Популярна снимка, която циркулира в социалните мрежи тази седмица, твърди, че по време на шествията на привържениците на Доналд Тръмп, част от предизборната му кампания, известни като Million MAGA March, които се състояха във Вашингтон, окръг Колумбия, са се продавали нацистки и конфедеративни знамена. Но това не е вярно. Продавачът, който разнася тези знамена в популярната снимка от социалните мрежи, всъщност е забелязан на битпазар в Пенсилвания през септември и според съобщенията организаторите на пазара изрично са го заставили да прибере знамената и да спре продажбата им.

Новини и снимки като тази, които обикновено носят някакво политическо послание, бързо постигат голяма обществена популярност, но често се оказват подвеждащи или изцяло фалшиви. Обикновено в такива случаи снимките са извадени от контекст или са от две напълно различни събития, като между тях се прави несъществуваща връзка, която има за цел да събуди общественото внимание и активност.

Както навярно сами сте забелязали, интернет пространството понякога може да е много объркващо. Интересно е, че дори стари потребители на глобалната мрежа, които се справят добре с отсяването и систематизирането на информация, често биват подведени от подобни бързо тиражирани новини и снимки.

За щастие съществува един трик, който може да ви помогне да разберете дали една новина или снимки са достоверни, както и да проверите какъв е оригиналния източник на едно изображение, което се разпространява скорострелно. Методът се нарича обратно търсене на изображения и в някои ситуации може да ви накара да се почувствате като брилянтен детектив.

Този метод не е полезен само за фалшиви новини. Обратното търсене на изображения може също да ви помогне да разкриете измами от уебсайтове за запознанства и дори недвижими имоти. Инструментът може да ви помогне да разгадаете нишката и да разберете дали някои използва чужди снимки, за да ви подмами да установите контакт с него в социалните мрежи (вероятно в крайна сметка реалния човек, който стои зад такъв профил ще ви поиска пари, но понякога се случват и по-кошмарни ситуации). Освен това ще ви предпази и от това да дадете личната си информация на измамници, които публикуват обяви за имоти, които в действителност не притежават или не са упълномощени да дават под наем, което в последните години се превърна в стандартна практика, дори на някои брокери, с цел привличане на внимание.

Как да използвате обратното търсене на изображения?

Историята с нацистките знамена, които в крайна сметка не са се продавали по време на шествията на кампанията на Тръмп, беше разкрита от популярния английски портал Snopes, в който редовно се проверяват популярни факти в интернет, които включват новини, слухове, миймове и много други. Разбира се обаче, в сайта далеч не може да бъде проверена достоверността на всички постоянно набиращи популярност в интернет новини и слухове. Ако не успявате да откриете това, което искате да проверите, в Snopes, значи е време да отворите Google.

Има няколко опции за това как можете да използвате обратното търсене на изображения. Навярно повечето от вас знаят, че Google предлага различни инструменти за търсене, освен стандартната търсачка с връзки към страници и мета описание. Един от тези инструменти е търсенето на изображения. Той е полезен, когато искате да видите снимки на търсен обект. Но освен това, инструментът предлага и друга възможност – той може да открие в интернет визуално подобни или идентични изображения спрямо качена от вас снимка или посочена по URL адрес.

И така, нека преминем директно към начините за използване. Първото, което трябва да направите, е да отворите Google Images във вашия браузър Safari, Firefox или Chrome.

  • Вариант 1: Кликнете върху изображението, което искате да проверите и задръжте. След това го плъзнете в полето за търсене на Google изображения в друг прозорец.
  • Вариант 2: Направете екранна снимка (скрийншот) на изображението, което искате да проверите, и плъзнете този файл в полето за търсене. Можете също така да качите файла от лентата за търсене на Google Изображения, ако предпочитате.
  • Вариант 3: Щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „отвори изображението в друг прозорец“. Копирайте URL адреса и след това го поставете в полето за търсене на Google Изображения. Възможно е и да натиснете десен бутон и да изберете „Копиране на адреса на изображението“.
  • Вариант 4: Ако използвате Chrome, щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „търсене на изображение в Google“.

Резултатите ще ви покажат в какви други контексти е качена въпросната снимка. Това ще ви помогне да откриете множество публикации, в които изображението е качено. Така например, ако имаме профилна снимка в социална мрежа, лесно можем да проверим дали тя не принадлежи на друго лице или пък дали едно и също лице не се подвизава под различни самоличности. Обикновено, поради доброто индексиране на популярните социални мрежи, всички профили, в които дадено изображение присъства, се показват на първата страница с резултатите. Можете дори да видите снимки от интериора или екстериора на имоти, които са пуснати в продажба или се дават под наем, но в действителност дори не са от същия град или държава, в които се твърди, че се намират, или присъстват в десетки обяви с различни заглавия и описания.

Как да използвате обратното търсене на изображения на мобилно устройство?

За да получите най-бързи и отчетливи резултати, препоръчваме да използвате обратното търсене на изображения чрез десктоп версията за настолни компютри. Търсенето не е толкова лесно и бързо, ако искате да го извършите от мобилно устройство, но все пак не е и невъзможно. Това са най-простите подходи, които можете да опитате:

  • Вариант 1: В мобилния браузър Chrome може да задържите изображението и след това да изберете „Търсене в Google за това изображение“.
  • Вариант 2: Задръжте снимката в мобилния си браузър и изберете опцията, която ви позволява да копирате снимката (например „копиране“ или „копиране на URL адрес на изображението“). След това можете да поставите самото изображение или неговия URL адрес в лентата за търсене на Google Изображения, след като те първоначално са се копирали в клипборда на устройството ви.

Можете също да използвате приложението на Google за качване и правене на снимки. Ние обаче установихме, че през него резултатите не са особено надеждни, когато се опитвате да намерите произхода на дадена снимка, т.е. къде е качвана най-много и къде е станала достъпна най-рано.

Какво да правим, ако открием подвеждаща или фалшива публикация?

Можете да съобщите за подвеждащата или фалшива публикация чрез опцията за докладване, която социалната мрежа, в която сте попаднали на изображението, със сигурност притежава. Освен това, можете също така да докладвате профили на измамници в сайтове за запознанства, фалшиви реклами и фалшиви обяви за продаване на имоти или даване под наем, директно в сайта, в който сте попаднали на въпросната обява. Стъпките за докладване на публикации са различни за всеки уебсайт.

Можете също така да се свържете директно с потребителя, който е качил фалшивата публикация. Резултатът, разбира се, ще варира. В крайна сметка, съществува известна, макар и малка вероятност, потребителят, който е качил или споделил дадено съдържание, дори да не подозира, че то е недостоверно. Именно благодарение на лесното подвеждане (и понякога емоционалните реакции) на хората фалшивите новини се разпространяват толкова бързо.

Независимо обаче как реагира автора или разпространителя на едно фалшиво съдържание, вие вече знаете как да развенчавате фалшиви новини, преди да ги разпространите до приятелите и близките си, или да се паникьосате.

В края на статията решихме да дадем един реален наш пример, който би могъл да бъде полезна демонстрация.

Виждаме статия озаглавена „Норвегия – държавата с узаконена педофилия и кръвосмешение“ в известен блог. Материалът сега циркулира масово в социалните мрежи, споделян от стотици потребители и от големи групи, предимно с националистичен характер. Статията е стратегически публикувана непосредствено след деня на детето, който традиционно се празнува на 1-ви юни в пост-съветските държави, а по случайност, на 20 ноември, беше и Международният ден на детето.

В статията срещаме една амалгама от широкообхватни термини и понятия, които са посветени на дезинформационната кампания за службата за закрила на деца в Норвегия и масовата истерия на Балканите за заплахата от нея и риска за намеса в държавните политики за закрила на детето. Създадено е едно силно символично послание, като през цялото време се повтарят думи като педофилия, инцест, майчинство, детство, хомосексуалност, патриотизъм, традиции и други. Статията започва с исторически контекст за Норвегия, като в последствие разкрива „реална“ история от първо лице на майка, която се е сблъскала с норвежката служба за закрила на детето „Барневарн“. В нея срещаме основният конфликт между „модерното родителство без ценности“ и „традиционното родителство основано на ценностите“, какъвто се насажда през последните години от някои пропагандаторски медии и организации. В материала се засягат всякакви теми, в това число и сексуалното образование на децата в Норвегия, „принуждаването на деца да избират хомосексуална и „нетрадиционна ориентация“, честото отнемане на децата от семейства на мигранти и се стига до сериозен набор от обвинения в зверства и издевателства над деца, които няма да цитираме.

И така, нека в крайна сметка да проверим дали тази история е истинска:

Ако проверим основното или някое от присъстващите изображения в материала по описания горе начин, ще установим, че същите снимки присъстват в публикации от различни, слабоизвестни сайтове, но са публикувани по различно време в различни години – най-ранната версия, която откриваме е от 2011 г. Някои от резултатите, които се появяват в Google, дори показват, че статията е изтрита от сайтовете, които първоначално са я разпространявали. Когато разглеждаме резултатите на английски и руски език обаче, виждаме, че материалът е публикуван в редица руски портали, в които масово коментарите и мненията са, че информацията не може да бъде достоверна, а при преглеждане на различните версии на статията откриваме, че „личният“ разказ от първо лице почти всеки път е изменян в известна степен, вероятно с цел да се постигне по-голяма емоционалност и внушителност.

Друг вариант е да копираме част от текста – например първите изречения от началния параграф на статията и ги поставим директно в Google. При това търсене също откриваме, че статията е публикувана поне десет пъти в разстояние от 2011 година досега в различни сайтове, като някои от които във времето са изтривали материала и са го публикували отново, вероятно за да го представят като актуален безброй много пъти.

2.6 8 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари