Астрономи създадоха най-големия 3D каталог на галактики

1
422
Източник: R. White/STScI

Досега най-голямата карта на Вселената е създадена от изследването Sloan Digital Sky Survey (SDSS) и покрива само една трета от небето. В ново проучване астрономи използват данни от телескопа Pan-STARRS1 (UH’s Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System) в Халеакала, Хавай, за да изготвят новия най-голям триизмерен астрономически каталог. Той съдържа данни с големина приблизително 300 GB.

В изработката на каталога екип от астрономи от Института по астрономия „Маноа“ в Хавайския университет прилага нови изчислителни методи, за да определи кои от трите милиарда обекта в каталога са звезди, галактики или квазари. Полученият триизмерен каталог вече е достъпен като научен продукт в архива Mikulski Archive for Space Telescopes. Потребителите на данните могат да правят заявки в каталога чрез интерфейса MAST CasJobs SQL или да изтеглят цялата колекция като компютърно четима таблица.
Покритие на проучването Pan-STARRS1. Изследването обхваща 3/4 от цялото небе до деклинация от -30°, включително голяма част от равнината на Млечния път. Източник: NASA/A.Mellinger/MPIA

Проучването Pan-STARRS1 е най-голямото в света задълбочено многоцветно оптично изследване, обхващащо 75% от небето. За да го осъществят, астрономите използват публично достъпни спектроскопски измервания и ги подават към алгоритъм на изкуствен интелект. Измерванията им предоставят изчерпателна класификация на обектите и данни за разстоянията. Алгоритъмът им помага да се определи едно свойство от различни характеристики, свързани с цвета и размерите на обекта.

Точност с отклонение до 3%

„С помощта на най-съвременния алгоритъм за оптимизация, използвахме спектроскопични данни за почти 4 милиона светлинни източника, за да определим взаимовръзката между типове източници и разстоянията до галактиките. В същото алгоритъмът коригира информацията на база на екстинкцията (загубата) на светлината от прах в Млечния път“, споделя водещият автор на изследването Робърт Бек, бивш докторант по космология в Института „Маноа“. „Този ​​подход на изкуствен интелект постигна обща точност на класификация от 98,1% за галактиките, 97,8% за звездите 96,6% за квазарите. Оценките за разстоянието на галактиката са точни с отклонение до 3%.“

„Студеното петно“ е приблизително 70 µK (0,00007 K) по-студено от средната температура на космическия микровълнов фон. Източник: WMAP Science Team/NASA

Неговият колега и съавтор на изследването Ищван Сапуди отбелязва, че „предварителната версия на каталога, обхващаща много по-малка площ, улесни откриването на най-голямата „празнина“ във Вселената – възможната причина за т. нар. „студено петно“ (област от небето, която при наблюдения в микровълновите дължини на вълната, изглежда необичайно голяма и студена).

Директорът на проекта Pan-STARRS и астроном от Института „Маноа“, Кен Чеймбърс, споделя: „Тази красива карта на Вселената дава един пример за това как един голям набор от данни може да бъде умножен с помощта на изкуствен интелект и допълнителни наблюдения. Тъй като Pan-STARRS събира все повече и повече данни, ние ще използваме машинно обучение, за да извлечем още по-голям обем информация за по-близки до Земята обекти, Слънчевата система, Галактиката и цялата вселена.“

Официалната публикация можете да намерите тук.

5 2 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари