Какво означава новата политика за визите на Тръмп за работещите в технологичния сектор в САЩ?

1
694

Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп временно обяви, че преустановява издаването на работни визи в края на миналия месец юни, Сумана Калувай споделя, че не е бил веднага разтревожена. Нейният баща, инженер в софтуерна компания, живее в САЩ в с виза от тип H-1B за висококвалифицирани служители. Тъй като той е прекарал повече от две десетилетия от живота си в САЩ, Калувай смята, че новата политика няма да му се отрази.

Тя обаче греши. Баща ѝ се връща в родната си Индия в началото на месец март, за да поднови визата си. Процесът обаче се забавя, когато коронавирусната пандемия принуждава американското посолство в Ченай да затвори врати. След това, на 22 юни, Тръмп подписа изпълнителната заповед, която наруши това, което през последните години беше рутинна задача, както за емигриралите, така и за служителите на посолствата. Междувременно бащата на Калувай преминава в дистанционен режим на работа.

„Наистина понякога обстоятелствата ме карат да се запитам защо хора като мен, баща ми и други имигранти продължават да остават в страната (САЩ), която наричаме дом, но не ни приветства и продължава да приема политики, които я отдалечават от нашата общност“, казва Калувай, която работи в сферата на биотехнологичните и фармацевтични консултации и живее в САЩ с F-1 работна виза за незадължително практическо обучение. „Не знам колко още стотици хиляди хора като мен живеят по този начин в страната“.

Нагласите на Калувай се споделят от много имигранти с работни визи, включително и от тези с тип H-1B. Мнозина смятат, че не могат да пуснат корени в САЩ и да се установят трайно и надеждно, въпреки че са в страната от години. Някои от тях са се обърнали към страни като Канада, които имат по-приветлива имиграционна политика. Други се завръщат в родните си страни. Много имигранти, които остават в САЩ, живеят с ежедневни притеснения относно статута си, чудейки се дали той няма да се промени за една нощ и нещата за тях да станат сложни.

Тръмп заяви, че спирането на работните визи, което прие, според прогнозите на анализаторите ще блокира над 500 000 души да влязат в САЩ тази година, като същевременно ще помогне на безработните американци да намерят работа по време на пандемията с коронавирус.

„При обикновени обстоятелства правилно администрираните програми за временни работници могат да осигурят редица ползи за икономиката. Но при извънредни обстоятелства на икономическо свиване в резултат на избухването на епидемията от COVID-19, някои визови програми за немигрантски визи, разрешаващи такъв тип заетост, представляват необичайна заплаха за наемането на работа на американските работници.“

Критиците твърдят, че поемането в такава посока на политиката на САЩ ще задуши икономическия растеж на страната, особено в технологичната и научната индустрия. Визовата програма H-1B е от решаващо значение за привличане на кадри и професионалисти, при които изобилстват креативността, експертността и възможността за работа върху иновации, особено за компаниите в Силициевата долина. С други думи, повечето предприятия в САЩ искат да наемат хората, които са най-подготвени и подходящи за работата, която предлагат, без значение от коя част на света точно те идват, защото често се случва така, че няма местни кадри, които да могат да предложат техните умения и експертност. Технологичният сектор в САЩ от години разчита на H-1B визите, за да наема висококвалифицирани служители на позиции, които не могат да бъдат заети от местни американци поради недостига на STEM квалифицирани кадри. Такава временна работна виза има продължителност от три години, но с разрешение на посолството, местните власти, както и по искане на работодателя и служителя, може да бъде подновявана неограничен брой пъти. Поне можеше, досега.

Около три четвърти от всичките 85 000 H-1B визи, които биват отпускани всяка година, са за работници в сектора на компютърните науки и високите технологии, според информация от Асошиейтед прес, някои от които работят за гиганти от Силициевата долина като Amazon, Microsoft, Google, Facebook и Apple. Статистиката сочи, че петте компании взети заедно са получили около 27 000 визи от тип H-1B през изминалата 2019 година и критикуват заповедта на Тръмп, предупреждавайки, че моментално ще изпитат недостиг на кадри, който ще попречи на технологичното им развитие и напредък. Защитниците на имиграцията също говорят за въздействието, което това ще окаже върху семействата на служителите, в които има повече от един имигрант с различен тип виза, като това ще доведе до тяхното разкъсване и разделяне.

„Определено има смразяващ ефект. Това е изпращане на послание към всички по света, че не са добре дошли в САЩ. Хората, които действително могат да помогнат за стимулиране на растежа на нашата икономика няма да бъдат допуснати в страната“, казва Калпана Педибхотла, адвокат по имиграцията в района на залива Сан Франциско.

Планиране на несигурно бъдеще

Това е често срещано мнение между хората, които пребивават в САЩ с различни видове временни визи за работа, казва Педиботла. Това важи особено силно за тези, които са създали семейства в страната.

„Има толкова много несигурност относно заетостта им, че им е трудно да правят дългосрочни планове и да създават корени тук, в САЩ, въпреки че често имат деца, които са родени в страната. Вие работите в тази космополитна страна, но непрекъснато живеете в несигурност – нямате амбиции да имате собствено жилище тук или други трайно свързващи фактори, защото несигурността непрекъснато присъства и заплашва пребиваването ви тук“, допълва юристът.

Това, което прави нещата още по-предизвикателни за притежателите на работна виза H-1B или друг тип виза, е фактът, че ако загубят работата си, имат само 60 дни, за да си намерят нова работа в страната или да променят визовия си статут. Ако това не се случи в този срок, те са принудени да бъдат депортирани обратно към родните си страни.

Такъв е случаят на Асим Фаяз. Пакистанският имигрант е работил като продуктов мениджър в Bay Area и компаниите Premise и Elementum, но подобно на много технически служители той е преживял съкращение на щатовете във фирмите и е бил принуден повече от веднъж да се бори да си намери мигновено нова работа, за да запази визата си. След като е бил освободен за пореден път през декември обаче, той и съпругата му решават, че стресът не си заслужава. Фаяз е бил уморен от постоянната несигурност дали ще го пуснат обратно в САЩ всеки път, когато е пътувал в чужбина и е преминавал границата на страната. Затова той решава да се премести в Торонто, където сега е собственик на ресторант.

„Никой не иска да живее в този страх. Непрекъснато си представях как някой от семейството ми може да се разболее, а аз няма да мога да вляза в тази страна.“

Амн Рахман, пакистански имигрант и старши инженер по обработка на данните в компанията Docker, започва работата си в САЩ през 2016 г., но в момента се намира извън страната и работи отдалечено. Тъй като валидността на нейната виза от тип H-1B е изтекла, тя не може да се върне да работи отново в САЩ. Компанията, в която работи обаче, се оказва гъвкава и ѝ позволява да продължи да върши своята работа отдалечено, но това не означава, че Рахман е спирала да се тревожи за бъдещето си и за това колко дълго ще може да продължи да заема позицията си в Docker, особено сега, при влизането в сила на визовите ограничения.

„Ситуацията е много несигурна. Винаги се чувстваш така, сякаш ходиш върху яйчени черупки – никога не знаеш какво ще стане.“

Последици за бъдещите поколения

Международните студенти в САЩ, много от които може да решат да си търсят работа в страната след дипломирането си, също са изправени пред несигурни визови ситуации. В началото на юли американската имиграция и митническото изпълнение заявиха, че международните студенти, чиито университети ще останат в онлайн режим на преподаване през есента, когато всички очакваме втора вълна на коронавируса, ще трябва или да преминат на индивидуална форма на обучение и да продължат да учат дистанционно, но в САЩ, или да напуснат страната.

Повечето от половината от студентите, дипломирали се със STEM степени, са международни студенти, по информация от OneZero. Харвардския университет, Масачузетският технологичен институт, 17 щата и окръг Колумбия подават колективен иск срещу решението на администрацията на Тръмп в опит да отменят приемането на мярката. На 14 юли администрацията отложи приемането на наредбата на фона на нарастващата опозиция.

Sudhanshu Kaushik, главен изпълнителен директор на Северноамериканската асоциация на индийските студенти, казва, че е разговарял с безброй много международни студенти, които въпреки това живеят на ръба всеки ден в страх за техния статус в САЩ.

„На колко несигурност и неприязън можеш да издържиш?“, казва Каушик.

За семейства като тези на Калувай, единственото нещо, което е сигурно в живота им, е че нещата могат да се променят във всеки един момент.

Баща ѝ ще трябва да изчака до началото на следващата 2021 година, за да си резервира нова среща в посолството. Ако не успее да се върне скоро в САЩ, Калувай се опасява, че най-вероятно той ще изгуби работата си в страната, което ще принуди и неговата съпруга, майката на Калувай, също да се върне в родната си страна. Това би оставило нейния 16-годишен брат, който всъщност е единственият постоянен гражданин на САЩ, защото е роден в страната, без техните основни грижи.

„Какво следва? Винаги се тревожиш кога ще дойде твоя ред да започнеш да се плашиш.“, казва Калувай.

3 2 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари