Мъдрост и безкритичност, паника и подготвеност, информация и дезинформация, наука и псевдонаука. Никога досега не сме виждали всички тези обществени феномени на едно място, освен сега, когато освен да реагираме, можем и да наблюдаваме реакциите на страните и градовете по света към COVID-19. И забележително всички тези противоположни контрасти по време на коронавирусната пандемия никога не са били толкова крайни.
Вече чухме, че някои страни по света са изравнили кривата на заразените – като Южна Корея и Нова Зеландия. Всички те биваха представяни като еталон за добро справяне и забележителна реакция. Сингапур и Япония също бяха близо до този етап, но за съжаление там избухна втора вълна на заразата.
Други страни като САЩ и Италия обаче бяха разгромени
Какво е общото между Сидни и Сан Франциско? И двата града имат световно известни мостове, екстремно високи цени на наемите на жилищата и жизнено важни LGBTQI общности. Те също споделят и сходна крива на статистиките по време на коронавируса. Броят на заразените в и двата града започна бавно да нараства в началото на месец март, още преди да започне бурното покачване на случаите в световен мащаб. Днес, два месеца по-късно, можем да проследим как реагираха двата града още при първите индикации за настъпване на потенциална пандемия. И Сидни, и Сан Франциско реагираха почти еднакво – като затвориха на бързо всички граници, търговски обекти и обществени места и прекратиха всички обществени събития.
Лекарите и здравните експерти по света възхвалят тези два града, че са успели да изравнят кривите на статистиката на броя заразени, а успехът им може да бъде ценен урок за адекватно справяне на разпространението на коронавируса – Действайте бързо, решително и безкомпромисно.
В щата Нов Южен Уелс, където е разположен Сидни, през първите четири месеца на 2020 г. 7,6 милиона граждани преминаха от една катастрофа в следваща. В деня на Нова година, бурите и пожарите атакуваха местните селища. Тогава, точно когато последните пламъци бяха потушени, започна още една криза: Нов Южен Уелс стана център на огнището на COVID-19 в Австралия.
Отвъд океана, на 7500 мили, същото се случи и в Сан Франциско. Районът на залива, подобен по размер на населението на Нов Южен Уелс, но с много по-голяма на гъстота на населението, отпразнува Super Bowl за 49-ти път в историята. Малко след това бяха регистрирани и първите случаи на заразени с новия вирус. След това спортът се превърна в смътен спомен-
До средата на март, само за две седмици, всичко беше променено из основи. Районът на залива обяви строга заповед за оставане на населението под домашна карантина, с което беше една от първите области в САЩ, които направиха това. Жителите на Нов Южен Уелс бяха помолени да се придържат към изключително засилени и комплексни мерки за социално дистанциране. Докато кризата се разрастваше от противоположните точки на света, объркването и паниката царуваха във всички страни.
Намаляване на заразените
На 1 март Нов Южен Уелс от един от най-комуникативните и свързани градове в света, се превърна в един от най-откъснатите и изолираните, вследствие от коронавируса. Тогава бяха регистрирани само четири положителни проби на COVID-19 и цяла Австралия беше регистрирала само 25 случая, при това повечето от тях граждани, които се връщат от пътуване в чужбина. До края на деня в Сидни възникнаха още два нови случая.
Макар и нарастването да звучи експоненциално, каквото всъщност беше, все пак това са сравнително малко случаи в сравнение с броя, който някои други държави по света регистрираха, но сякаш създаде една колективна тревога в цялото население.
Австралийското правителство, водено от премиера Скот Морисън, сформира национален кабинет (аналог на оперативен щаб), така че лидерите на всеки един щат в страната да могат да реагират мерките и действията, които ще предприемат, за да координират отговора на пандемията. От тогава във всеки един премиерът и лекарят, избран за ръководител на националния кабинет, даваха брифинги пред населението по телевизията. С увеличаването на броя на случаите на коронавирус ограниченията на движението ставаха все по-всеобхватни и кардинални, независимо, че все още цифрите бяха ниски – нещо, което единствено хората, които разбират експоненциалния растеж биха могли да предприемат.
Ранните данни бяха тревожни. Повечето австралийци, според редица медийни проучвания, демонстрираха предимно непринуденото си отношение, сякаш приемат нещата „не достатъчно сериозно“. За сравнение, в Сидни плажовете все още бяха останали отворени, кафенетата също. Хората все още можеха да вземат сутрешното си кафе, но премиерът беше категоричен, че тогава планирания мач по ръгби през уикенда ще се проведе в изключително строги ограничителни мерки за социална дистанция, а малко по-късно целия спортен сектор беше затворен.
Наредбите се променяха от ден за ден, и дори от час за час. Имаше дори дебат за това кои услуги и сектори са „съществени“ и кои са не първостепенни. Училищата останаха отворени само в някои части в САЩ, но това бързо се промени след като посещаемостта спадна изключително бързо.
А фризьорската индустрия, считана за „съществена“, се превърна в микрокосмос на несигурността поради закъснелите блокировки и национални мерки. Припомняме, че тогава президентът на САЩ Доналд Тръмп уверяваше населението, че американците няма за какво да се тревожат и „всичко е под контрол“.
Хаосът
28-годишният Ал, управлява малък бръснарски салон под наем в западните покрайнини на Сидни от три години. Когато журналист от CNET го посещава за първи път в края на един мартенски следобед, той са намира сам и почиства кичурите подстригани коси. Той споделя, че това е един от най-тежките етапи, които бизнесът му някога е преживявал досега.
„Никой не влиза“, казва Ал, който поискал името му да бъде запазено в анонимност. „Няма никой наоколо.“
Фризьори, бръснари и салони за красота се превръщат в неохотни съперници за крайно малкото клиенти на фона на объркващите националния указания за извънредните мерки, които Австралия даваше тогава. На 24 март Морисън обяви, че този сектор ще остане отворен, но престоят на клиентите в тези обекти не може да продължава повече от 30 минути.
„Няма как да подстрижете някого, да го измиете и изсушите само за 30 минути“, казва Ал. След оплаквания от фризьорски бранш правилото беше отменено от правителството само часове след като влезе в действие. Но все пак се изискваше бръснарите и фризьорите да спазват правилото за „един човек на 4 квадратни метра площ“, което от друга страна според бизнеса е физически невъзможно, но все пак тези обекти останаха отворени. Именно тогава австралийците бяха изумени защо се дава такъв приоритет на този сектор. „Как бръснарството и фризьорството е важно? Това е най-малко същественото нещо на Земята в момента“, смее се Ал.
Ал искаше да затвори салона си, но бръснарската му работа е единственият източник за доходите за него и съпругата му, както и за четиримесечната им дъщеря. Той споделя, че има чувството, че просто трябва да продължи напред и да работи, като отбелязва, че „няма истинска подкрепа за едноличните търговци в Австралия“ и че дори бизнесът му да не работи, както би му се искало, той все още ще трябва да плаща наема си всеки месец. На всичкото отгоре, на него му се налагаше непрекъснато да се притеснява, че клиент може по невнимание да разпространи болестта в салона му, като дори се страхува да не зарази и семейството си.
„Ядосан съм, че трябва да стоя тук, опитвайки се да спечеля някой долар и потенциално бих могъл да хвана вируса“, казва той.
Първоначално объркването и страха бяха обзели жителите, но все пак не всички са усещали пряко заплахата. След рязък пик на броя на случаите през март, бавно нарастващата крива бавно започва да се изравнява. Дори и фризьорските салони да бяха останали отворени, повечето от хората оставаха по домовете си. Ограниченията бяха успешни и работеха.
„Управата на Сидни реагира бързо на въздействието на коронавирусната пандемия, действайки според указанията и съвтетие на нашите щатски и федерални правителства“, казва Клувър Мур, лорд кмет на Сидни.
„За хората от Австралия е спасение, че ние реагирахме така кардинално, за да ограничим и потушим пандемията“, казва тя.
В Сан Франциско ограниченията бяха по-строги – фризьорските салони и бръснарите трябваше да затворят. Ако салонът на Ал беше от другата страна на Тихия океан, той щеше да прекара последните седем седмици у дома. Районът на залива считаше фризьорските салони, салоните за маникюри, козметични салони и красота за незначителни по време на пандемията.
В началото на кризата
Мерките за блокиране в Сан Франциско дойдоха по-рано и първоначално бяха по-ограничителни от тези в Сидни. В началото на май броят на заразените беше доста по-нисък от тези на съседните градове. Това попречи на болниците да бъдат препълнени и претоварени и спечелиха на Сан Францинско призът и похвалата като „градът, който се справи с коронавируса“.
Градът се възползва от агресивните, ранни действа на района на залива, дори ако огнищата в някои градове продължават да нарастват. Заповедта за задължително оставане под карантина от жителите влезе в сила на 17 марк, много по-рано от обявяването на местно извънредно положение, което се състоя на 26 февруари.
„Кметът Брейд обяви извънредното положение на местно ниво, преди да има потвърден случай на COVID-19 в общността, което даде възможност на града да се подготви за скока на случаите и да реагира на разразяващата се пандемия“, отбелязва Сара Оуенс, заместник – директор на пресцентъра на кмета на Сан Франциско.
Когато кметът на Сан Франциско, Лондон Брейд, обяви, че градът затваря, Кристофър Елиарес беше зает с работата в неговия фризьорски салон, от другата страна на океана. Неговият салон със стени с тухлена декорация, Dogpatch Barber and Shave, в източната част на града, оживяваше. На следващия ден той беше принуден от здравното министерство да затвори.
„Ние не работим от средата на март и оттогава доходите ни намалява“, казва той.
Подобно на Ал в Сидни, Елиарес разчита на доходите, които е успял да събере по време на началото на пролетния сезон. „Виждам защо не се считаме за съществени от правителството. Работниците на първа линия, като медицинските сестри, са от по-съществено значение. Все пак, никой няма да умре, ако не си направи нова прическа“, казва той.
Елиарес казва, че все още плаща наема за търговския обект, в който се намира салона му, който дори не е отворен в момента, и получава малка финансова подкрепа от независими партньори. Той е създал GoFundMe сметка, за да може доброволци, които искат да го подкрепят, да могат да му помогнат да поема сметките си и да се приспособява към домашния живот и „играещ си с децата вкъщи татко “ след шест години работа с Dogpatch. Все пак Елиарес казва, че се радва да прекарва повече време с трите си дъщери.
Въпреки че за първи път от гимназията той е без постоянен източник на доходите, той не изпитва гняв към управата на гнева, затова че е бил принуден за прекрати работата си.
„Не мисля, че нашият местен кмет е действал нито сурово, нито твърде бързо. Никой не знае как да се справи с подобна пандемия и това важи за нашите градски служители“, казва той.
Реакцията не е перфектна – беше изключително труден момент за хората без дом в града, които са изложени на по-голям риск от заразяване и не им е осигурен подходящ подслон, което доведе до възможност за избухване на още едно огнище.
Първоначално блокирането беше планирано само за три седмици, но кметствата в района на Бей вече удължиха домашната карантина до 31 май. Ограниченията на строителните работилници и търговията на дребно и на открито вече са облекчени, а голф игрищата отвориха на 4-ти май. Един виден вестник от залива „Район“ нарече цялостното поведение на щатската управа „хазарт, в който рискът е живота и здравето на населението“.
Елиарес казва, че една част от него се притеснява, че мерките биват облекчавани твърде скоро. Колкото и нетърпелив да е да се върне към работата си, той би предпочел, след като вече е излязъл на загуба, да започне да работи едва когато е безопасно, тъй като според него всички преживени мерки досега биха били напълно обезсмислени, ако извънредното положение се прекрати преждевременно.
„Най-лошото, което може да се случи е вратите на градовете да отворят твърде скоро, вирусът да се разпространи още повече и след това да се наложи обществените места да бъдат затворени отново, но този път болниците да бъдат препълнени“, казва той.
През първия уикенд след отварянето на района на залива, започнаха протести от демонстранти в Калифорния, като протестиращите тръгнаха по плажовете и парковете, като протестите им бяха разделени на два лагера – едните подкрепяха облекчаването на мерките и отмяната на извънредното положение, докато други се аргументираха защо сега е твърде ранно това да се случва.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
