Гигантски астероид, движещ се към Земята, звучи като предстоящ апокалипсис, но астрономи от Австралия твърдят, че може би няма защо да се притесняваме. В Университета Къртин астрономите, които изучават древен астероид, казват, че пробите от отломки и космически прах им дават добра представа за това какъв тип астероиди най-вероятно ще се приближат до нашата планета.
По-важното е, че те им дават идея как да ги спрат.
Изследователският екип е събрал три миниатюрни проби от прах от повърхността на древен астероид, наречен Итокава. Астероидът се намира на два милиона километра от Земята и е дълъг 500 метра. Изследователите твърдят, че тази гигантска космическа скала е почти толкова стара, колкото и Слънчевата система.
Станала е едновременно трудна за унищожаване и устойчива на сблъсъци.
За разлика от монолитните астероиди, Итокава не е единично скално парче, а принадлежи към семейството на отломките, което означава, че е изцяло изграден от свободни камъни и скали, като почти половината от него е празно пространство.
Фред Журдан от Университета Къртин.
Астрономите смятат, че Итокава се е формирал преди 4.2 милиарда години след огромен космически сблъсък, който го е откъснал от по-големия му астероид-майка. За да може астероид като Итокава да оцелее толкова дълго, той трябва да се състои от издръжлив и абсорбиращ ударите материал.
Накратко, установихме, че Итокава е като гигантска космическа възглавница и е много трудно да бъде унищожен
Журдан
Могат ли учените наистина да взривят астероид като във филмите?
Екипът използва две техники за изследване на трите проби от прах. Първата се нарича дифракция на обратно разпръснати електрони, която позволява на учените да изследват микроструктурата на даден обект. Анализът на вътрешната структура позволява на астрономите да измерят дали дадена скала е абсорбирала удар от сблъсък с метеорит.
Вторият метод се нарича аргоново датиране и помага на учените да определят кога са се случили тези удари.
Преди това изследване имаше малко познания за издръжливостта на астероидите от отломки. Поради това е трудно да се предвиди дали някой от тези древни астероиди ще се разпадне при сблъсъка или ще поеме удара и ще причини значителни щети, ако някога се удари в Земята.
Сега, след като установихме, че те могат да оцелеят в Слънчевата система през почти цялата ѝ история, те трябва да са по-разпространени в астероидния пояс, отколкото се смяташе досега. Значи има по-голяма вероятност, ако голям астероид се устреми към Земята, той да бъде отломка. Добрата новина е, че можем да използваме тази информация и в наша полза – ако астероидът бъде открит твърде късно за кинетично изтласкване, тогава потенциално можем да използваме по-агресивен подход, като например да използваме ударната вълна от близък ядрен взрив, за да изтласкаме астероида от купчина отломки от курса, без да го унищожим.
Ник Тимс от Университета в Къртин.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.