти и системи. Безспорно е, че всички професионалисти в днешно време трябва неизбежно да се адаптират все повече и повече към развиващите се технологии и към по-голямото им присъствие в тяхната работа. Малко са професиите, в които технологиите да не са навлезли с взлом и да са изменили голяма част от работната рутина. В резултат на това се наблюдава и една недотам позитивна тенденция – голям брой служители по света съобщават, че през последните няколко години е спаднало удовлетворението, което изпитват от извършването на работните си ангажименти и задължения, поради огромния набор от рутинни технологични процедури, които трябва да вършат, за да работят.

Проучванията показват, че с напредването на възрастта ние ставаме по-гъвкави в начина, по който се справяме с различните стресови събития. С времето се разстройваме все по-малко от неуспехите и можем по-добре да се адаптираме към промените. С възрастта ние добиваме опит и различни перспективи за това как да се справяме със стреса. Ние осъзнаваме, че повечето стресори се управляеми и ще преминат. Разбира се, това, което е стресиращо за един, няма да бъде стресиращо за друг, или най-малкото не по същия начин. Когато става въпрос за управление на технологиите на работното място, например, много служители, в това число и по-възрастните от тях, се справят по-добре и оптимизират работните си задачи с помощта на постиженията на технологиите. За съжаление обаче паралелно на това за голям процент от по-възрастните хора технологичният напредък и дигитализирането на задачите им може също така да представлява заплаха за образа на вътрешния си образ на компетентни хора, който са си изградили. Възприятието за Аз-ефективност е важна част от цялостния Аз-образ, който имаме. Аз-ефективността се свързва с това доколко сме в състояние да управляваме потенциално стресиращи ежедневни дейности, тя оформя нагласите и вътрешното ни възприятие за способността ни за придобиване на нови умения и компетенции. Аз-ефективността всъщност е един от най-важните фактори, който влияе върху начина, по който подхождаме към предизвикателствата, които ни поднася живота ни. Алберт Бандура, известен психолог и изследовател е един от първите автори, които пишат за Аз-ефективността и нейното въздействие върху нашата мотивация за това да се справяме с нови задачи и да си поставяме нови цели. Аз-ефективността оформя чувството ни за постоянство и нашата вътрешна представа за способностите, с които разполагаме.

В съвременния свят високият темп на промените, които идват в нашето ежедневие, може да застраши чувството ни за собствена ефективност, което от своя страна да повлияе негативно на справянето ни и удовлетворението ни от работата.

В есе, което се появи в изданието на The New York Times от 20 септември 2015 г. озаглавено „Токсичен работен свят“, авторът заявява, че стресът на работното място изглежда е достигнал епидемиологични размери. Според автора единствено младите, здрави и богати хора могат да процъфтяват в съвременния контекст на постоянно нарастващи изисквания на работния свят. Наистина, данните показват, че огромна част от хората в момента работят в среда, която изглежда все по-стресираща и враждебна. Служителите над 55 години съставляват 22,2% от работната сила в света. Според данни на Бюрото за трудовата заетост на САЩ броят на американците на възраст между 65 и 69 години, които работят, в момента е по-висок от всякога. Голяма част от тези служители вършат работата си с умения, опит, експертиза, зрялост и добросъвестност. Въпреки това обаче, в голяма част от случаите те възприемат себе си като остарели, неспособни да учат нови умения, особено когато става въпрос за поддържане на бързия темп на технологичните промени. Проучванията са установили, че технологичната сфера е ориентирана главно към младежите, като в компаниите, които са по-технологични, неизбежно се дава предимство на по-младите служители, които наскоро са завършили образование. Това често води до по-стресираща работна среда за по-възрастните служители, което неизбежно ги подлага на възрастова дискриминация, което от своя страна застрашава тяхното здраве и цялостно усещане за благополучие, намалява се и удовлетворението им от работата.

Така можем да кажем, че неизбежно голяма част от служителите в съвременния свят са жертви на т.нар. „технологичен стрес“. Макар и досега да представихме картината за това как стоят нещата за по-възрастните служители, не можем да кажем, че те са единствените, които са жертва на технологичния стрес – всъщност жертва на този проблем са всички възрастови групи, с разликата, че различните групи понасят и се справят с проблема по различен начин, тъй като разполагат с различни нива на гъвкавост и изработени стратегии за справяне с предизвикателствата, които съвременния свят и работната им среда ще им поднесат.

Работодателите все по-често изискват от по-възрастните служители да преминават през различни дейности по обучение и преквалификация, за да запазят работната си компетентност. Справедливо ли е подобно изискване към тях? Изследователите на стареенето отдавна твърдят, че няма горна възрастова граница, до която хората да могат да усвояват нови знания и умения. Констатациите също така показват, че с напредването на възрастта на хората може да отнеме повече време да усвояват нови знания и умения. В резултат на това по-възрастните служители, които според множество проучвания са сред най-надеждните и трудолюбиви работници, често се чувстват стресирани от непрекъснатите технологични промени, които ги застигат.

Темата за цифровото разделение и неравния достъп до технологии е добре позната на мнозина от нас. Много възрастни мъже и жени – все още работещи или пенсионирани – неизбежно в днешно време са станали доста умели в използването на технологиите. Въпреки това справянето с непрекъснатите технологични промени може да доведе до множество разочарования на работното място и стрес. Точно когато човек свикне с дадена функционалност, процедура или устройство, ги замества нещо следващо. За всички по-възрастни служители, които имат технически опит в компютърните технологии, всеки нов ден носи нови предизвикателства – с някои от тях справянето е лесно, докато справянето с други им коства много стрес. Много от технологичните постижения, които се имплементират на работното място, не само усложняват работата и изяждат от времето на служителите, но и водят до цялостно спадане на ефективността им при изпълнение на дейности и задачи, за които са квалифицирани.

Жасмин Коната, професор по психология от West Chester University в Пенсилвания разказва историята на Джейкъб, 66-годишен инженер, който ѝ е споделил: „Винаги съм успявал да разбирам технологиите, имах компютър още в зората на епохата. Приемах добре въвеждането на компютрите на работното ми място и смятам, че технологиите правят живота ни по-лесен, но в същото време съм и изтощен от необходимостта непрекъснато да актуализирам всяка една джаджа, която използвам“. Проф. Коната разказва и друга история, на 60-годишен учител, който наскоро ѝ е споделил: „Аз съм учител по графика. Аз съм опитен и компетентен в използването на компютър. Наскоро персоналният ми компютър имаше нужда от смяна. Опитах се да си купя нов компютър на достъпна цена. Когато отидох в магазина, служителите се държаха с мен така, че ме накараха да се почувствам глупаво заради въпросите, които задавам, както и заради ограничения бюджет, който съм готов да платя за нов компютър.“


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

0 Коментара
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Ревю на новата Need for Speed: Unbound: спираща дъха надпревара в отворен свят

Великанът на състезателните игри се завръща с поредното си превъплъщение. Обещавайки напълно преработен модел на управление и с разработчика на Burnout Criterion зад волана,...

Подобни новини