fbpx
-0.8 C
София

Астрономически събития, които можем да наблюдаваме през 2021 г.

Най-четени

2-3 януари – Метеорен поток Квадрантиди

Метеорен поток Квадрантиди, заснет през 2014 г. Източник: NASA

Квадрантидите са метеорен поток с голяма честота –  до 40 метеора на час в своя пик. Смята се, че той е причинен от прах, останал от изчезнала комета, известна като 2003 EH1, която е открита през 2003 г. Потокът се състои всяка година по едно и също време –  между 1 и 5 януари. Той достига своя максимум тази година през нощта на 2-ри и сутринта на 3-ти януари. Намаляващата Луна ще блокира най-слабите метеори тази година, но ако сте търпеливи, все пак трябва да можете да наблюдавате няколко по-ярки. Най-доброто време за наблюдение ще бъде след полунощ на 2 януари. Радиантът (въображаема точка от небосклона, от която привидно „произлизат“ метеорите) на метеорния поток се намира в съзвездието Воловар, но отделни метеори ще могат да се наблюдават навсякъде в небето. Тук можете да видите метеорния поток, заснет през януари 2020 г. 

22-23 април – Метеорен поток Лириди

Радиант на априлския метеорен поток Лириди, активен всяка година около 22 април. Източник: Bruce McClure and Joni Hall – EarthSky

Лиридите са метеорен поток със средна честота – около 20 метеора на час в своя пик. Той се дължи на прахови частици от кометата C/1861 G1 (Thatcher), която е открита през 1861 г. Потокът се състои ежегодно от 16 до 25 април. Той достига своя максимум тази година в нощта на 22-ри и сутринта на 23-ти април. Метеорире от този поток причиняват ярки прахови следи, които са видими няколко секунди. Почти пълната Луна ще бъде проблем тази година, тъй като отблясъците ѝ ще блокират всички, освен най-ярките метеори, но ако сте търпеливи, все пак може да успеете да хванете няколко добри. Радиантът на потока е в съзвездието Лира, но метеори могат да се появят навсякъде в небето.

27 април – Супер Луна

Супер Луната изглежда 14% по-голяма и 30% по-ярка от Микролуната (Луната в най-отдалечената ѝ фаза от Земята). Източник: NASA/JPL-Caltech

Луната ще бъде разположена на противоположната страна на Земята спрямо Слънцето и по този начин нейната страна, обърната към Земята, ще бъде напълно осветена. Тази фаза ще настъпи в 05:33 часа българско време. Такова пълнолуние е било известно сред ранните индиански племена като Розова Луна, защото бележи появата дивия флокс (едно от първите пролетни цветя, което има розов цвят и се среща в Северна Америка предимно в тундрата, откритите гористи местности и прерията). Много крайбрежни племена я наричат Рибна луна (Fish Moon), защото в този период някои сладководни риби плуват нагоре по течението, за да хвърлят хайвера си. Това е и първата от трите супер Луни за 2021 г. Луната бъде ще почти в най-близката си позиция до Земята и затова ще изглежда по-голяма и по-ярка от обикновено.

6-7 май – Метеорен поток Ета-Аквариди 

Анимация на орбитата на Халеевата комета. Източник: HORIZONS System/JPL/NASA

Ета-Аквариди е метеорен поток с честота над средната – около 60 метеора на час в своя пик. По-голямата част от метеорите се наблюдава в Южното полукълбо. В Северното полукълбо честотата може да достигне около 30 метеора на час в максимума си. Той е причинен от прахови частици, оставени от Халеевата комета, която се наблюдава още от древни времена. Потокът се наблюдава ежегодно между 19 април и 28 май. Той достига пик тази година между нощта на 6 май и сутринта на 7 май. Осветяване от Луната ще блокира някои от най-слабите метеори тази година, но ако сте търпеливи, все пак бихте могли да наблюдавате доста ярки. Радиантът на метеорния поток е в съзвездието Водолей, но могат да се появят и в други райони от небето. Изображение на метеорния поток е публикувано на 10 май 2019 г. в рубруката Astronomy Picture of the Day на NASA. 

26 май – Супер Луна

Изображение на майската супер Луна през 2020 г. Източник: NASA/Bill Dunford

Луната отново ще бъде разположена на противоположната страна на Земята спрямо Слънцето и по този начин „лицето“ ѝ ще бъде напълно осветено. Тази фаза настъпва в 13:14 часа българско време. Това пълнолуние е било известно още от ранните индиански племена като Цветна Луна (Flower Moon), защото това е времето от годината, когато пролетните цветя цъфтят в изобилие. Тази Луна е известна още като „Царевична луна“ (Corn Planting Moon) и Млечна луна. Това е втората от трите супер Луни за 2021 г.

26 май – Пълно лунно затъмнение

По време на лунното затъмнение Луната придобива червеникаво-оранжев цвят. Източник: NASA

Пълно лунно затъмнение настъпва, когато Луната преминава изцяло в сянката на Земята. По време на този тип затъмнение Луната постепенно потъмнява и след това придобива ръждив или кървавочервен цвят. Затъмнението ще бъде видимо от Тихия океан и части от Източна Азия, Япония, Австралия и някои западни части на Северна Америка. Повече информация за това пълно лунно затъмнение можете да намерите тук

10 юни – Пръстеновидно слънчево затъмнение

Пръстеновидно слънчево затъмнение, заснето през 2014 г. от Япония. Източник: Wiki

Пръстеновидно слънчево затъмнение настъпва, когато Луната е твърде далеч от Земята, за да покрие напълно слънчевия диск. Това води до пръстен от светлина около потъмнената Луна. Короната на Слънцето не се вижда по време на пръстеновидно затъмнение. „Пътят“ на това затъмнение ще бъде ограничен до крайните източни части на Русия, Северния ледовит океан, западната част на Гренландия и Канада. Частично затъмнение ще бъде видимо в североизточната част на САЩ, Европа и по-голямата част от Русия. Тук можете да намерите интерактивна карта, която показва „пътя“ на затъмнението. 

24 юни – Супер Луна

Източник: Pixabay

Луната за трети път ще бъде разположена на противоположната страна на Земята спрямо Слънцето и така „лицето“ ѝ ще бъде напълно осветено. Тази фаза настъпва в 20:40 часа българско време. Това пълнолуние е било известно сред ранните индиански племена като Ягодова луна, тъй като е сигнализирало за момента от годината, в който се събират узрелите плодове. Също така тази супер Луна съвпада с пика на сезона за ягодобер. Това е и последната от трите супер Луни за 2021 г.

28-29 юли – Метеорен поток Делта-Аквариди

Метеорен поток Делта-Аквариди. Източник: LowGif

Метеорният поток Делта-Аквариди е поток със средна честота – до 20 метеора на час в своя пик. Той се дължи на отломки, оставени след кометите Marsden и Kracht. Потокът се наблюдава всяка година от 12 юли до 23 август. Той достига максимума си в нощта на 28 юли и сутринта на 29 юли 2021 г. Почти пълната Луна ще бъде проблем тази година, тъй като нейната светлина ще направи повечето от най-слабите метеори невидими. Радиантът на метеорния поток е в съзвездието Водолей, но отделни метеори могат да се появят навсякъде по небосклона.

12-13 август – Метеорен поток Персеиди

Метеорен поток Персеиди, заснет през 2009 г. Източник: NASA/JPL

Персеидите са един от най-добрите метеорни потоци за наблюдение, тъй като честотата на метеорите достига до 60 метеора на час в своя пик. Той се дължи на прах от кометата Swift-Tuttle, която е открита през 1862 г. Персеидите са известни с това, че произвеждат голям брой ярки метеори. Потокът се появява всяка година между 17 юли и 24 август. Той достига своя максимум тази година през нощта на 12 и сутринта на 13 август. Нарастващата Луна ще залезе рано вечерта, като така ще остави небето достатъчно тъмно за наблюдение на този впечатляващ спектакъл. Радиантът на потока е в съзвездието Персей.

22 август – Синя Луна

Явлението Синя Луна в Америка в идните 20 години. Източник: Sky & Telescope

Луната ще бъде разположена на противоположната страна на Земята спрямо Слънцето и по този начин „лицето“ ѝ ще бъде изцяло осветено. Тази фаза настъпва в 14:02 часа българско време. Това пълнолуние е било известно сред ранните индиански племена като Есетрова луна, тъй като в този период есетрите са по-лесни за улов. Тази луна е известна още като Зелена царевична луна (Green Corn Moon) и Зърнена луна (Grain Moon). Тъй като това е четвъртото пълнолуние за сезона, то е известно като Синя луна. Това рядко събитие се случва само веднъж на няколко години, което поражда термина „веднъж на синя луна(„once in a blue moon“). Обикновено има само три пълнолуния през всеки сезон от годината. Но тъй като пълнолунията се случват на всеки 29,53 дни, понякога сезонът има 4 пълнолуния. Четвъртото пълнолуние за сезона е известно като Синя луна. Сините луни се появяват средно веднъж на 2,7 години.

7 октомври – Метеорен поток Дракониди

Кометата 21P/Giacobini-Zinner. Източник: n.a.sharp/NOAO/AURA/NSF

Драконидите са малък метеорен поток с 10 метеора на час. Той се дължи на прахови частици от кометата 21P/Giacobini-Zinner, която е открита за първи път през 1900 г. Драконидите са необичаен поток, тъй като най-доброто му наблюдение е рано вечер, вместо рано сутрин, както останалите потоци. Той се състои ежегодно между 6 и 10 октомври и достига своя пик през 2021 г. в нощта на 7 октомври. Тази година новолунието ще създаде чудесни условия за набюдение на това изумително небесно шоу. Радиантът на метеорите се намира в съзвездието Дракон. Изображение на потока беше публикувано в рубриката Astronomy Picture of the Day на NASA на 19 октомври 2011 г. 

21-22 октомври – Метеорен поток Ориониди

Анимация, показваща движението на звездите в съзвездието Орион от 50 000 г. пр. н. е. до 50 000 г. сл. н. е. Източник: Tony873004/Wiki

Орионидите са метеорен поток с честота 20 метеора на час в своя пик. Той се дължи на прахови частици от Халеевата комета (както метеорния поток Ета-Аквариди), която се наблюдава от древни времена. Орионидите се наблюдават ежегодно от 2 октомври до 7 ноември. Потокът достига своя максимум през 2021 г. в нощта на 21 октомври и сутринта на 22 октомври. Пълнолунието обаче ще бъде проблем за наблюдението му тази година. Радиантът на потокът се намира в съзвездието Орион, но метеори могат да се появят навсякъде в небето.

4-5 ноември – Метеорен поток Тауриди

Таурид, заснет на 4 декември 2020 г. Източник: Medisilvanus/Wiki

Тауридите са малък метеорен поток с честота едва 5-10 метеора на час. Необичайното при него е, че той се състои от два отделни потока. Първият се дължи на прах от астероида 2004 TG10 от тип Аполо, а вторият – на отломки от кометата 2P Encke. Потокът се наблюдава ежегодно от 7 септември до 10 декември. Той достига своя максимум тази година в нощта на 4 ноември. Новолунието ще остави небето достатъчно тъмно, за да бъде наблюдавано зрелището. Радиантът на Тауридите се намира в съзвездието Телец.

17-18 ноемрви – Метеорен поток Леониди

Метеор по време на пика на метеорен дъжд Леониди през 2009 г. Източник: Navicore/Wiki

Леонидите са метеорен поток със средна честота до 15 метеора на час в максимума си. Той е уникален с това, че има пик на всеки 33 години – тогава могат да се видят стотици метеори на час. Последното такова събитие се е случило през 2001 г. Леонидите се дължат на прах от кометата Tempel-Tuttle, която е открита през 1865 г. Потокът се наблюдава ежегодно от 6 до 30 ноември. Той достига своя пик през 2021 г. в нощта на 17-ти и сутринта на 18-ти ноември. За съжаление почти пълната луна ще доминира, блокирайки всички, освен най-ярките метеори. Радиантът на потока се намира в съзвездието Лъв. Изумително изображение на метеорния поток е публикувано през 2012 г. в рубриката Astronomy Picture of the Day на NASA. 

19 ноември – Частично лунно затъмнение

Фазите на частично лунно затъмнение. Източник: Caroline Grubb/Wiki

Частично лунно затъмнение се случва, когато част от Луната преминава през сянката на Земята, което кара лунният диск частично да потъмнява. Затъмнението ще бъде видимо в по-голямата част от източна Русия, Япония, Тихия океан, Северна Америка, Мексико, Централна Америка и части от Южна Америка. Тук можете да намерите карта на „пътя“ на затъмнението. 

 

 

 

4 декември – Пълно слънчево затъмнение

Пълно слънчево затъмнение, заснето на 21 август 2017 г. Източник: NASA/Aubrey Gemignani

Пълно слънчево затъмнение се случва, когато Луната напълно блокира светлината от Слънцето, разкривайки красивата атмосфера на Слънцето, известна като слънчева корона. Видимостта към това изумително събитие ще бъде ограничена до Антарктида и южната част на Атлантическия океан. Частично затъмнение ще бъде видимо в голяма част от Южна Африка. Тук можете да намерите интерактивна карта, която показва „пътя“ на затъмнението.

13-14 декември – Метеорен поток Геминиди

Метеорен поток Геминиди, заснет на 14 декември 2013 г. Източник: Asim Patel/Wiki

Геминидите са „царят“ на метеорните потоци. Мнозина го смятат за най-впечатляващ от всички потоци поради неговата честота от цели 120 разноцветни метеора на час. Потокът се дължи на отломки от астероид, известен като 3200 Phaethon, който е открит през 1982 г. Матеори от този поток се наблюдават ежегодно от 7 до 17 декември. Той достига връх тази година в нощта на 13-ти и сутринта на 14-ти декември. Нарастващата луна ще блокира повечето от по-слабите метеори тази година, но Геминидите са толкова многобройни и ярки, че все пак голяма част от тях ще могат да бъдат наблюдавани. Метеорите ще излъчват от съзвездието Близнаци.

21-22 декември – Метеорен поток Урсиди

Радиант на метеорния поток Урсиди. Източник: NASA

Урсиди е малък метеорен поток, произвеждащ около 5-10 метеора на час. Той се поражда от прахови частици от кометата Tuttle, която за първи път е открита през 1790 г. Потокът се наблюдава ежегодно от 17 до 25 декември. Той достига своя максимум тази година в нощта на 21-ви и сутринта на 22-ра. Почти пълната Луна обаче ще бъде проблем, тъй като нейната светлина ще блокира повечето метеори, с изключение на най-ярките. Най-доброто наблюдение ще бъде малко след полунощ от тъмно място, далеч от градските светлини. Радиантът на метеорния поток се намира в съзвездието Малка мечка, но отделни метеори могат да се появят навсякъде в небето.

Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини