Стартирал само преди няколко седмици, ChatGPT вече заплашва да промени начина, по който съставяме ежедневни съобщения като имейли, университетски есета и безброй други форми на писане.
Разработен от компанията OpenAI, ChatGPT е чатбот, базиран на ИИ, който може автоматично да отговаря на писмени запитвания по начин, който понякога е страшно подобен на човешкия.
Но при цялата тревога от възможното заместване на хората от машините в дейности като като писане на поезия и сценарии на сериали, се очертава много по-голяма заплаха: изкуственият интелект замества хората в демократичните процеси – не чрез гласуване, а чрез лобиране.
ChatGPT може автоматично да пише коментари, подадени в рамките на регулаторни процеси. Може да пише писма до редактора за публикуване в местните вестници. Може да коментира милиони новинарски статии, публикации в блогове и социални медии всеки ден. Той би могъл да имитира работата, извършена от руската агенция за интернет изследвания в опита ѝ да повлияе на изборите в САЩ през 2016 година, но без нуждата от отчетения многомилионен бюджет на агенцията и стотиците ѝ служители.
Автоматично генерираните коментари не са нов проблем. От известно време се борим с ботове – машини, които автоматично публикуват съдържание. Преди пет години бе съобщено, че във Федералната търговска комисия в САЩ са подадени поне един милион автоматично генерирани коментари относно предложените правила за неутралност на мрежата. През 2019 година студент от Харвард използва програма за генериране на текст като тест, за да подаде 1001 коментара в отговор на правителствено искане за обществено мнение по въпрос за лекарствата. Тогава подаването на коментари беше просто умопомрачителна игра с числа.
Платформите са станали по-добри в премахването на „координирано неавтентично съдържание“. Facebook например премахва над един милиард фалшиви акаунта всяка година, но подобни съобщения са само началото. Вместо да залива пощенските кутии на законодателите с подкрепящи имейли или да доминира в телефонната централа на Капитолия със синтетични гласови обаждания, една система за изкуствен интелект със сложността на ChatGPT, но обучена на съответните данни, би могла да се насочи към ключови законодатели и влиятелни лица, за да защити най-уязвимите точки на идентификация в системата за вземане на политически решения и безмилостно да ги използва чрез директна комуникация, кампании за връзки с обществеността или други неща.
Когато ние, хората, правим тези неща, наричаме наричаме това лобиране. Успешните агенти в тази област съчетават прецизното писане на послания с интелигентни стратегии за насочване. В момента единственото нещо, което пречи на лобист, оборудван с ChatGPT, да започне нещо подобно на реторична кампания за война с дронове, е липсата на точно насочване. ИИ би могъл да предостави техники и за това.
Подобно на човешките лобисти, подобна система би могла да се насочи към колебаещите се представители, които заседават в комисии, контролиращи политиката на интереси, след което да насочи ресурсите си към членовете на партията на мнозинството, когато даден законопроект премине към гласуване в пленарна зала, например.
След като бъдат идентифицирани хората и стратегиите, чатбот с изкуствен интелект като ChatGPT може да създава писмени съобщения, които да се използват в писма и коментари – навсякъде, където текстът е полезен. Човешките лобисти също биха могли да атакуват тези лица директно.
Тази способност за разбиране и насочване към участниците в мрежата би създала инструмент за хакерство с ИИ, който използва уязвимостите в социалните, икономическите и политическите системи с невероятна скорост и обхват. Законодателните системи биха били особена цел, защото мотивът за атака на системите за вземане на политически решения е толкова силен, защото данните за обучение на такива системи са толкова широко достъпни и защото използването на ИИ може да бъде много трудно за откриване – особено когато се използва стратегически срещу човешки направляващи участници.
Данните, необходими за обучението на такива системи за стратегически цели, само ще нарастват с времето. Отворените общества обикновено правят демократичните си процеси публични и повечето законодатели се стремят да приемат и да отговарят – поне перформативно – на посланията, които изглежда, че идват от техните избиратели.
Точно както учителите трябва да променят начина, по който дават на учениците си изпити и задачи за есета в лицето на ChatGPT, правителствата трябва да променят отношенията си с лобистите.
Със сигурност тази технология може да донесе предимства и в областта на демокрацията; Най-голямото от тях е достъпността. Не всеки може да си позволи опитен лобист, но един софтуерен интерфейс към система с изкуствен интелект може да бъде достъпен за всеки. Ако имаме късмет, може би този вид ИИ, генериращ стратегии, би могъл да съживи демократизацията на демокрацията, като даде този вид лобистка власт на безсилните.
Най-големите и най-мощните институции обаче вероятно ще използват най-успешно всички техники за лобиране с ИИ. В края на краищата прилагането на най-добрата лобистка стратегия все още изисква вътрешни хора – хора, които могат да се разхождат по коридорите на законодателната власт – и пари. Лобирането не се състои само в това да предадеш правилното послание на правилния човек в правилния момент; то се състои и в това да дадеш пари на правилния човек в правилния момент. И докато чатботът с изкуствен интелект може да определи кой трябва да получи тези съобщения за кампанията, хората ще трябва да осигурят парите в обозримо бъдеще. Въпреки че е невъзможно да се предвиди как ще изглежда бъдещето, пълно с „ИИ лобисти“, то вероятно ще направи вече влиятелните и силните още по-влиятелни.