fbpx
22.8 C
София

Космически сблъсък очаква Млечния път

Най-четени

Космосът е изпълнен с милиарди галактики. Всяка от тях е дом на милиарди звезди. Общовалидно за цялата Вселена, е че тя се разширява още от възникването си, преди 13,82 милиарда години. Разширяването в глобален мащаб продължава и днес. Обаче на ниво звездни системи, галактики и галактични купове, гравитацията взима превес над тези разширяващи сили, известни като тъмна енергия, и това нерядко причинява сблъсъци на отделните галактики.

Именно такова сливане, или сблъсък, за привържениците на по-драматичните формулировки, предстои да се случи между нашата галактика Млечен път и най-близката спирална галактика – Андромеда. Това експлозивно събитие се очаква да се случи след около 4 млрд. години. В резултат от него ще се формира нова галактика, с името Милкомеда (или Млечномеда). Не, че някой землянин ще може да използва това име, тъй като животът Земята, а и самата Земя, отдавна ще бъдат мираж. Защо? Продължете да четете.

Галактичният дом на нашата Слънчева система се нарича Млечен път. Наречен е така, защото за земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светла ивица на небето, която прилича на разсипано мляко. Галилео Галилей за пръв път разкрива същността на галактиката, а именно, че тя е „купчина от безброй много звезди“.

Артистично изображение на галактиката Млечен път. Червените зони са зони на активно звездообразуване. Източник: Wikipedia

Млечният път е дом на между 100 милиарда и 400 милиарда звезди, като най-старата е на възраст от 13,2 милиарда години. Toва значи, че тя е образувана едва 600 милиона години след Големия взрив. Слънцето е разположено на една трета от разстоянието между галактичния център и края на галактиката, гледано от центъра. Центърът на Млечния път се намира в съзвездието Стрелец, но нашата гледка към него е закрита от големи облаци прах, които блокират наблюденията дори на най-мощните телескопи.

По форма нашата Галактика наподобява диск с огнена топка в центъра и красиви спирални ръкави около нея. Дископодобният ѝ вид е доказан и чрез определяне на размерите ѝ – диаметърът на Млечния път е около 150 000 св. г., а дебелината му – само 2000 св г. Спиралните ръкави се състоят от звезди, които са гъсто наредени, както и от звездообразуващ газ и прах. Съществуват пет основни спирални ръкава в галактиката – Персей, Орион, Кил-Стрелец, Щит-Южен кръст, Норма-Лебед. В ръкавът Орион е разположено нашето Слънце.

Схема на ръкавите на Млечния път. Източник: Public domain

Днес знаем, че Млечният път е само една от милиардите галактики във Вселената. Това обаче става известно чак през 1923 г. благодарение на Едуин Хъбъл. До преди това се е смятало, че съществува само една галактика – тази, в която се намираме ние, и всичко, което наблюдаваме, е част от нея. Едва трийсет и четири годишен Едуин Хъбъл, на когото е кръстен величественият телескоп Hubble Space Telescope на NASA, установява, че голям брой наблюдавани обекти принадлежат на отделни галактики от нашата. Чрез наблюдение на т. нар. променливи звезди, тоест звезди, които променят светимостта си периодично, Хъбъл успява да установи, че те се намират на извънгалактични разстояния.

Голяма част от наблюдаваните звезди се намират в галактиката Андромеда, известна и като М31 – вторият основен герой в космическия сблъсък. Водеща роля има една конкретна звезда – V1. Тя е от специфичен тип променливи звезди, наречени цефеиди, чрез които лесно може да се определи разстояние от космически мащаб.

Андромеда, също като Млечният път, е спирална галактика. За съжаление ние не можем да наблюдаваме спиралните ѝ ръкави в цялата им прелест, заради разположението ѝ спрямо нас. От наша гледна точка тя е по-скоро обърната „в профил”, отколкото „с лице” към нас. Разположена е на около 2,5 милиарда св. г от Млечния път. Двете галактики са с подобна големина, с лека преднина в полза на Андромеда, която е с диаметър от около 200 000 св. г.

Спиралната галактика Андромеда, известна и като М31. Тя се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас. На снимката се виждат и двете ѝ сателитни галактики – М32 и М110. Aвтор: Adam Evans

В гръцката митология Андромеда е дъщеря на Цефей и Касиопея – царя и царицата на Етиопия. Касиопея нанася обида на Посейдон, тъй като казва, че дъщеря ѝ е по-красива от нереидите. Богът на морето се обижда, тъй като негова съпруга е нереидата Амфитрита, и изпраща чудовище Кит, което да нападне град Аргос. Единственото спасение на града е да се жертва дъщерята на царя. От тази участ Андромеда е спасена от Персей, който вкаменява чудовището, като използва главата на Медуза Горгона.

От този мит красивата спирална галактика получава името си.

Et Voila! Галактиките са много.

Някои от тях са големи, други малки, някои са в по-сгъстени райони, други в по-пусти. При такова изобилие няма как да не допуснем, че са възможни сблъсъци.

Но нали всичко се разширяваше?

Още преди откриването на Андромеда, Хъбъл изследва структурата на космоса. Чрез изследване на променливи звезди Хъбъл успява да измери разстоянието до 23 други галактики, отдалечени на цели 20 милиона св. г.

В същото време американският астроном Весто Слайфър установява, че наблюдаваните космически тела могат да бъдат изследвани чрез спектрален анализ. Той знаел, че ако обектът се отдалечава, спектърът му е изместен към червения цвят. Чрез наблюдаване на редица обекти, които до този момент се смятат за мъглявини в Млечния път, той забелязва, че повечето се отдалечават.

Когато далечни галактики се отдалечават от нас, светлинните им вълни се разтеглят и отклоняват към червения край на спектъра, което наричаме червено отместване. Ако те се приближават, говорим за синьо отместване. Източник: Wikipedia

С оглед на тези данни Хъбъл извежда закон, известен като закон на Хъбъл, който гласи, че скоростта, с която се отдалечават обектите, е правопропорционална на разстоянието до тях. С други думи, че Вселената се разширява и всичко се отдалечава от нас.

Как тогава говорим за сблъсък, ако всичко се отдалечава от нас?

Повечето галактики действително се разбягват от нас. При по-близко разположени обекти обаче това правило не важи, тъй като гравитацията взима превес. Както футболна топка пада към Земята, а не се отдалечава от нея, така и двете галактики Млечен път и Андромеда се приближават една към друга. Причина за това е, че те са на малко разстояние една от друга, спрямо космическите мащаби. Тъй като гравитацията е обратнопропорционална на разстоянието между двата обекта, те са силно свързани в гравитационен танц до момента на тяхното пълно сливане.

В момента Андромеда лети към нас със скорост 300 км/с. Изчислено е, че сблъсъкът между галактиките ще се състои след 4 милиарда години. При това събитие двете галактики няма да бъдат унищожени, а ще формират нова галактика, наречена Милкдромеда (или Млечномеда).

Koмпютърна симулация на сблъсъка между Млечния път и Андромеда. Източник: NASA; ESA; and F. Summers, STScI; Simulation Credit: NASA; ESA; G. Besla, Columbia University; and R. van der Marel, STScI

Както може би сте чували, в центъра на всяка галактика се намира черна дупка – обект с безкрайна плътност и гравитация. Тези свръхплътни галактични ядра на двете галактики са с подобни размери. Това означава, че когато те се срещнат, никоя няма да вземе превес и да „глътне” цялата друга галактика. Вместо това се очаква всяка от черните дупки да започне да привлича обекти от другата (звезди, планети, астероиди и др.). По време на този процес на сливане, много звезди от Млечния път ще се сблъскат с такива от Андромеда. Това ще създаде невероятна космическа плетеница, която би била прекрасна гледка от Земята.

Съдбата на Слънчевата система като цяло е поставена на карта. Няколко са възможните сценарии за съдбата на нашето Слънце и заобикалящите го планети, но всички те включват изместване на системата по-далеч от центъра на новообразуваната галактика. Съществува шанс дори за пълно унищожение на Слънчевата система, ако звездата ни се сблъска със звезда от приближаващата се Андромеда, но този шанс е много малък, тъй като празното междузвездно пространство в галактиките е много по-обширно от големината на звездните системи.

Дори Земята да „оцелее“ след този сблъсък, за жалост никой землянин няма да може да стане свидетел на зрелището. Нашето Слънце ще е започнало процеса си на раздуване и превръщане в червен гигант. Toва е етап от еволюцията на звезди от типа на Слънцето, в който звездата ще увеличава размерите на външните си слоеве. Очаква се в този период в неговия обем да са попаднали Меркурий и Венера, а най-вероятно и Земята. Дори нашата планета да я има все още, условията на нея биха били непоносими, така че живот, какъвто ние го познаваме, не би могъл да съществува.

Разположението на галактиката Андромеда през февруари 2020 г. Източник: EarthSky.org

Така че нека се наслаждаваме на красивите космически гледки докато все още можем. Ако желаете да наблюдавате галактиката Андромеда още тази вечер, сте късметлии, защото тя е много добре видима от Северното полукълбо. За да се ориентирате, погледнете на запад през нощта и потърсете Големия квадрат от съзвездието Пегас. Звездата, която се пада в най-„горния“ ъгъл на квадрата се нарича Алферац. Сега преместете погледа си право нагоре, перпендикулярно на хоризонта, и ще попаднете на ярка точка в небето. Това е Андромеда!

 

 


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

14 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини