Кои са деинфлуенсърите и защо толкова мразят скъпите продукти?

Влиятелните блогъри, които превръщаха милионната си аудитория в приходи чрез рекламиране на различни потребителски продукти и услуги, бяха заменени от новата тенденция деинфлуенсинг. Сега тиктокърите призовават абонатите си да не купуват определен продукт – или изобщо да не купуват нищо, и особено от това, което рекламират другите тиктокъри. Нека да се спрем малко по-подробно на на това сравнително ново явление в социалните мрежи.

„Не купувайте този хладилник!“

„Ако считате, че имате здравословен проблем, отидете на лекар, не е нужно да купувате лекарства, за които ви съветват блогърите“, увещава канадската инфлуенсърка Мишел Скиделски, която е създала няколко десетки видеоклипа в канала си в TikTok с хаштаг #deinfluencing.

В един от тези видеоклипове, който е гледан от почти половин милион души, тя обяснява защо не трябва да купувате определени продукти, рекламирани от инфлуенсъри.

„Хладилник за продукти за грижа за кожата. Защо искате такъв? Искате ли кремът ви да е студен? Сложете го в обикновения хладилник“, продължава тя. – Защо искате балсам за устни за 30 долара? Това е просто балсам за устни. Може би вече имате балсам за устни, който не използвате. Не е необходимо да купувате друг“.

Деинфлуенсингът е сравнително нова тенденция, при която популярни блогъри насърчават абонатите си да не купуват дадено нещо. В англоезичния сегмент на TikTok потребителите масово поставят тагове #deinfluencing и пишат постове, в които разказват защо на абсолютно никой не е необходим сешоар Dyson или други скъпи предмети. Понякога веднага след това те предлагат по-достъпни продукти като алтернатива. Към днешна дата този хаштаг в TikTok има над 700 милиона гледания.

Деинфлуенсърите се противопоставят на инфлуенсърите – лидерите на мнения и блогърите, които имат голямо влияние върху аудиторията си. С нарастването на популярността на социалните мрежи компаниите от целия свят се насочиха към маркетинга от страна на инфлуенсърите, като популяризират продукти и услуги сред лоялната аудитория от популярни блогъри. Пазарът за промотиране на продукти и услуги чрез влиятелни личности расте всяка година, като се очаква през 2023 г. да достигне 21,1 млрд. долара. Мнението на медийните инфлуенсъри вече се е превърнало в ключово за определена аудитория: понякога влиянието на блогърите изглежда безгранично.

Според проучване на компанията за маркетингови средства Brightlocal 97% от потребителите търсят онлайн отзиви за продукти, преди да ги купят, 60% казват, че негативните отзиви са ги накарали да се откажат от покупката, а 85% от потребителите се доверяват на онлайн отзивите толкова, колкото и на личните препоръки.

Вероятно изобилието на реклами от инфлуенсъри е подразнило част от аудиторията заради псевдоискреността на препоръките. „Аз съм тук, за да престанат да ви влияят„, предупреждава потребител във видеоклип, който е събрал над 59 000 харесвания.

„Не купувайте миниатюрни UGG Ugg. Не купувайте стайлера Dyson Airwrap. Не купувайте хайлайтъра Charlotte Tilbury Wand. Не купувайте термочаши за купата „Стенли“. Не купувайте книги на Колин Хувър. Не купувайте слушалки AirPods Max“.

Във видеото тя изброява различни продукти, които са модерни сред тиктокърите. Така например хаштагът с името на авторката на популярни романи (предимно за любовта) Колийн Хувър (colleenhoover) вече има 4,2 милиарда гледания.

В същото време под публикациите с таг #TikTokMadeMeBuyIt (TikTok ме накара да го купя) потребителите публикуват видеоклипове с продукти, които са купили, след като са намерили препоръка в социалната мрежа. В по-голямата си част това са импулсивни покупки въз основа на видеоклипове с вирусен характер: масажори, кухненски прибори, устройства за дома, продукти за красота и различни безполезни в нормалния живот предмети.

Тагът #deinfluenсing най-напред се появи в TikTok, а след това се премести в Instagram – социални мрежи, които се считат за основните канали на маркетинга на влиянието и се използват от компаниите за реклама на храни, услуги, модни и козметични продукти.

Етичните аспекти

Първият тласък на тенденцията „против влиянието“ бе подобен на компютърен вирус клип на козметичната блогърка Микайла Ногейра, в който тя рекламира спиралата Telescopic Lift на L’Oreal и казва следното:

„Тя буквално промени живота ми. Изглежда като изкуствени мигли!“

Последователите ѝ обаче заподозряха, че за да представи убедително магическия трансформиращ ефект на спиралата, тя всъщност е използвала изкуствени мигли, което означава, че умишлено е заблудила аудиторията си. Тази банална, общо взето, ситуация предизвика мощен отзвук в социалните мрежи – хаштагът #MikaylaNogueiradrama събра над 10 милиона гледания, а списание Time написа:

„Драмата със спиралата повдига редица въпроси за честността сред козметичните инфлуенсъри“.

Всъщност случаят с (предполагаемите) фалшиви мигли предизвика дебат за етиката на инфлуенсърите и техните „честни ревюта“, много от които всъщност са платени или спонсорирани.

По този начин тенденцията за деинфлуенсинг се превърна в своеобразен отговор на нарастващия цинизъм към спонсорираното съдържание в социалните медии, пише британският Vogue. Деинфлуенсърите се възмущават от епохата на свръхконсумация и призовава да се мисли преди покупката на всяка вещ – дали е необходима, особено ако е скъпа. Мнозина откровено твърдят, че желанието да притежаваш продукта на определена марка вече не е на мода.

Някои считат, че деинфлуенсирането е искрен опит да се говори за неетичните трудови практики, използвани за поддържане на индустрията за бърза мода. Например тиктoкърката Шелби Орм редовно говори за нарушенията на човешките права не само в шивашката индустрия, но и за неетичното производство в почти всяка индустрия в света.

Например гореспоменатата Мишел Скиделски пусна видеоклип, в който обяснява на своите 173 000 абонати в TikTok защо не се нуждаят от нов гардероб в началото на всеки сезон.

„От една страна, новите дрехи, ако не са от бързата мода, са много скъпи в наши дни“, казва тя. „Освен това съм забелязала, че бързооборотните микротенденции обикновено се появяват през лятото, така че ако обновите летния си гардероб, има голяма вероятност да си купите куп неща, които никога повече няма да облечете… Задоволявайте се с това, което имате, и живейте в рамките на възможностите си“.

Инфлуенсъри в овча кожа

Възможно е сред многото блогъри-дефлуенсъри някои да споделят идеята за рационално потребление. Факт е обаче, че тази нова тенденция им дава възможност да печелят мнения. След като специалистката по препоръчване на козметика Лорън Рутърглен публикува видеоклип с хаштаг #deinfluencing, в който без притеснение говори за продуктите, които я разочароват, последователите ѝ се увеличиха с няколко хиляди.

Освен това, докато някои деинфлуенсъри призовават хората да не харчат пари за ненужни вещи по принцип, други препоръчват на абонатите си по-достъпни алтернативи на продуктите, които съветват да избягват. Крис Руби, анализатор в областта на социалните медии и президент на Ruby Media Group, счита, че не на всички деинфлуенсъри може да се вярва, тъй като препоръките от конкурентните брандове в по-достъпния ценови сегмент също може да не са безкористни.

Има и друг момент. Веднага след като видеата с тага #deinfluencing станаха много популярни се появиха блогъри, които започнаха да публикуват собствени клипове с жестока критика на редица продукти и стоки, само за да покажат техните по-достъпни аналози.

„Всъщност повечето деинфлуенсъри са инфлуенсъри в овча кожа“, пише изданието Dazed.

По подобен начин Buzzfeed излезе със статия, озаглавена „Съжалявам, че ви го казвам, но тенденцията към намаляване на влиянието е просто… влиятелна„. В статията се казва, че медиите, които описват новата тенденция като протест на поколението Z и милениалите, отхвърлящи консуматорската култура, не я разбират съвсем правилно и че това също си е инфлуенсинг.

„Някои блогъри харесват модерните термочаши за купата „Стенли“, други не, трети считат, че те са прехвалени. Каквото и да мислят, когато споделят мнението си с абонатите имаме инфлуенсинг“, пише авторката Стефани Макнийл.

Тя е убедена, че новата тенденция не е краят на индустрията за промотиране в социалните медии, а просто нейна друга версия.