Когато компютрите имаха Turbo – бутонът, който ни лъжеше в очите

Ако сте имали компютър през края на 80-те или началото на 90-те години, вероятно помните един особено примамлив надпис върху предния панел – Turbo. До Power и Reset стоеше бутон, който сякаш обещаваше скрита допълнителна мощност. Натискаш го и компютърът би трябвало да стане по-бърз.

Само че идеята зад него била почти точно обратната. Turbo не е бил ранна форма на овърклок и не е отключвал резерв от производителност. Компютърът по принцип е работел на максималната си скорост в Turbo режим, а другото положение е било необходимо, за да бъде умишлено забавен. Причината е един от най-интересните проблеми от ранната история на персоналните компютри.

Всичко започва от 4,77 MHz

Оригиналният IBM PC 5150, представен през 1981 г., използва процесор Intel 8088 на 4,77 MHz. Това число постепенно се превръща в своеобразна отправна точка за огромно количество ранни PC програми. Проблемът бил начинът, по който част от софтуера – и особено игрите – измервал времето. Вместо програмата да се обръща към независим системен таймер и да проверява колко реални милисекунди са изминали, програмистите понякога използвали прости цикли, чието изпълнение зависело директно от скоростта на процесора. На машина с 4,77 MHz всичко изглеждало прекрасно. След това процесорите започнали да стават по-бързи.

И софтуерът буквално полудял.

Когато по-бързият компютър прави играта неизползваема

На 8, 12, 25 или 33 MHz определени стари програми вече не работели така, както техните автори са очаквали. Анимациите можели да се възпроизвеждат прекалено бързо, текстът да изчезва почти моментално, а героите и противниците в игрите да се движат с абсурдна скорост. Съществуват реални примери с ранни заглавия като Digger, Sopwith и други DOS игри, чиято скорост е силно свързана с производителността на процесора. Дори при значително по-късни системи определени програми продължавали да имат подобни проблеми. Така се появило едно необичайно изискване към новия компютър:

„Можеш ли временно да бъдеш по-бавен?“

Отговорът бил Turbo.

Turbo всъщност означавало „нормална скорост“

При типичната конфигурация Turbo включен означавал, че машината работи с пълната си производителност. Изключването на режима я забавяло, за да се подобри съвместимостта със стария софтуер. При различните производители реализацията била различна – можело да се намали тактовата честота, да се промени скоростта на шината или при по-късни системи да се деактивира кешът.

Това е и причината твърдението „натискаш Turbo и компютърът става по-бавен“ да не е универсално вярно. Превключвателите можели да бъдат свързвани по различен начин и при някои машини положението на физическия бутон било обърнато. Истинската логика обаче оставала една и съща – имало бърз и бавен режим.

Защо тогава не са го нарекли Slow? Защото вероятно никой маркетингов отдел не е мечтаел да продава нов компютър с огромен бутон отпред, на който пише:

„НАПРАВИ МЕ ПО-БАВЕН“.

Turbo звучи значително по-добре.

Има и още една прекрасна измама: MHz дисплеят

Някои от най-запомнящите се PC кутии от тази епоха имат малък дву- или трицифрен LED дисплей. Той може например да показва 33, а при превключване на Turbo – 66. Логично е човек да предположи, че това е миниатюрен измервателен уред, който следи реалната честота на процесора. В огромен брой случаи не е.

Дисплеят обикновено просто има две предварително зададени стойности. Какви точно да бъдат те се определя от малки джъмпери зад самия панел. С други думи, той може да бъде настроен да показва практически каквото поиска собственикът – независимо каква е действителната честота на CPU. Това е чудесен символ на епохата: компютърът не само има Turbo бутон, но и светещ дисплей, който драматично ви показва как скоростта „скача“. Дори когато цифрата понякога е до голяма степен декоративна.

Turbo е по-стар, отколкото вероятно си спомняме

Функцията не е изобретение на 486 епохата. За един от първите компютри с Turbo бутон върху предния панел се смята Eagle Turbo XL, появил се още през 1984 г. Той можел да превключва между съвместим с IBM PC режим на 4,77 MHz и по-висока честота. По-късно Turbo се превръща почти в стандартен елемент върху много PC съвместими машини с процесори 286, 386 и 486.

При някои компютри дори не било необходимо да докосвате кутията – определени системи позволявали превключването на режима с клавишна комбинация.

А после бутонът просто изчезна

Към средата на 90-те Turbo започва бавно да изчезва. Причината е проста: софтуерът вече не можел да предполага, че всички компютри работят с една приблизително еднаква скорост. Разликата между отделните процесори става огромна, операционните системи се усложняват, а разработчиците започват да използват нормални системни таймери и други методи за синхронизация, вместо да връзват логиката на програмите директно със скоростта на CPU.

С настъпването на Pentium ерата Turbo постепенно се превръща в анахронизъм и изчезва от предните панели. Днес процесорите сами променят честотата си непрекъснато – според натоварването, температурата и консумацията. Един съвременен CPU може за части от секундата да преминава между различни режими на производителност по начин, за който собствениците на 386 вероятно биха мечтали.

Но няма голям физически бутон с надпис Turbo. И може би е малко жалко. Защото в историята на персоналния компютър трудно ще намерим друг бутон, чието име да обещава толкова ясно едно нещо, докато истинската причина за съществуването му е била почти точно обратната.