Как личните снимки от ваксиниране срещу COVID-19 помагат да се пребори пандемията?

4
745

Джон Чапман не се е превърнал в мутант и може би това е най-важното, което можем да ви кажем в тази статия. 38-годишният учен от медицинската лаборатория в Айова Сити е получил първата си доза от ваксината срещу COVID-19 в понеделника още преди Коледа, а като изключи подуването на мястото на инжектирането, се чувства изключително добре.

Оттогава на него не е започнала да му расте опашка, няма люспи и засега няма и следа от крила… С други думи, неговата ДНК не се е променила след ваксината, нито е започнал да се превръща в друг биологичен вид, както заплашват, че ще се случи, ако се ваксинираме, разпространителите на конспиративни теории, които печелят от кликбайт заглавия в социалните мрежи, и току-що създадени сайтове. Чапман би искал приятелите и семейството му да знаят това.

Затова той е решил да си направи селфи след ваксинирането и да го публикува във Facebook.

„Наистина смятах, че посланието, което трябва да дам на хората е, че ако познават хора, които им имат доверие, трябва да разпространят своя личен пример и да покажат на своите приятели и семейство, че са взели разумното решение да се ваксинират“, казва Чапман. „Безопасно е. Ефективно е. Ваксините са нещо добро за вас самите и за обществото като цяло.“

Чапман далеч не е сам в тази кампания в социалните мрежи. Отворете Instagram, Twitter или Facebook и най-вероятно ще видите десетки снимки на хора с малки и навити ръкави, държащи малки правоъгълни листчета, които съдържат информация за първата или втората доза от ваксината им. Разбира се, ако приятелите ви и хората, които следвате, не са част от разпространителите на конспирациите за кемтрейлс (теорията, че от самолетите биват пръскани токсични химикали), за вината на 5G мрежите (чието покритие у нас все още е минимално) за произхода на коронавируса, за това, че Бил Гейтс иска да чипира всички ни с новите ваксини и прочее.

Някои от хората, които публикуват снимки от своето ваксиниране, го правят с надеждата да отворят пространство за диалог със свои приятели и последователи в социалните мрежи, които поставят под съмнение ефективността и безопасността на ваксините. Други просто искат да споделят един момент, който отдавна са чакали, символ на надеждата, че един ден животът може да се върне към някакво подобие на нормалност.

Снимки от ваксиниране се публикуват от хора от целия свят – от САЩ, Англия, Мароко, Йордания и т.н. Известни лица дори участват в този тренд, включително Патрик Стюарт, Антъни Хопкинс, Марта Стюарт, Бил Гейтс, Джоан Колинс и Шон Пен, както и политически фигури като президента на САЩ Джо Байдън.

Въпреки факта, че COVID-19 е убил повече от 400 000 души само в САЩ, според Джон Хопкинс, не всички хора са готови да навият ръкавите си, за да се ваксинират.

В проучване от фондация Kaiser Family, само 71% от анкетираните американци казват, че определено искат да се ваксинират. Останалите респонденти са казали, че или не биха или определено няма да се ваксинират, като се позовават на аргументи като възможните странични ефекти и опасения, че ваксината е твърде нова, не е преминала през достатъчно клинични изпитвания и нито едно правителство не може да гарантира за нейната безопасност. Ваксинирането на хората обаче е важно. Според клиниката в Кливланд, 100-годишен медицински център, участвал в открития като байпаса и операциите на коронарни артерии, около между 50% и 80% от населението трябва да бъде ваксинирано, за да достигнем очаквания стаден имунитет. Стадният имунитет е идеята, че когато определен процент от населението бъде имунизиран срещу коронавируса (или срещу което и да било друго вирусно заболяване), разпространението на болестта е по-малко вероятно дори при хората, които не са били ваксинирани. Именно в това се крие една от огромните ползи, които имат ваксините за потушаване на пандемии – те спасяват от заразяване дори хората, които не искат да се ваксинират.

Междувременно дезинформацията на ваксините се разпространява от години. Но докато фалшивите факти, които се разпространяват, могат да бъдат добре описани от метафората за пастата за зъби, която веднъж излязла от тубата, не може да бъде върната отново по никакъв начин, някои хора се надяват, че чрез противодействие под формата на публикуване на снимки от тяхното ваксиниране, може да помогне да се пребори част от ефекта на заблужденията. Още повече, когато снимките се публикуват от хора, които имат влияние и се ползват с доверие в собствените си социални кръгове, макар че често тази сила на влиянието е спорна. В крайна сметката, интересите, общите възгледи, схващания и начин на мислене, са едно от нещата, които обединяват хората. Именно затова повечето хора, които искат да се ваксинират и имат доверие във ваксините, често имат социален кръг от хора, които изповядват същите възгледи – тоест имат малко допирни точки с хората от другия полюс. Това не важи за по-популярните и влиятелни личности, които имат по-разнороден и социално разнообразен приятелски и роднински кръг. Но това не обезсмисля усилията им да покажат личния си пример. Често хора със сравнително високо образование, които традиционно вярват в медицината и науката, могат да се окажат разколебани или изправени пред сериозна дилема, когато трябва да вземат решение за това дали да си поставят инжекция, за която чуват толкова разнопосочна информация, която често докосва най-силните им страхове. И именно тук личния пример на вече ваксинираните им приятели, може да има решаващото значение и да наклони везната.

Публикуване на надежда

Въпреки че е почти невъзможно да се измери въздействието, което вълната от селфита от ваксиниране може да окаже върху общественото мнение, има и други основания, освен горепосочените, да вярваме, че това може да помогне.

Първо, съществува т.нар. концепция за социалното доказателство. Мислете по следния начин: Ако сте видели два ресторанта и единият е бил празен, а другият пълен (поне преди да настъпи COVID-19 пандемията), можете да предположите, че пълният ресторант, при който сервитьорите работят трескаво и забързано от маса на маса, е по-добрият избор.

Много от хората, особено от т.нар. „поколение Z“ казват, че масовото социално поведение е нещо негативно, което се опитват да избягват. Но всъщност следването на масовите социални явления е дълбоко залегнало в нашето еволюционно устройство, за да можем да се уверим, че успяваме да се ориентираме в нашата социална среда, обкръжение и група, както можем да открием от изследванията на Памела Рътледж, директор на Изследователския център за медийна психология. „Ако не обръщахме внимание на това, което правят другите хора, и не ги следвахме, щяхме да умрем със сигурност“, казва тя, изцяло в унисон с теорията на еволюцията. Когато виждаме, че много хора извършват едно действие, това може да означава, че действието и социално приемливо, в преобладаващата част от случаите, респективно на което, ние започваме също да извършваме това действие, за да бъдем одобрени в обществото, но също и за да се възползваме от колективните знания и открития, до които то е достигнало, вместо да разчитаме на това да изпитаме всичко на свой собствен гръб, преди да предприемем дадено решение.

„Хората, които нямат доверие на големите организации, като Центровете за контрол и превенцията на заболяванията на САЩ или Администрацията по храните и лекарствата „могат да се доверят на приятелите си в тяхното обкръжение – повечето от масовите хора са далеч по-склонни да се доверят на приятеля си от началното училище, отколкото на здравните експерти по екраните“, казва 34-годишната Анна Хартман, регистриран диетолог от Луисвил, Кентъки, която също е публикувала снимка от своето ваксиниране.

CDC изглежда също има известна представа за това. Организацията предлага на своя уебсайт инструментариум за комуникация, който включва разпространяване на плакати и дори стикери за изтегляне, на теми като социалното дистанциране, носенето на маски и други. Има и примерни публикации във Facebook, Twitter и Instagram за това защо ваксината ще бъде от решаващо значение за спиране на разпространението на вируса.

Този набор от инструменти за обществена комуникация мотивира 62-годишната практикуваща медицинска сестра Сю Дениско от Кънектикът също да публикува снимка на своята ваксинационна карта. Общественият здравен център, в който тя работи, изпраща имейл на хората, които са били ваксинирани, да направят снимка на своята ваксинационна карта или друг маркер за ваксиниране, която да публикуват в профилите си в социалните мрежи.

„Ще бъде предизвикателство да накараме хората да се ваксинират… и мисля, че социалните мрежи са начин за подпомагане на разпространението на достоверна информация, независимо дали тя идва от здравни работници или просто от обикновени хора от обществото“, казва Сю Дениско.

Най-големият обществен проблем, който се наблюдава обаче, е огромното противоречие и поляризиране на обществото по темите за коронавируса и ваксинирането. Много хора обикновено се опитват да намерят отговор на въпросите, които ги интересуват, четейки в онлайн групи в социалните мрежи и във форуми, но не могат да стигнат до еднозначно мнение за това дали ваксините са надеждни и безопасни или не, просто защото се намираме във времена, в което дори обикновеният акт на носене на маска на закрито и открито, може да бъде разглеждан като политическа заявка.

Джереми, 34-годишен фармацевт от Нешвил, който е поискал да бъде цитиран само с малкото си име, е решил да публикува своята ваксинационна карта в социалните мрежи, но преди това е искал да бъде сигурен, че последователите му разбират, че с това си действие той не прави политическо изявление. Посланието му е да насърчи приятелите и семейството си да вземат решение за себе си, информирани от доказателствата и изследванията, налични по темата.

„Мисля, че това е възможност да покажа мнението на един специалист във фармацията, който е уверен в науката, както и в безопасността на ваксината. Независима от политиката, науката може да говори сама за себе си“, казва той.

Има ли все пак граници?

Всичко това не означава, че публикуването на достатъчно на брой публикации в социалните медии ще промени мисленето на всеки един скептик.

Има много препъни камъни, с които трябва да се борим, казва Пол Бут, професор по медийно и кино знание, и дигитални комуникации и медийни изкуства в университета DePaul в Чикаго. Много потребители на социалните мрежи живеят в своя собствена капсула.

„Групи от хора, които не подкрепят ваксинирането, може да не видят снимките на хората, които са си поставили ваксина, защото се намират в собствения си малък балон от хора, сред които всички от тях са на едно и също скептично мнение по отношение на ваксините, а алгоритмите на социалните мрежи са устроени така, че да ни показват съдържание, сходно с това, което обичайно преглеждаме и харесваме“, казва Бут. И все пак обаче той смята, че масовата кампания на даване на личен пример за ваксиниране би могла да даде положителен ефект.

Обратно в Айова Сити, Чапман е провел десетки разговори със своето семейство за ваксините. Той разказва един личен пример с неговата снаха, която е израснала в домакинство, което не вярва във ваксините, и въпреки че самата тя не споделя много от възгледите и разбиранията на родителите и роднините ѝ, онова, което е отдавна вкоренено у нас, е изключително трудно за разклащане.

„Обществените институции и медии могат да ѝ показват данни за това колко са големи ползите от ваксините по цял ден, всеки ден, но е съвсем различно, когато девера ти… говори с теб. Аз съм публикувал снимка от своето ваксиниране във Facebook и проведохме разговор по темата. След това вече тя разбираше една идея по-добре как работят ваксините, може би имаше малко по-голямо доверие“, разказва Чапман, акцентирайки в разказа си на това, че големите промени и метаморфози в схващанията и разбиранията на хората настъпват с малки, постоянни крачки и разширяване на мисловните хоризонти; очакването на революция в общественото мнение е илюзорно и би могло единствено да доведе до все по-голямо поляризиране на мненията и разделяне на хората на лагери. Диалогът е това, което ни позволява да намерим приемливи отговори на въпросите, които ни вълнуват активно. Истина, която може да бъде поносима, и да ни ръководи във вземането на решения, що се отнася до толкова чувствителни аспекти, какъвто е нашето здраве.

1 10 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари