Как мерките срещу COVID-19 могат да повлияят на нашия микробиом – и какво да правим по въпроса

5
538

Носенето на мaски и социалната дистанция са нужни, за да се опитаме да намалим разпространението на новия коронавирус. Изникват въпроси дали свързаните с пандемията мерки ще окажат въздействие върху способността ни да се предпазваме от други болести в бъдеще.

Експертите не могат да кажат със сигурност към момента

Има обаче начин да се балансират двете гледни точки. Когато е възможно да излезете навън, без около вас да има хора, и подишайте дълбоко. Вашият микробиом ще ви благодари.

Какво е микробиом?

Нашето тяло е дом на широк набор от микроорганизми, които се намират върху нашата кожа, в червата ни, въздухопроводите и различни органи. Присъствието им е толкова значително, че броят на бактерии в червата ни е по-голям от броя на човешки клетки в тялото. Колективното ДНК на тези организми се зове като микробиом. Учените са правили доста изследвания върху ефекта му спрямо всичко свързано с нас – от социалния живот до психическото здраве.

Просто казано, микробиомът дава информация на имунната система за потенциални натрапници. Насочва тялото ни към това какво е и какво не е заплаха. Подпомага подготовката на белите ни кръвни телца за битка.

Част от микробиома се натрупва бързо след раждането. Преминаването през раждането, последвано от месеци кърмене, помага на бебетата да образуват уникален микробиом. Излагането на естествена среда в първите няколко години от живота също е много важно.

„Микробиомът е като мозък. Трябва да има информация. Тази информация трябва да се натрупа рано в живота. Ако тялото не получи правилните съобщения за средата, в която се намира, може да започне атака срещу неща, които не трябва да са негова цел. Това води до алергии, астма и автоимунни заболявания.“, обяснява Греъм Руук, имунолог и професор в Юнивърсити Колидж Лондон, цитиран от списанието Discover.

Притеснението на учените е, че ако децата не напускат домовете си, те няма да се сдобият с микробите, които трябва.

Тест в детската градина

Скорошно изследване сравнява различната среда във финландски детски градини. Става ясно, че добавянето на елементи от естествената среда, на местата на открито за игра, има позитивен ефект върху микробиома на децата.

През 2016 година, в рамките на четири седмици децата играят на сегменти с торф и материал от горска земя. Децата участвали в дейности като засяване на градини. Общо активността им е по 90 минути на ден.

Резултатите показват увеличение в микробното разнообразие по кожата и в червата на децата. Това води до кореспондиращ ръст във функцията на имунната система.

Животните също помагат на микробиома

В изследвания на Ерика фон Мутиус се открива, че животът във ферма и бактериите, които кравите пренасят, водят до най-силен положителен ефект. Котките и кучетата, които прекарват време навън, също носят на хората добри бактерии.

И храната играе роля

Храната, която промотира разнообразието в микробиома се състои от богат набор зеленчуци и ферментирали храни. Трябва да се сложи ограничение на солта и захарта.

Руук отбелязва, че макар градежът на здравословен микробиом да се случва в първите години от живота, има проучвания, които показват, че възрастните могат да направят много, за да си помогнат.

„Болните възрастни имат по-малко разнообразен микробиом в червата“, обяснява Руук.

Според него разнообразното хранене и прекарването на живот в природата са ключови за доброто здраве.

Ученият завършва с това, че носенето на маска не пречи на тялото да приема това, от което има нужда, поне в случая с микробите.

1.8 5 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
5 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари