Инструменти на NASA на борда на сондата Rosetta на ESA разкриха, че кометата 67P/Чурюмов-Герасименко има ултравиолетови полярни сияния. Това е първото откритие на подобни електромагнитни емисии в далечния ултравиолетов спектър, документирани на обект, различен от планета или естествен спътник. Изследването е публикувано на 21 септември в Nature Astronomy.
На Земята наблюдаваме магнетичните северни (Aurora borealis) и южни полярни сияния (Aurora australis) при взаимодействие на електрически заредени частици от Слънцето с магнитното поле на планетата ни. Когато те се сблъскат с кислород в горните атмосферни слоеве, наблюдаваме зелени и жълти краски, а с азот – червени, виолетови и сини. Други обекти в Слънчевата система също показват своя версия на полярните сияния – Юпитер и някои от спътниците му, както и Сатурн, Уран, Нептун и дори Марс. Досега обаче не бяхме наблюдавани полярни сияния при комети.
Сонда Rosetta е най-успешният „ловец на комети“ в историята на космическите изследвания. Мисията е стартирана през 2004 г. и до края ѝ през 2016 г. тя прави революция в изследването на комети. Сондата за пръв път изследва детайлно ядрото на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, а през 2014 г. спускаемата ѝ сонда, наречена Philae, за пръв път прави меко кацане на същата комета.
Светлина в далечния ултравиолетов спектър
Данните от последното изследване на 67P/Чурюмов-Герасименко първоначално навеждат изследователите на мисълта, че доловената осветеност в северния полюс на кометата е т. нар „дневно сияние“ („dayglow“). Това е процес, при който фотоните от Слънцето взаимойдействат с газовата опашка на кометата, наречена кома. Оказва се обаче, че това предположение не е правилно.
„Сиянието около 67P/Чурюмов-Герасименко е единствено по рода си“, споделя Марина Галанд от Имперския колеж в Лондон и водещ автор на изследването. „Чрез комбиниране на данни от многобройните инструменти на Rosetta, успяхме да получим по-добра представа за случващото се. Така еднозначно идентифицирахме как се образуват ултравиолетовите атомни емисии на 67P/Чурюмов-Герасименко.“
Влияние на слънчевия вятър върху космическата среда
Данните показват, че емисиите на 67P/Чурюмов-Герасименко всъщност са полярни сияния. Електроните от слънчевия вятър (поток от заредени частици, отделени от Слънцето) си взаимодействат с газа в комата като разграждат водата и останалите молекули. Получените атоми излъчват отличителна светлина в далечния ултравиолетов спектър.
Изследването на тези емисии дава възможност на изследователите да научат как частиците в слънчевия вятър се променят с течение на времето. Предоставяйки по-добра информация за това как слънчевата радиация влияе върху космическата среда, през която преминават тези частици, в крайна сметка може да спомогне за подсигуряване на спътниците, космическите кораби и астронавтите, които ще пътуват до Луната и Марс.
Повече информация за мисията Rosetta можете да откриете тук.