Възможно ли е Юпитер да се превърне в звезда?

5
5710
Източник: PixaBay

Въпреки огромните си размери, газовият гигант Юпитер трябва да притежава 75 по-голяма маса, за да предизвика ядрен синтез и да се превърне в звезда. 

Яркият Юпитер може да бъде видян дори и с невъоръжено око от всеки любител астроном при безоблачно небе. Планетата е наблюдавана още в Древността от астрономи от Римската империя. Те кръщават планетата на главния бог в римския пантеон – Юпитер (бог на небето, дневната светлина и бурите), който е еквивалент на бог Зевс от древногръцката митология.

Първи подробни наблюдения на Юпитер се провеждат през 1610 г. от италианския физик и астроном Галилео Галилей. С помощта на собственоръчно изработен телескоп той успява да наблюдава планетата и четирите ѝ най-големи луни – Йо, Калисто, Европа и Ганимед, известни днес като Галилееви луни. С това откритие се дава начало на изследването на движението на спътниковата система около Юпитер, тъй като дотогава не е наблюдавана орбитата на спътник около планета, различна от Земята.

Художествена илюстрация на повърхността на Галилеевата луна Европа. Тя е считана за един от най-добрите кандидати за съществуващ живот в Слънчевата система. Това е така, тъй като е много вероятно под ледената ѝ черупка да се крие солен океан от топла вода. Източник: NASA/JPL-Caltech

Астрономите успяват да добият представа за огромните размери на Юпитер далеч преди който и да е космически апарат да е дал детайлни сведения. И по-конкретно, диаметърът на газовия гигант е малко над 140 000 километра, масата му равнява на 2,5 пъти масата на всички останали планети в Слънчевата система взети заедно, а в обема си Юпитер побира 1321 планети като Земята. Само Голямото червено петно на повърхността на планетата, което представлява мощна буря, побира в площта си две до три планети като Земята. С тези внушителни характеристики Юпитер се налага като най-доминиращото тяло в Слънчевата система след Слънцето.

Малко скалисто ядро

Юпитер е великолепен представител на газовите гиганти – той няма твърда повърхност и притежава малко скалисто ядро, затворено в обвивка от метален водород, която е заобиколена от течен водород, който от своя страна е покрит с водороден газ. Според изследвания на атмосферата на гиганта, тя се състои от около 90 процента водород и 10 процента хелий.

Вътрешен строеж на газовия гигант Юпитер. Източник: NASA

Със своите чудовищни размери и необикновена атмосфера, Юпитер става обект на много космически мисии, започващи още през 70-те години на XX в. с мисиите Pioneer 10 и 11. Първите по-прецизни данни получаваме от двете космически сонди Voyager 1 и Voyager 2, които през 1979 г. правят близко прелитане покрай Юпитер и спътниковата му система. Те предоставят първите детайлни изображения на планетата, скицират разположението на Галилеевите луни и за пръв път правят анализ на атмосферния състав на Юпитер. Voyager 1 и 2 също откриват съществуването на блед пръстен от газ, прах и отломки около планетата. (В Слънчевата система всички газови планети разполагат с пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, макар че при Сатурн системата от пръстени е най-изразена.)

Galileo

Най-точна представа за атмосферата на Юпитер дава космическата сонда Galileo, която доближава газовия гигант и спътниците му през 1995 г. и дори „се гмурва“ във вътрешността на планетата, за да даде най-точни сведения. Освен това тя предоставя впечатляващи кадри от сблъсъка на кометата Shoemaker-Levy 9 с газовия гигант.

Сблъсъка на кометата Shoemaker–Levy 9 (вдясно) с Юпитер. Пробласъкът вляво  е един от спътниците на Юпитер, който се подава зад газовия гигант. Източник: Max Planck Institute for Astronomy

През юли 2016 г. космическият апарат Juno на NASA влезе в орбита около Юпитер и така даде тласък на нова серия от научни наблюдения. С помощта на Juno изследователите прецизно картографират гравитационните и магнитните полета на Юпитер и откриват, че газовият гигант изненадващо се върти като твърдо тяло. Въпреки, че първоначално е планирано Juno да прекрати научната си дейност през февруари 2018 г., мисията бе удължена и сега се очаква тя да продължи до юли 2021 г.

Неуспешна звезда

Размерът на Юпитер и приликата с планетите от тип кафяви джуджета карат някои да го определят като „неуспешна звезда“. Според тях ако планетата се беше образувала с по-голяма маса, тя щеше да предизвика ядрен синтез, а Слънчевата система щеше да бъде система с двойна звезда. В тези условия живот не би могъл да се развие на Земята, защото температурата би била твърде висока.

Илюстрацията показва средния размер на звезда от тип кафяво джудже, в сравнение с този на маломасивна звезда, Юпитер и Слънцето. По дефиниция кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето. Това ги нарежда между звездите и планетите – прекалено малки са за звезди и прекалено големи за да са планети. Източник: NASA’s Goddard Space Flight Center

Въпреки, че Юпитер е огромен, неговата маса трябва да бъде 75 пъти по-голяма отколкото е в момента, за да се стартира ядрения синтез в сърцевината на планетата и тя да се превърне в звезда.

Юпитер не може дори да се сравнява с кафявите джуджета, известни като „почти звезди“. Астрономите определят кафявите джуджета като тела с най-малко 13 пъти по-голяма маса от тази на Юпитер. Едва при такава маса водородният изотоп, наречен деутерий, може да претърпи синтез, превръщайки тялото в кафяво джудже.

Въпреки, че Юпитер е гигант сред планетите, неговата маса е крайно недостатъчна, за да се превърне в звезда, дори и „неуспешна“ такава.

4.1 7 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
5 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари