Изследване на движението на комети загатва, че в Слънчевата система има втора орбитална равнина. Анализ на орбитите на дългопериодични комети показва, че когато те са в афелий, тоест най-далеч от Слънцето, те се доближават или до равнината, в която лежат планетите, или до новооткрита такава. Този извод е от ключово значение за създаване на модели на това как кометите първоначално са се образували.
Повечето обекти в Слънчевата система лежат приблизително в една равнина, позната като еклиптика. Съществуват обаче изключения – дългопериодичните комети например, които завършват една обиколка около Слънцето за десетки хиляди години, не се ограничават само в пределите на еклиптиката.
Модели на формирането на Слънчевата система показват, че дългопериодичните комети първоначално са се образували близо до еклиптиката. По-късно обаче са били изместени в траекториите, които наблюдаваме днес благодарение на гравитационни взаимодействия най-вече с газовите гиганти. Но дори и при подобно разсейване, афелият на една комета трябва да остане близо до еклиптиката. Поради това, за да си обясним наблюдаваното разпределение, трябва да вземем предвид и други влияния.
Гравитационни влияния от Млечния път
Слънчевата система не съществува изолирана в пространството – гравитационното поле на галактиката Млечен път, в която се намира Слънчевата система, също оказва малко, но не и пренебрежимо влияние. Арика Хигучи, асистент в Университета UOEH (University of Occupational and Environmental Health) в Япония и доскорошен член на проекта NAOJ RISE (National Astronomical Observatory of Japan, Research of Interior Structure and Evolution of Solar System Bodies), изучава гравитационните ефекти на Млечния път върху кометите с дълъг период чрез аналитично изследване на уравненията на орбиталното им движение.
Тя доказва, че когато се вземат предвид гравитационните влияния от Млечния път, е по-вероятно афелиите на дългопериодичните комети да се събират в близост до две равнини. Еклиптиката е наклонена по отношение на диска на Млечния път с около 60 градуса. Втората нова еклиптика също е с наклон 60 градуса, но в обратна посока. Хигучи я нарича „празна еклиптика“, въз основа на математическата номенклатура и на това, че първоначално тя не съдържа обекти, а по-късно е населена с комети.
Хигучи потвърждава своите прогнози чрез съпоставка с компютърни изчисления, извършени на PC Cluster в Центъра за изчислителна астрофизика на NAOJ. Сравняването на аналитичните и изчислителните резултати с данните за дългопериодичните комети показва, че разпределението има два върха – близо до еклиптиката и до празната еклиптика, точно както е прогнозирала тя.
Хигучи пояснява: „Върховете на траекториите не са точно върху еклиптичната или в празната равнина, а в близост до тях. Разследването на разпространението на наблюдаваните малки тела трябва да включва много фактори. Подробното изследване на разпределението на дългопериодните комети ще бъде наша бъдеща задача.“