fbpx
13.5 C
София

Киборгите са вече сред нас

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Може да се каже, че съществуването на киборгите започва с опитите за замяна на един човешки орган с друг, който може да е изкуствен. Научният подход към трансплантацията е разработен в началото на миналия век, след което в продължение на дълги години учените създаваха най-различни методи и подходи, които дават възможност за извършването на трансплантацията на здрави органи и тъкани, които заместват повредените и дори унищожените от болест или радиация. Първата успешна трансплантация на бъбрек от жив донор е осъществена през 1954 година. Реципиент е Ричард Херик, а донор – неговият брат близнак Роналд. След операцията Ричард е живял още 8 години, а неговият брат почива през 1997-ма на възраст 79 години.

След това следва успешна белодробна трансплантация, последвана от сърдечна трансплантация. Днес трансплантацията на черен дроб, панкреас, фрагменти от червата, както и кости, сухожилия, кръвоносни съдове, роговица, ретина и някои други органи и тъкани вече е нещо обикновено. И още, ампутираните и просто отрязани крайници се пришиват на същото място или се заменят с протези. Но фактът, че лекарите са се научили да извършват подобни операции, съвсем не означава, че те са общодостъпни.

Това е причината науката да търси начини да получава органи от животни. Най-значимата в това отношение бе операцията на Дейвид Бенет, който стана първият пациент в света, с успешна трансплантация на свинско сърце: генетично модифицираният орган не беше незабавно отхвърлен. След сложна операция 57-годишният Бенет живя около два месеца. В началото всичко бе много добре (доколкото е възможно в тази ситуация), но след това състоянието на пациента се влоши и той почина.

През април тази година лекуващият лекар на Бенет съобщи, че сърцето на прасето е било заразено с цитомегаловирус от групата на херпесния вирус, но все още не е съвсем ясно дали това е основната причина за смъртта на пациента. Лекарите подчертават, че състоянието на реципиента през целия период на наблюдение останало тежко поради отслабения имунитет. Но е очевидно, че получената информация ще помогне да се избегне това в бъдеще, особено на фона на опасенията, че вирусите, въведени в човешкото тяло с животинските органи, могат да се променят и да причинят нова пандемия (вирусът, открит в новото сърце на Бенет, не е такъв).

Рекордьорка по брой едновременно трансплантирани органи е американката Алана Шевенел от Мейн. Момичето премина през сложна и опасна операция през 2012 година, когато е била на 9 години. Алана е боледувала от много агресивна форма на рак, който унищожава вътрешните й органи. За да я спасят, е взето решението да се подмени хранопровода, черния дроб, стомаха, далака, панкреаса и тънките черва. 14-часовата операция приключва успешно.

В продължение на няколко години момичето остана в полезрението на обществеността (до 2015 година), но по-късно напълно изчезна от информационното пространство. През 2020 година акаунтът в Instagram на потребител с име Алана Шевенел, който живее в Мейн, все още бе активен, но сега е изоставен.

Едновременната трансплантация на повече от два органа едновременно се практикува много рядко. Наред с другите фактори, проблемът се крие в намирането и наличието на необходимите органи, както и твърде високия риск за пациента. В някои случаи обаче подмяната на повече от два органа е необходимост.

Най-амбициозният проект може да се окаже трансплантацията на цяло човешко тяло (или трансплантация на глава, в зависимост от това от гледната точка). В тази област се провеждат експерименти от над 100 години, но досега не е било възможно това да се осъществи с жив човек и учените са практикували с хора в клинична смърт. Основният проблем е възстановяването на гръбначния стълб и неговия костен мозък. Освен това е необходимо да се неутрализира имунната реакция и да се осигури снабдяването на главата (мозъка) с кислород и постоянен приток на кръв, включително за качествена терморегулация.

През 2013 година италианският неврохирург Серджо Канаверо обяви, че е готов да извърши трансплантация на глава. В продължение на няколко години темата се обсъжда изключително активно. Първият пациент на Канаверо можеше да бъде руският програмист Валери Спиридонов, който беше прикован към инвалидна количка. Имаше дори хора от бизнеса, готови да спонсорират и да платят операцията. Но се появиха затруднение, предимно от юридически характер и Спиридонов се оказа втори по ред. Сега се появи информация, че италианският хирург е възнамерявал по-късно да извърши първата подобна операция в Китай с подкрепата на местните специалисти.

Но тази трансплантация така и не бе осъществена. Темата престана да вълнува обществеността, Канаверо практически спря да се появява в новините, а представителите на научната общност заявиха, че не считат, че операцията по трансплантация на глава изобщо е възможна при сегашното ниво на развитие на медицината. За да потвърдят думите си, те цитират истории с ретрансплантация: при идеални условия е възможно да се върне пълната функционалност, например на ампутирана китка, но засега няма възможност за пълно възстановяване на трансплантираната ръка. Всичките проблеми се дължат на нервите…

В допълнение към имплантираните органи и тъкани, както и ретрансплантациите, човечеството продължава да търси допълнителни начини за справяне с болестите, а има и много хора, които искат „да подобрят“ организма и възможностите си. Тук си струва да се спомене терминът „трансхуманизъм“ – това е концепцията, че човечеството може да използва технологичния напредък, за да подобри собствените си способности – както физически, така и умствени.

Отчасти концепцията вече отчасти е реализирана: появиха се бионични протези (крайници и дори очи), разработват се екзоскелети – както за медицински, така и за военни цели. Технологичните импланти помагат за справяне със слуховите проблеми (така наречените кохлеарни импланти), а невроимплантите вече могат да потиснат симптомите на болестта на Паркинсон.

Невъзможно е просто да се замени и забрави нещо (това се случва само във филми и игри), а периодът на рехабилитация никога не приключва. Независимо от това, само преди няколко десетилетия бе невъзможно да си представим какво ще постигне науката в близко бъдеще (нека сега да пропуснем мечтите за заселването на други планети в Слънчевата система и дори за промишленото производство на хелий-3 на много по-близката до нас Луна).

Времето, когато всеки ще може да влезе в „кибермагазина“ и да си купи нов аугмент – нова добавка, която е отгледана в лаборатория или сглобена в специализиран завод – няма да е скоро. Освен това мнозина са твърде скептични относно идеята за появата на „киборгите“ – по-скоро човечеството ще се научи да отглежда нови органи и тъкани от биологични материали. Именно в тази посока работят редица съвременни лаборатории, които търсят заместител на донорските и изкуствените органи и тъкани, споделя Джонатан Морено от Университета на Пенсилвания.

Идеята за създаване на супер-войници с повишена издръжливост и сила по-лесно се вписва в тази концепция: някой ден военните със сигурност ще разработят технология, която дава възможност за много бързо и по-безопасно изграждане на мускулна маса, в сравнение със сега, когато това става с използването на съвременни стероиди.

Тогава сегашните спортисти и атлети ще изглеждат като динозаври“ – добавя Морено. В същото време той е на мнение, че е твърде малка вероятността за изкуствено развитие на човешкия интелект с помощта на някакви електронни устройства. Има определени граници на човешкия организъм, които няма как да бъдат преодолени.

Едновременно с това има и напълно противоположна гледна точка: твърди се, че сред хората вече има „киборги“ – това са хората, които имат изкуствени стави, механични части на сърцето, изкуствени бели дробове, имплантирани пейсмейкъри и въпросните кохлеарни и неврални импланти, за които стана дума по-горе.

Ярко потвърждение на тази теза е международното състезание за киборги Кибатлон (Cybathlon), което за първи път се състоя преди 5 години. В него могат да вземат участие хора с бионични и/или механични протези.

Състезанията се провеждат в следните дисциплини:

  • Неврално-компютърен интерфейс
  • Функционално електрическо стимулиране
  • Протези на ръцете
  • Екзоскелети
  • Инвалидни колички

В първата дисциплина хората с парализа на всички крайници, които не могат да ги движат, използват невроинтерфейс за управление на аватари в компютърни игри. Това не се прави за развлечение – по този начин те тренират своите умения за управление на външно компютърно устройство, включително изкуствени крайници, с помощта само на мисълта.

Във втората дисциплина на Cybathlon участват предимно велосипедисти с парализирани долни крайници. Движенията на краката в специалните велосипеди се осъществява чрез слаби електрически импулси.

В останалите видове хората използват протези на ръцете и краката, за да извършват най-различна дейност. При екзоскелетите  вземат участие хора с травми на гръдната клетка или кръста, които имат увреден гръбначен мозък, а с инвалидните колички се преодоляват най-различни препятствия.

Има и хора, които по собствено желание се опитват да станат киборги. Стив Ман, канадски учен и професор в университета в Торонто, навремето бе считан за супер популярен. Той изучава възможностите и перспективите на използването на носими компютри, но не се реши да вкарва електроника в тялото си. Но до известна степен се сля със своя компактен компютър.

Много по-далече отиде Нойл Харбисън, който всъщност счита себе си за биохакер, а не за киборг, и закрепи към своя череп антена с камера, коятому дава възможност да чува цветовете и по-точно, всички визуални образи за него се превръщат във вибрации и звуци. Да добавим, че още от самото си детство Харбисън може да различава само отенъците на сивото.

Да отбележим, че „киборгите“ като Харбисън съвсем не са малко, като повечето от тях искат да ги наричат биохакери. Обикновено те вкарват в своя организъм някакво електронно устройство за „разширяване“ на спектъра на чувствата или за засилване на някои функционални възможности. Това може да е специална слушалка, NFC чип и дори микрокомпютър.

Има и такива, които експериментират в името на науката. Един от тях е Кевин Уорик, който е известен изследовател в областта на кибернетиката, в създаването на директни интерфейси от типа човек-компютър и изкуствен интелект. Именно с негова помощ е създадена системата за дълбока симулация на мозъка (DBS), използвана при болестта на Паркинсон.

През 1998 година Уорик получи прякора Капитан Киборг след като вкара в ръката си 2,5 см RFID предавател, с помощта на който управлява осветлението, вратите, хладилниците и всичката техника в своя дом. Няколко години по-късно той включи към собствената си нервна система прототип на електронно устройство, с помощта на което може да се управлява роботизирана ръка.

Очевидно е, че киборгите са вече сред нас. Някои са станали такива по принуда, а други – по собствена воля. Како обикновено, докато науката и медицината се опитват да решат някой сериозен проблем, едновременно с това осигуряват поле на действие за нещо друго. Навярно един ден човекът ще се прехвърли от неефективната органична обвивка в нещо по-съвършено. Или замяната на човешките органи ще стане нещо, което се подразбира от само себе си.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Предишна новинаPingPlotter 5.23.2
Следваща новинаMozilla Firefox 100.0.1 Final
Абонирай се
Извести ме за
guest
5 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини