Сатурновият спътник с форма на гъба Хиперион е открит за първи път през септември 1848 г. от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел. Въпреки, че той се причислява към по-малките от многото спътници на газовия гигант, Хиперион е най-големият известен несферичен спътник в Слънчевата система.
В гръцката митология Хиперион е бог на бдителността и по-голем брат на Кронос. Освен с това наименувание, този спътник е известен още като Сатурн VII. Откритието на Хиперион идва малко след като английският математик и астроном Джон Хершел предлага имена за седемте известни до този момент спътници на Сатурн в публикация от 1847 г.
Когато си представим естествен спътник на планета, обикновено в съзнанието ни изниква астрономически обект със сферична форма. Това, може би, се дължи на факта, че единственият естествен спътник на Земята – нашата Луна, е с такава форма. Спътниците обаче съществуват във всякакви форми и размери. Хиперион – един от спътниците на Сатурн, е най-голямата луна с неправилна форма сред всички повече от 200 ествествени спътника в Слънчевата система.
Два пъти по-малка плътност от на водата
Хиперион е с неправилна форма от гледна точка на диаметъра му по трите оси – 410 х 260 х 220 километра. Изследователите смятат, че странната му форма може да е следствие от удар върху голяма сферична луна, като Хиперион всъщност се явява остатък от този удар.
В орбита около Сатурн на средно разстояние 1,5 милиона километра, това е един от малкото сатурнови спътници, чието лице не е постоянно обърнато към планетата. Неговото хаотично въртене се дължи именно на несферичната му форма. Необходими са му малко повече от 21 земни дни, за да обиколи Сатурн, като през това време той се завърта около оста си непредсказуемо приблизително на всеки 13 земни дни.
Орбитален резонанс
Движението на Хиперион се влияе и от най-голямата луна на Сатурн – Титан. Титан, който обикаля Сатурн на средно разстояние от 1,22 милиона километра, завършва четири свои обиколки около газовия гигант за всеки три на Хиперион. Това поставя орбитите им в така наречения орбитален резонанс (4:3), което кара двете луни да се забързват и забавят, докато се придвижват една след друга. Тъй като Титан е много по-масивно тяло, неговото гравитационно влияние значително променя и „разтегля“ орбитата и въртенето на Хиперион.
Tочният химичен състав на Хиперион все още е загадка, но е известно, че средната плътност на спътника (0.54 g/cm^3) е около два пъти по-малка от тази на водата (1 g/cm^3). Най-вероятно той се състои основно от воден лед, пълен с кухини, както и замръзнал въглероден диоксид. Неговата структура го доближава повече до купчина отломки, отколкото до здрав монолит. Това най-вероятно се дължи на факта, че спътникът няма достатъчно силна гравитация, за да уплътни по-малките ледени и скални парчета.
Повърхността на Хиперион е покрита с дълбоки кратери с остри ръбове, които му придават вид на гигантска гъба. Последните анализи на данните, получени от Cassini по време на полетите му в близост до Хиперион през 2005 и 2006 г., показват, че около 40 процента обема му са кухини. През юли 2007 г. изследователи стигат до извода, че тази порьозност позволява кратерите да останат почти непроменени през еоните.
Повече информация за резултатите от мисията Cassini-Huygens можете да намерите тук.