Колко тежи Млечният път

Няма как да поставим нашата галактика – Млечният път на везна, за да я претеглим и да разберем колко тежи. Това обаче не възпира учените да мислят за това, да предполагат и изчисляват. Тези дни астрономите използваха космическият телескоп Хъбъл на НАСА и сателитът на Европейската космическа агенция Гея. Целта им бе да направят най-прецизните изчисления на масата на Млечния път.

Според най-новите изчисления, нашата галактика тежи 1,5 трилиона соларни маси (За една соларна маса се счита тази на нашето слънце). Едва няколко процента от тази материя са разпределени в същинските звезди в Млечния път (според последни данни, около 200 милиарда). Супермасивната черна дупка в центъра е изчислена на около 4 милиона соларни маси. Както може би предполагате, останалата част от масата се дължи на тъмната материя, невидима и мистериозна субстанция, изпълняваща ролята на обединител на вселената и задържаща звездите в техните галактики.

Преди време, предположенията за масата на Млечния път варираха в голям интервал. Според предишното голямо изследване, тя би трябвало да бъде между 500 милиарда и 3 трилиона соларни маси. Рьолан ван дер Марел от Научния институт (STScI) в Балтимор, Мериленд коментира:

„Ние искаме да узнаем масата на Млечния път, за да поставим галактиката в космологическия контекст и да я сравним със компютърните симулации на галактики в непрекъснато променящата се вселена. Непознаването на тази научна област би създало проблеми пред нас и оставило без отговор много нерешени въпроси.“

Новите пресмятания на учените определят нашата галактика като сравнително тежка. Най-леките галактики във Вселената тежат минимум един милиард соларни маси, а най-тежките – до 30 трилиона соларни маси.

Учените използваха телескопите Хъбъл и Гея, за да определят движението на глобуларните клъстери (сферични струпвания) на звезди в пространството. Клъстерите представляват сферични острови, състоящи се от стотици хиляди звезди, които обикалят Млечния път. Счита се, че спрямо тях, сравнително лесно може да се измери влиянието на тъмната материя.

Сателитът на Гея се използва за създаването на прецизна карта на астрономическите обекти в галактиката и за записа на тяхното движение. Хъбъл има по-тесен ъгъл на виждане, но дава възможност за наблюдение на по-далечните звезди и следователно на клъстерите. Информацията от двата телескопа се съчетава, като досега са регистрирани около 50 клъстера на разстояние 130 хиляди светлинни години от нас. Използвани са снимките, направени през последните 10 години. Изчисленията на самата маса на галактиката обхваща над 1 милион светлинни години от Земята. В тези струпвания на звезди се намират едни от най-ранните слънца в историята на Вселената, появили се едва няколко стотици милиона години след Големия взрив. Някои от тях са се формирали дори по-рано и от самия Млечен път. Затова космическите клъстери ни предоставят по-точна информация за масата на Млечния път.