Китай става все по-умен – но на каква цена?

6
2136

Преди 30 години Шенжен беше рибарско селище, заобиколено от необработваеми полета.

След това дойде план за изграждане на първата специализирана икономическа зона в Китай, който позволява чуждестранни инвестиции и тихия селски пейзаж бе заличен от сградите на частни корпорации и фабрики, които с течение на времето доведоха до пълна метаморфоза от рибарското селце до град.

Сега Шенжен е населен от 12 милиона души и е само една част от огромен урбанизиран район, който се простира по делтата на река Пърл.

Китайските амбиции за интелигентни градове са сред най-големите в света. Но има въпроси дали техните технологии за непрекъснато наблюдение ще подобрят качеството на живота на жителите или просто ще бъдат още едно средство в ръцете на правителството за стриктното им следене.

Чист град

До 2050 г. в градовете ще живеят около 292 милиона повече китайци. Вече над 58% от цялото население на страната е градско, в сравнение с едва 18% пред не толкова далечната 1980 г.

Според властите има 662 китайски града, включително с над 160 милиона души население и дори повече.

На изложението Smart Cities в Барселона наскоро Шенжен имаше един от най-големите експонати.

Джианг Вей Донг, генералният мениджър на местната делегация, каза пред Би Би Си какви технологии са бъдещето на града.

Според него, фокусът основно е върху замърсяването.

„В сравнение с други градове Шенжен е чист“, добавя той.

Градът е първият в Китай, който гарантира, че всички автобуси и таксита по пътищата ще бъдат електрически, обяснява той.

Наред с по-интелигентния транспорт има и планове за нова интелигентна система за здравеопазване, която гарантира, че когато някой дойде в града от далечна провинция, медицинското му досие и анамнеза ще бъдат незабавно достъпни за лекарите.

Но когато BBC повдигат въпроса за системите за сигурност, ентусиазмът му спада.

„Ние сме запознати само с трафика в града. Гражданите на Шенжен не са под постоянно наблюдение, както медиите твърдят“, заяви той.

Но на отделно събитие в самия град, обществото е предизвикано да счита, че е въпрос на време технологиите за масово наблюдение на трафика по всички обществени места да бъдат въведени.

Станцията на Футян в Шенжен е домакин на „Очите на града“ – изложба, която повдига въпроса „Какво се случва с хората и градския пейзаж, когато градът е пропит от сензори, камери и средства за масово наблюдение?“

Сред представените концепции са система за разпознаване на лицата, която посетителите на изложението могат да избегнат, носейки специална маска и камери, които анализират всяка една емоция на база лицевото изражение и езика на тялото на всеки един от посетителите.

„Една от основните цели на изложението „Очите на града“ е да насърчи посетителите да заемат информирана позиция и да бъдат наясно, че технологиите за обществена сигурност не са лоши, както се пропагандира“, заяви координаторът на събитието Карло Рати.

Събирането на данни

Китай създава интелигентни градове с изумителна скорост предефинирайки градския пейзаж с плановете си да създаде над 19 гигантски градски клъстера и първият в света супер град с над 40 милиона жители.

Градското развитие в този мащаб ще изисква ефективност. Трафикът ще трябва да се контролира стриктно, за да се избегнат задръстванията през седмицата, а транспортът ще трябва да бъде зелен, за да не страдат всички от вредните въглеродни емисии.

През 2014 г. бе разкрита за първи път идеята за въвеждане на система за социален рейтинг. Донякъде това звучи като от роман на Оруел. Тази година системата за първи път заработи в Китай – идеята е гражданите да бъдат поощрявани за добро поведение и санкционирани за лошо. Така например, през годината станахме свидетели на това как на китайска гражданин бе отказана продажбата на ЖП билет след като е пушил във влак и това не е останало незабелязано от системата. Някой разпознава ли тук епизод от сериала „Черното огледало“ ?

„Завладяващ е ентусиазма от потенциалните ползи на системата за социален рейтинг, които изтъква Китай, но някак се радвам, че не е нужно да живея в такава среда“, заяви консултантът за интелигентни градове Чарлз Рийд Андерсън.

Понастоящем няма единна система за социален рейтинг. Вместо това местните власти налагат идеята по различни начини, което понякога може да окаже ударен ефект върху чуждестранни посетители.

Г-н Андерсън разказа един анектод за негов приятел, който наскоро е посетил китайски град:

„Той стигна до хотела си и разбра, че оставил телефона си в такси, след което потърси помощ от полицейското управление. Полицията извади данните за превозното средство, но не разполагаше с пътна камера, така че се е наложило да го заведат до друг участък на няколко пресечки. Там успяват да проследят таксито в реално време и се обаждат да водача с молба да върне телефона. В рамките на два часа, той успя да намери телефона си. Най-силният стимул на шофьора на таксито да върне телефона е бил страха от получаването на лоша оценка в системата за социален рейтинг.“ Електронен морал, а?

Системата стана обект на огромни критики по целия свят, но г-н Андерсън казва, че тя вероятно се възприема далеч по-малко страховито от китайските граждани, които вече са свикнали всеки аспект от личния им живот да е достояние на правителството и държавата.

„Аз не подкрепям на 100 процента тази идея – тя може да доведе до някои добри практики. Но ако с нея започне да се злоупотребява, това може да се превърне в основен проблем0 казва той.“

Хюман Райтс Уоч разкри по-рано тази седмица, че една система за социален рейтинг, използвана в провинция Синдзян, която е дом на основно мюсюлманско малцинство, е свързана с приложение, използвано от китайската полиция и други държавни служители.

Мозъкът на града

Все повече и повече данни и информация попадат в ръцете на правителството чрез сензори и други технологии в градовете.

Но какво се случва, когато градовете правят сделки с частни технологични гиганти като Alibaba и Tencent, които да обработват огромни бази данни с информация за гражданите?

Alibaba е със седалище в източния град Ханджоу и прекара две години в разработването на платформа, наречена City Brain (Мозъкът на града), която в реално време анализира данни от камери и GPS местоположението на автомобили и автобуси и го използва за управление на повече от хиляди светофари, за да предотврати задръстванията и блокирането на трафика.

Компанията твърди, че системата им е помогнала на седем-милионния град да отпадне от списъка с топ пет най-задръстени градове в Китай и благодарение на нея, днес той е на 57-мо място по натовареност и проблеми с трафика. Тук обаче възникват въпросите, какво се случва, когато частни предприятия управляват този огромен масив от данни, за който дори им се плаща да получават? Вероятно някои от вас са чували за Alibaba като компания майка на популярния китайски рителър Aliexpress, който генерира огромни приходи всяка година. Предвид този търговски интерес към навиците и поведението на потребителите и безразборния достъп до тази информация, не е особено трудно да съберем две плюс две и да се досетим какво може да се случи…

Правителството на Шенжен току-що е възложило на Tencent малък парцел от рекултивирана земя от 809 кв. м, за да изгради това, което описва като „град от бъдещето, фокусиран върху технологиите и иновациите“.

И все повече западните градове правят сделки и с китайски фирми.

Съветниците в Дарвин, Австралия пътуват до Китай, за да се срещнат с Huawei и да видят технологията му в Шенжен.

Отхвърляйки твърденията, че градът възнамерява да прилага подобна схема за социален рейтинг, лорд-кметът Кон Вацкалис заяви пред ABC News, че „няма разпознаване на лица … и нашите камери не могат да кажат кой сте или какво правите“.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
6 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари