Когато Tinder стартира през 2012 гoдина, създателите му не мислят много за него.
„Сглобихме това, което в крайна сметка се превърна в Tinder, за около шест-осем седмици и го пуснахме“, казва Джонатан Бадин, един от съоснователите на Tinder и изобретател на начина за харесване със „суайпване“/плъзгане. Суайпването (от swipe – движението, което правим с пръст на телефона) е нещо като тайното оръжие на Tinder – сега изглежда очевидно, но преди десет години то трансформира мобилните запознанства, като ги превръща в своеобразна игра.
Суайпването беше забавно и натрапчиво, което задържаше потребителите в приложението часове наред. То освобождава допамин, химикал в мозъка, който ви дава усещане за удоволствие, което, според Динеш Муржани, друг от съоснователите на Tinder, държи потребителите пристрастени към платформата.
„Имахме някои потребители, които използваха приложението по 30-40 пъти на ден.“ споделя той.
„Можете просто да влезете в приложението и да останете там с часове. Може дори да пропуснете да излезете на парти, защото сте заклещени в този омагьосан кръг“, добавя Наташа Шул, антрополог в Нюйоркския университет, която изучава технологиите и дизайна на игри. Тя казва, че Tinder има същите качества като игралните хазартни автомати и потребителите попадат в същия вид безкрайни игрови цикли, които е наблюдавала при комарджиите във Вегас.
До 2014 година Tinder съобщава, че е направил повече от 2 милиарда съвпадения – но това не означава 2 милиарда щастливи връзки. И макар че бизнес моделът на Tinder е успешен – той е едно от най-печелившите приложения година след година – ефектът му върху потребителите не е толкова ясен.
„Влязох в Tinder почти в самото начало и той е като моята каишка вече десетилетие“, казва писателката на New York Magazine Алисън Дейвис. „Tinder е най-дългата ми връзка.“