Как ще бъде изведена от орбита МКС в края на нейния експлоатационен период?

0
61

През миналата седмица станахме свидетели на глобална паника по повод на падащ сателит на NASA, с размерите на автобус. Причина за притесненията бяха размерите на машината, невъзможността падането й да се направлява и липсата на методи за прогнозиране на мястото, където ще падне. Сателитът падна в петък, но дори и сега не е съвсем ясно къде е приключил земния си път. А какво ще правим когато изтече гаранционният срок на Международната космическа станция, която е с размерите на две футболни игрища?

В Space.com са опитали да отговорят на този въпрос. От NASA твърдят, че когато дойде сетният час на МКС ситуацията ще е коренно различна, тъй като станцията може да бъде въведена в атмосферата по добре контролирана траектория. Това ще стане възможно с помощта на нейните двигатели, които позволяват на огромния космически обект да маневрира свободно в орбита около Земята.

Когато станцията навлезе в атмосферата тя ще се разпадне на хиляди малки и големи части, които ще паднат в океана, където шансът да бъдат причинени някакви щети ще бъде минимален. Учените вече са провели редица изследвания по въпроса и са създали план за извеждане на МКС от експлоатация, който гарантира безопасността на хората и имуществото, които се намират на нашата планета.

Сателитът UARS, който падна в петък, имаше маса от 6.5 тона. Изчисленията на NASA сочат, че около 500 килограма от тази маса са оцелели и не са изгорели при навлизането си в атмосферата. Тези обекти са достигнали до Земята в пълния си обем и са се разбили в повърхността. МКС тежи 431 тона и представлява много по-мащабно съоръжение от UARS. Станцията беше сглобявана години наред от части, пренасяни основно с космическите совалки, но вероятно ще падне като едно цяло, тъй като разглобяването й в космоса би било скъп и опасен процес.

Международните партньори, които отговарят за МКС, планират да използват станцията поне до 2020 година, а може би и още едно допълнително десетилетие. Рано или късно обаче, обектът ще стане неизползваем. Оставянето му в орбита около Земята не е вариант, тъй като в момента космическият боклук вече е твърде много и представлява нарастваща опасност за работещите сателити и другите космически кораби. Изпращането на станцията в дълбокия космос също е невъзможно, тъй като тя е хваната здраво от земната гравитация и няма как да се откъсне от нея.

Всъщност плановете на NASA за безопасно извеждане на МКС от орбита датират още от началото на строежа на орбиталното съоръжение.

Руската космическа станция МИР беше изведена от орбита и вкарана в земната атмосфера през 2001 година. Контролираното й падане завърши в океана и всичко мина по план. Инженерите на NASA са следили внимателно целия процес и са се учили от него за да приложат опита при МКС.

Едно е сигурно, падането на горящата Международна космическа станция ще представлява изключително зрелище.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари