Технологичните гиганти Facebook, Google и Twitter вероятно ще бъдат подложени на засилен контрол за ролята им в събитията и смъртоносните бунтове в Капитолия в САЩ, които се случиха през изминалата седмица. Тъй като демократите сега имат правомощията да контролират както Сената, така и Камарата на представителите, се възобновява фокусът върху регулациите, за да се ограничи големия обхват и влиянието на социалните медии.
Насилието, избухнало в сряда следобед, когато тълпа от привърженици на президента Доналд Тръмп нахлуха в Капитолия по време на гласуването, за да потвърдят победата на избрания президент Джо Байдън, което подтикна някои демократи да призоват за по-строги разпоредби за компаниите. Twitter и Facebook спряха акаунтите на Тръмп за подстрекаващи към насилие и радикални действия публикации, но някои депутати заявиха, че според тях тези мерки за твърде малки и твърде късно предприети.
„Те носят основна отговорност за противодействие на повторни бунтове с размахване на червени знамена“, каза сенатор Ричард Блументал, демократ от Кънектикът, пред Washington Post в петък. Сенаторът каза, че компании като Facebook, Google и Twitter е трябвало да действат по-бързо, когато са станали ясни първите знаци за бунтовете, а не да чакат „докато не се пролее кръв в залите на Капитолия“.
Той добави, че „тези събития ще подновят и пренасочат вниманието към необходимостта Конгресът да реформира големите технологични компании.“
В петък вечерта Twitter предприе необичайната дотогава стъпка за временно спиране на акаунта на Тръмп, заявявайки, че „рискът от по-нататъшно подбуждане към насилие“ е твърде голям. В петък компанията блокира акаунтите на пенсионирания генерал Майкъл Флин, адвокат Сидни Пауъл и множество други поддръжници на фалшивата конспиративна теория QAnon, приемана от много от най-запалените фенове на Тръмп.
Всичко това се случва, след като демократите спечелиха контрола над Сената с победи на двата балотажа в Джорджия във вторник. Джон Ософ победи действащия републиканец Дейвид Пърдю, а Рафаел Уорнок спечели състезанието срещу републиканския сенатор Кели Льофлер, за да даде на сената 50/50 разпределение между демократи и републиканци. С новоизбрания вицепрезидент Камала Харис, демократите вече ще имат повече правомощия да прокарват нови законодателства чрез комисии в Сената.
Това ще даде на демократите по-голямо влияние за прокарване на техните програми и визии за големите технологични компании, които вече включват скептицизъм относно последствията от размера и мощта на големите компании. Ужасяващите сцени в Капитолия тази седмица и разочарованието от ролята, която социалните медии изиграха за засилването на насилието и дезинформацията онлайн, вероятно ще подтикнат законодателите, особено демократите, към действие.
„Опасенията, които вече съществуваха, сега се умножават 10 пъти“, каза Джиджи Сон, сътрудник от юридическия институт в Джорджтаун по технологичното право и политика.
Раздел 230
Законодателите от двете страни призоваха за промени в раздел 230 от Закона за благоприличие на комуникациите от 1996 г., който предпазва компаниите като социалните мрежи от съдебни дела за съдържанието, което потребителите им публикуват в техните платформи. Широкият поток на речта на омразата и дезинформацията в социалните медии, включително намесата на чужди държави в президентските избори в САЩ през 2020 г. и значителните възпламеняващи обществените реакции постове на Тръмп, съдържащи лъжи и манипулации относно резултатите от изборите, обезпокоиха демократите. И те се опитват да ограничат правната защита, която Раздел 230 осигурява, за да накарат социалните мрежи проактивно да премахват фалшиво и вредоносно съдържание.
Републиканците, водени от Тръмп, също бяха критични към раздел 230, но по различни причини. Те твърдят, че речта им е цензурирана от сайтовете в социалните медии. По-рано тази година Тръмп издаде изпълнителна заповед в опит да накара Федералната комисия по комуникациите да проучи как агенцията може да гарантира, че компаниите за социалните мрежи не цензурират съдържанието на техните сайтове. За да привлече повече внимание по въпроса, Тръмп наложи вето върху критичен законопроект за финансирането на отбраната, тъй като не включва отмяна на раздел 230. Конгресът по-късно отмени това вето.
„Дебатът около раздел 230 започва от предположението, че този проблем е поправим. Но това не е така.“, каза Берин Сока, президент на TechFreedom.
С демократите, които сега контролират Сената и Камарата вероятно ще има нов натиск в опитите да се държат големите социални медийни платформи отговорни, когато насилствено, заплашително или друго опасно съдържание не бъде премахнато от техните платформи.
Депутатът Франк Палоун – младши, демократ от Ню Джърси, председател на Комитета по енергетика и търговия на Белият дом заяви, че неговият комитет „вече проучва начини за мотивиране на всички социални медийни платформи за справяне с дезинформацията, екстремизма и други онлайн злоупотреби.“
Той добави в изявление: „Събитията от последните няколко дни само доведоха до разтърсващо осъзнаване на това колко важен е проблема със социалните медии, както и че всички ние го приемаме сериозно.“
Но групата за дигитално наблюдение „Борба за бъдещето“ предупреждава законодателите да бъдат внимателни, когато става въпрос за регулации около раздел 230.
„Някои демократите вече са се прицелили в раздел 230, погрешно вярвайки, че създаването на изключения в закона би стимулирало уеб платформите да свършват по-добра работа при модерирането на опасно съдържание и дезинформация“, смята Евън Гриър, заместник директор на Fight for the Future, пише в публикуването в петък издание на FastCompany. „Раздел 230 е това, което прави възможно тези частни компании да спрат акаунта за Тръмп, която, макар и очевидно опасно, може технически да не е незаконна. И бързите промени в Раздел 230 почти със сигурност биха донесли повече вреда, отколкото полза.“
Тръстът за цифрови права TechFreedom също предупреждава демократите да не прекаляват в усилията си да регулират обезпокоителното съдържание онлайн.
„Можете да опитате да реформирате Раздел 230, колкото искате, но все още съществува Първата поправка на конституцията, която защитава свободата на словото“, каза Берин Сока, президент и основател на TechFreedom. „Така че каквото и да се опитват демократите да направят по отношение на големите платформи за справяне с опасното съдържание, техните действия ще трябва да се насочват към един наистина много тесен обхват.“
Шока казва, че само изменението на раздел 230 няма да накара проблема да изчезне.
И все пак най-големите технологични компании казват, че са биха подкрепили някои реформи в Раздел 230, с някои уточнения. На изслушване на комисията по търговията в Сената през октомври, изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг призна, че социалните мрежи „имат отговорности и може да има смисъл да поемат отговорност за част от съдържанието, което е на техните платформи.“
На същото изслушване главният изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси предложи разпоредби, които могат за изискват от компаниите да направят процесите на модериране по-прозрачни. Той също така каза, че компаниите могат да разработят ясни начини за потребителите да обжалват своите решения за модериране на съдържанието и да дадат на потребителите повече възможности за избор как алгоритмите сортират съдържанието.
И все пак той предупредите депутатите да не прекаляват с реформите си. Той смята още, че усиленият подход може особено силно да задуши по-малките, стартиращи компании, а в същото време да не доведе до особено значителни промени при големите технологични гиганти, което в крайна сметка би бил най-лошия сценарий за развитието на свободата на словото в САЩ.
Реформата на раздел 230 не е единственият регламент, който може да промени работата на технологичните компании през 2021 г. Демократичните законодатели също проучват практиките на компаниите за събиране на данни и как се използва личната информация на потребителите. Демократите в Камарата на представителите заключиха в доклад от миналата година, че Apple, Amazon, Facebook и Google са се ангажирали с антиконкурентни практики и създават големи антитръстови опасения.
Google и Facebook вече са изправени пред множество съдебни дела от федералните и щатските правоприлагащи органи, както и регулаторните агенции. И нещата могат да се влошат за тези компании, тъй като демократите, окуражени и разгневени от размириците в Капитолия, може да настояват за по-агресивно прилагане и промени в антитръстовите закони, които биха улеснили федералното правителство да заведе дела срещу тези компании или дори да ги наруши.
Сон заяви, че също така очаква демократите да прокарат законодателство за поверителност, което ще ограничи каква лична информация тези компании могат да събират за потребителите и как те могат да използват данните, за да обучават своите алгоритми за таргетиране на хора онлайн.
„Огромното влияние, което тези компании имат, е функция от това, че те просто са прекалено големи и разполагат с твърде много лична информация“, каза тя.