В началото на настоящата година, Европейската комисия публикува своята цялостна стратегия за трансформиране на текстилната индустрия на стария континент. Според нея, рециклирането на текстил и обувки трябва да стане задължително, наред с използването на по-малко първични суровини и по-строгия контрол върху качеството на продукцията.
На местно ниво вече съществува Наредба за отпадъците от обувки и текстил – част от закона за управление на отпадъците. Наредбата е публикувана за обществено обсъждане от екоминистерството, а приемането на закона е неизбежно като част от общоевропейските усилия по Зелената сделка.
Какви промени се очакват и как точно ще се организира процесът по текстилно рециклиране в близкото бъдеще? Обобщаваме наличната информация накратко в следващите редове.
По-ясни отговорности за бизнеса
По подразбиране, разширената отговорност за генерирането на отпадъка ще се носи от този, който пуска продуктите на пазара. Това засяга както производители, така и търговци, предлагащи продукцията си в рамките на Европейския съюз.
В планираните промени в сектора влиза по-ясна отчетност относно генерирания отпадък и активно сътрудничество в процеса по връщане на отпадъка в кръговата икономика. На практика това означава, че текстилният отпадък няма да се депонира или изгаря, а ще се събира от организации по оползотворяване срещу заплащане на продуктова такса.
Тези лицензирани организации ще поемат цялата по-нататъшна отговорност за ангажиране на подизпълнители в процеса по транспортиране, сортиране, подготовка и рециклиране на текстил и обувки.
Повече контейнери за текстил и обувки
Към момента специализирани контейнери за разделно изхвърляне на текстил и обувки има в повечето големи български градове. И макар и стъпка в правилната посока, тази стъпка се оказва нито достатъчно смела, нито достатъчно ефективна.
Според новата стратегия, на всеки 5 хиляди жители на което и да е населено място, трябва да бъде предоставена поне по една система за разделно събиране на текстил. Горенето на дрехи и обувки за отопление ще бъде забранено, а в самите търговски обекти ще бъдат поставени контейнери за събиране на дрехи, обувки и домашен текстил.
Всеки търговец ще бъде стимулиран да събира обратно продукцията след като вече не е годна за употреба, като поне 70% от нея трябва да се оползотвори, а поне 50% от нея – да се използва повторно или да се рециклира.
Повече осведоменост относно нуждата от рециклиране на текстил
Производството на текстил се е увеличило двойно само в периода от 2000 до 2015 година. Темповете през следващите години продължават да нарастват, а с днешна дата около 35% от микропластмасата в природата се генерира от текстилната индустрия.
В ролята си на “новата пластмаса”, текстилът се нарежда в челните позиции по потребление на първични природни ресурси, генериране на емисии от парникови газове и замърсяване на околната среда.
За съжаление, няма да видите тази статистика изложена в магазините за бърза мода. Няма да я видите също така в централната емисия новини, както и в становищата на търговците, които възнегодуват срещу въвеждането на екотакси за текстил. Именно осведомеността е пътя към разбирането на проблема и проактивното участие в разрешаването му. А тази осведоменост е колкото въпрос на държавна политика, толкова и предмет на лична отговорност. Защото мълчанието не разрешава проблеми, а отлага адресирането им – понякога до момент, в който решенията са много по-тежки, а успехът – много по-малко вероятен.
Платено съобщение