Вероятността който и да е от ръководителите на големите държави съзнателно да реши да започне ядрена война, е изключително малка. Колкото и напрегнати да са отношенията между страните, всички политици са на едно и също мнение, че подобна война е недопустима. Въпреки това на нашата планета вече на няколко десетки пъти възникваха ситуации, когато човечеството се оказваше на по-малко от една крачка от ядрения апокалипсис, при това заради съвсем банални грешки. Сред тях са изгряващата Луна, ято прелитащи лебеди, незначителни проблеми с компютърните системи, слънчева буря и т.н. А през 1958 година американски бомбардировач случайно изпусна атомна бомба върху ферма в Южна Каролина, което предизвика взрив с колосална мощност. За щастие тази бомба бе учебна, а и стопаните на фермата не са си били вкъщи и всичко се размина само с унищожаването на няколко фермерски сгради и отглежданите в тях пилета. Нека за миг да си представим, че бъде допусната подобна фатална грешка и ядрената война все пак започне. Какво ще се случи с нашата планета и дали човечеството ще оцелее отговор дава представената миналия месец мащабна компютърна симулация.
Ще бъде ли унищожено всичко живо?
Към днешен ден броят на ядрените бойни глави, съхранявани в най-различни места из цялата земя рязко намаля. Според данните на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира, към края на 2021 година общият брой на ядрените оръжия възлиза на 13 080 единици. За сравнение по време на студената война ядрените оръжия са били над 70 хиляди.
Броят на намиращите се в бойна готовност ядрени боеприпаси, които са готови и могат да нанесат моментален удар, към края на миналата година е бил 3825 единици. Приблизително 90% от тези ядрени бойни глави принадлежат на Русия и САЩ. Според военните експерти от тази област, при един масиран ядрен удар няма да бъдат използвани всичките тези бойни глави. Част от тях навярно ще успеят да унищожат отбранителните системи, но друга част може изобщо да не излетят от шахтите, понеже вече от твърде много години са на бойно дежурство. Разбира се ситуацията значително ще се усложни, когато започне масовото използване на хиперзвукови ракети, понеже те са неуязвими за сега съществуващите системи за противоракетна отбрана.
Що се отнася до разрушителната сила на ядреното оръжие, то една бомба с мощност от един мегатон създава огнено кълбо с площ от 3 до 5 квадратни километра, в рамките на което се унищожава всичко живо. Ударната вълна поваля всички издания на площ от 155 квадратни километра. Тя убива по-голямата част от населението, но не и всичките 100%. Има редица сайтове, които показват какво би се случило, ако атомна бомба с избрана от потребителя мощност, бъде пусната върху точно определена точка върху картата, като повечето приложения от подобен вид се съобразяват с релефа на местността.
Разбира се, далеч не всички ядрени бойни глави са с мощност от един мегатон. Най-често тяхната мощност е в рамките на от 150 до 550 килотона. Не е сложно да се изчисли, че наличното към днешен ден ядрено оръжие не е достатъчно за унищожаването дори и на една от най-големите държави, каквито са например Китай, САЩ и Русия. Но е очевидно, че ще бъдат унищожени големите градове, цялата инфраструктура, военните обекти и така нататък.
Какви ще бъдат последствията за климата?
В средата на миналия месец учените от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ съвместно с университета на Колорадо създадоха компютърен модел, който показва какви ще са последствията от един цялостен ядрен удар между САЩ и Русия, в който се използва целият ядрен потенциал на двете държави. Тази научна работа бе публикувана в списание Journal of Geophysical Research, като в нея се казва, че цялата планета ще усеща последствията от подобно нещо в продължение на десетки години.
Като резултат от възникналите след ядрените взривове пожари в атмосферата ще се издигнат минимум 150 милиона тона прах и сажди. След само три-четири седмици аерозолите, разнасяни от вятъра, ще обхванат цялото земно кълбо. Тъй като слънчевата светлина ще бъде скрита зад тези плътни облаци от прах, средната температура на Земята ще падне с минимум 9 градуса по Целзий. Казано с други думи, ще настъпи ядрена зима.
Изключения ще бъдат единствено Арктика и северна Евразия. Северният полярен вихър в тези райони през първата година ще се засили, в резултат от което температурата малко ще се повиши, но ще остане под точката на замръзване на водата. Друг проблем от възможни подобни хипотетични ядрени удари е изчезването на сезона на дъждовете, като по този начин тотално ще се промени цикълът Ел Ниньо.
Компютърният модел показва още, че тези облаци от прах и сажди ще се слегнат след минимум седем години. Но възстановяването силата на слънчевата светлина до ниво, каквото е било преди една подобна война, ще стане след още минимум три години. Това време е напълно достатъчно за да загинат почти всички животни и растения, понеже след 200 дни ядрена зима настъпва така наречената точка, след което няма връщане назад.
Интересно е, че създаденият от учените компютърен модел показа сходни резултати с тези от друго научно изследване, което през 2007 година бе проведено от института за космически изследвания на НАСА. Но сегашните данни са много по-точни и показват по-сериозно понижение на средната температура на планетата.
Радиацията
Радиацията е още едно смъртоносно последствие от подобна ядрена война. Подобно на кинетичните разрушения, тя няма да засегне цялата планета. Най-опасни ще бъдат първите седмици след приключването на войната. Причината за това е, че между продължителността на периода на полуразпад и отделяната от радионуклидите енергия, която всъщност е мощността на радиоактивното излъчване, има пряка връзка. Колкото е по-малък периодът на полуразпад, толкова повече енергия се отделя. Обратното също е вярно.
Експертите подчертават, че след взрива на едно съвременно ядрено оръжие, падащите след това дъждове ще бъдат убийствени. Но след няколко седмици нивото на радиацията дори и в зоната на прякото попадение ще престане да бъде смъртоносно. През това време най-опасните изотопи ще се разпаднат. Разбира се, ще останат изотопите, при които периодът на полуразпад достига стотици години, но тяхното радиоактивно излъчване е незначително. Само че то ще доведе до заразяване на почвата и подпочвените води.
Веднага след ядрения удар радиоактивният прах ще проникне на стотици километри, но едва ли ще достигне най-отдалечените региони. Освен това, неговото въздействие няма да е равномерно. На Земята ще възникнат зони със силна радиация, а ще има и региони, които изобщо няма да бъдат засегнати от радиацията.
Мутациите
Радиоактивното излъчване води до нарушаване на веригата на ДНК, в резултат от което се развива рак, съвсем нови патологии и генетични мутации. В подобни условия здравните системи едва ли ще оцелеят и медицината като цяло ще слезе на изключително ниско ниво. Оцелелите вируси и насекоми се очаква да претърпят мощни мутации и и със сигурност биха започнали да разпространяват нови смъртоносни болести, пред които COVID-19 ще изглежда до голяма степен незначителна. Прогнозата на този компютърен модел е, че от 7 милиарда, на Земята ще останат едва около 20 милиона души, разпръснати в цялата планета, потопени в ядрен сумрак. Напълно е възможно човечеството да се завърне към първобитното си състояние, но при много по-лоши условия на околната среда.
Изводи
По всичко личи, че най-глобална е заплахата от възникването на ядрена зима. Да не забравяме, че една подобна хипотетична ядрена война ще предизвика тотален икономически колапс, глад и болести. Ето защо, въпреки че тя навярно няма да убие цялото човечество, нейните последици ще бъдат ужасяващи за цялото земно кълбо.