Досегашното убеждение, че Млечният път – галактиката, която съдържа Слънчевата система, е относително статична галактика, е пропукано от ново космическо прозрение.
Големият Магеланов облак е спътникова галактика на Млечния път, която се вижда като блед облак в нощното небе на южното полукълбо. Досегашни проучвания разкриха, че Големият Магеланов облак, подобно на Млечния път, е заобиколен от ореол от тъмно вещество.
Сблъсъкът
Смята се, че Големият Магеланов облак е претърпял сблъсък с Млечния път преди около 700 милиона години. В следствие от това поради голямото си съдържание на тъмно вещество сателитната галактика силно е деформирала тъканта и движението на нашата галактика. Спираловидният диск от звезди и планети се огъва и усуква изключително бурно от гравитационното притегляне на по-малката галактика.
В ново проучване изследователи от Единбургския университет откриха как Големият Магеланов облак изкривява движението на нашата галактика. Те използват сложен статистически модел, за да изчислят скоростта на най-отдалечените звезди в Млечния път. Резултатите показват, че мощното привличане на тъмното вещество в Големия Магеланов облак огъва диска на Млечния път със скорост 32 км/с или 115 200 километра в час по направлението на съзвездието Пегас.
1,3 милиона километра в час
Изненадващо, проучването също така разкри, че Млечният път не се движи към сегашното местоположение на Големия Магеланов облак, както се смяташе по-рано, а към минала точка от траекторията му. Това може да се дължи на факта, че сателитната галактика, задвижвана от огромната си гравитационна сила, се отдалечава от Млечния път с още по-голяма скорост – 370 км/с или около 1,3 милиона км/ч – „все едно Млечният път усилено се опитва да уцели бързо движеща се мишена, но не се прицелва много добре“, както казват изследователите.
На видеото долу е представено разпределението на тъмното вещество около Млечния път:
Д-р Майкъл Питърсен, водещ автор на изследването, споделя: „Нашите открития налагат ново поколение модели за еволюцията на Млечния път. Успяхме да покажем, че звездите на невероятно големи разстояния – до 300 000 светлинни години, запазват „паметта“ за структурата на Млечния път преди сблъсъка с Големия Магеланов облак и образуват фон, на базата на който да измерваме доколко звездния диск в придърпван от гравитационната сила на сателитната галактика.“
Професор Хорхе Пенярубия от Департамента по физика и астрономия към Единбургския университет, сподели: „Това откритие нарушава вярването, че нашата галактика е в някакво равновесно състояние. Неотдавнашния сблъсък с Големия Магеланов облак причинява жестоки смущения в Млечния път. Новото изследване може да ни даде несравним поглед върху разпределението на тъмното вещество в двете галактики.“
Официалната публикация можете да намерите тук.