fbpx
1.4 C
София

Класата на безполезните хора – компютърни игри и религия

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Оригиналът е на Yuval Noah Harari, автор на силно нашумялата книга „Sapiens“, който споделя някои твърде нестандартни идеи и има много почитатели.

Повечето професии, които съществуват днес, могат да изчезнат през следващите няколко десетилетия. Тъй като изкуственият интелект започва да превъзхожда хората във все повече области, той очевидно в съвсем близко бъдеще ще ги замени във все повече професии. Напълно е възможно да се появят съвсем нови професии, като например, дизайнери на виртуални светове. Но тези професии ще изискват много по-голяма креативност и гъвкавост, и е под въпрос дали 40 годишните безработни таксиметрови шофьори или застрахователни агенти ще могат да се преквалифицират и да станат дизайнери на виртуални светове. И ако все пак един бивш застрахователен агент успее по някакъв начин да стане въпросния дизайнер на виртуален свят, темповете на прогреса вече са такива, че само след десет години той ще трябва да преосмисли своето съществуване и отново да се преквалифицира.

Главният проблем не е в създаването на нови работни места. Главният проблем е в създаването на нови работни места, при които хората се справят по-добре от най-новите алгоритми с елементи на изкуствен интелект. Според нашите анализи, към 2050 година е възможно да се появи нова класа – класата на безполезните хора. Хора, които не само са безработни, но и нетрудоспособни.

Разбира се, същата технология, която е направила тези хора безработни, ще направи възможно изхранването и поддържането на тези безработни маси с помощта на Безусловния Базов Доход. Но в такъв случай ще се появят нови проблеми – как да бъдат удовлетворени тези маси и с какво ще се заемат тези хора. Хората трябва да имат някаква целенасочена дейност, понеже в противен случай психиката им не издържа и те започват да се побъркват. Но с какво ще се занимава тази така наречена безполезна класа?

Един от възможните отговори могат да бъдат компютърните игри. Икономически излишните хора могат да прекарват все повече време в триизмерните светове на виртуалната реалност, които ще им осигурят необходимите емоции и вълнения в сравнение с „реалния свят“ навън. Всъщност, това е едно много старо решение. В продължение на хиляди години милиарди хора са намирали смисъл в предишните игри във виртуалната реалност, които в миналото са се наричали религии.

Какво всъщност е религията, ако не голяма игра в един виртуален свят, на която играят милиони хора? Религиите като исляма и християнството измислят въображаеми закони, като например „не яжте свинско месо“, „повтаряй едни и същи молитви определен брой пъти всеки ден, или „не прави секс с човек от същия пол“ и т.н. Тези закони съществуват само в човешкото въображение. Нито един естествен закон не изисква повтарянето на някакви магически формули и не забранява за храна да се използва точно свинско месо. Мюсюлманите и християните просто изминават житейския си път, опитвайки се да наберат точки в своята любима VR игра. Ако се молите всеки ден, получавате точки. Ако забравите да се молите, губите точки. Ако в края на живота наберете достатъчно точки, то след смъртта ще преминете към следващото ниво на играта, което обикновено наричаме Рай.

Както всъщност ни показват религиите, съвсем не е задължително виртуалната реалност да бъде затворена в някаква изолирана кутия. Тя може да бъде наложена на физическата реалност. В миналото това се е правело с помощта на човешкото въображение и свещените книги, а в настъпилия 21-ви век това може да бъде направено с помощта на смартфоните.

Преди време аз отидох със своя 6-годишен племенник Матан на лов за покемони. Когато минавахме по улицата, Матан непрекъснато гледаше своя смартфон, който му даваше възможност да вижда покемоните около нас. Аз не виждах никакви покемони, понеже не си бях взел смартфона. Малко по-късно видяхме на улицата още две деца, които искаха да уловят същите покемони, с които Матан едва не се сби. Бях поразен доколко тази ситуация прилича на конфликта между евреите и мюсюлманите по повод на светия град Йерусалим. Ако идвате някъде отвън и просто гледате обективната реалност, ще видите, че Йерусалим се състои от камъни и сгради. Никъде не се вижда каквато и да било святост. Но както погледнете на всичко това през призмата на Светите книги, като Библията и Коранът, ще разпознаете светите места и ще се досещате за ангелите наоколо.

Идеята да се намери смисъл в живота играейки VR игри, разбира се, е характерна не само за религиите, но и за светските идеологии и стилове на живот. Потреблението също е една VR игра. Вие набирате точки (печелите пари), купувате си нови автомобили, избирате скъпи брандове, почивате зад граница и ако имате повече точки от останалите (явно пари), си казвате, че печелите играта.

Можете да възразите, че хората наистина се радват и наслаждават на своите бързи автомобили и дълги почивки. Разбира се, така си е. Но религиозните хора харесват да се молят и да извършват обреди, а на моя племенник му харесва да лови покемони. В края на краищата реалното действие винаги се отразява от човешкия мозък. Има ли значение дали неговите неврони се стимулират чрез наблюдаване пикселите на екрана на компютъра или при гледането на карибския курорт през прозореца, или пък при вида на рая в нашите очи? Във всеки случай, смисълът, който придаваме на това което виждаме, се проявява чрез нашия разум.

В революционното си есе „Дълбоката игра: бележки за боевете с петли сред балийците“ (1973 г.) антропологът Клифърд Гирц описва как на остров Бали хората изразходват много време и пари, залагайки на боеве с петли. Залаганията и битките са съпроводени от сложни ритуали, а резултатите от тях оказват значително влияние върху социалното, икономическото и политическото положение както на играчите, така и на зрителите.

Боевете с петли са толкова важни за балийците, че когато индонезийското правителство обявява тази практика за незаконна, хората пренебрегват закона и рискуват да бъдат арестувани и глобени. За балийците боят с петли е „дълбока игра“ или измислена игра, в която се влага толкова много смисъл, че тя се превръща в реалност. Подобни есета могат да се напишат за футбола в Аржентина или за юдаизма в Израел.

Една от особено интересните особености на израелското общество е, че то е една уникална лаборатория за изучаване на това как да живеем удовлетворени в света в който вече почти няма работа. В Израел значителен процент от ултраортодоксалните еврейски мъже никога не работят. Те прекарват целия си живот в изучаване на свещените писания и извършване на религиозни ритуали. Те и семействата им не гладуват, отчасти защото съпругите им работят, а отчасти защото правителството им отпуска щедри субсидии. Въпреки че обикновено живеят в бедност, благодарение на държавната подкрепа, никога не им липсват стоки от първа необходимост.

Това си е въпросният Безусловен Базов Доход в действие. Въпреки че те са бедни и никога не работят, тези ултраортодоксални еврейски мъже демонстрират много по-голяма удовлетвореност от живота в сравнение с която и да било друга част на израелското общество. Във всички глобални изследвания относно удовлетвореността от живота, Израел почти винаги е на първо място най-вече заради приноса на тези безработни „дълбоки играчи“.

Не е необходимо да отивате в Израел, за да видите света, в който вече няма много работа. Ако имате син на тинейджърска възраст, който обича компютърните игри, можете да проведете свой собствен експеримент. Осигурете му минимална субсидия от кока-кола и пица, а след това премахнете всички изисквания за работа и целия родителски контрол. Най-вероятният резултат ще бъде, че той ще седи в стаята си по цял ден, залепен за екрана. Той едва ли ще си пише домашните и няма да върши задълженията си и ще престане да ходи на училище, да се храни и дори да си взема душ и да спи. Въпреки това е малко вероятно да страда от скука или чувство за безцелност. Не и в краткосрочен план.

Именно това са виртуалните реалности, които ще станат ключа към придаването на смисъл на живота на безполезния клас хора, когато настъпи ерата на „света, в който вече почти няма работа„. Напълно е възможно тези виртуални реалности да се създават с помощта на компютри. А може да бъдат създавани и без компютри във вид на нови религии и идеологии. А може те да бъдат комбинация от двете неща. Възможностите са безгранични и отсега никой не може да каже какви така наречени „дълбоки игри“ или по-скоро задълбочени игри ще ни интересуват след 2050 година.

Така или иначе, по това време липсата на работа едва ще означава край на смисъла на живота, понеже този смисъл се поражда от въображението, а не от работата. В края на краищата работата е необходима за постигане на смисъл само според определени идеологии и стилове на живот. Английските провинциалисти от 18-ти век, съвременните ултраортодоксални евреи и децата във всички култури и епохи са намирали голям интерес и смисъл в живота, без да работят. През 2050 година хората вероятно ще могат да играят по-задълбочени игри и да изграждат по-сложни виртуални светове, отколкото когато и да било в историята.

Но какво ще стане с истината? Какво да кажем за реалността? Наистина ли искаме да живеем в свят, в който милиарди хора за потопени в някакви фантазии, стремят се към измислени цели и се подчиняват на въображаеми закони? Искаме или не, но именно в такъв свят живеем от вече хиляди години.

В книгата си „Homo Deus: Кратка история на утрешния ден“ Ювал Ноа Харари описва възможните религии на бъдещето: технохуманизъм и дейтаизъм – нова идеология, според която хората са загубили доминиращата си роля в цифровия свят и са станали излишни. Технохуманизмът залага на развитието на човешките способности чрез невронни интерфейси и киборгизация. Харари прогнозира, че интелигентните човешки същества ще престанат да съществуват като вид до 2100 година и ще се издигнат на по-високо ниво, понеже човечеството ще се модифицира чрез изкуствен интелект и биотехнологии.

Харари предполага, че към 2050 година хората ще следват нови игрови сценарии или във вид или на видеоигри, или в нови религии и идеологии. Смисълът на живота ще се състои в нови видове дейност и нови ритуали. Според историка, работата е била смисъл на живота само в определени исторически периоди и в отделни мирогледи.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

31 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини