Облачно с дъжд от стъкло

3
1264
Артистична илюстрация на планетата HD189733b, която орбитира около звездата HD189733. Източник: NASA/ESA

Съществува планета с мраморно-син цвят на разстояние 64 светлинни години от Земята. Въпреки приветливия син цвят, планетата е далеч от гостоприемна за живот. Изследователи твърдят, че светът на атмосферата се дължи на дъждове от разтопено стъкло.

Планетата с официално наименувание HD189733b е открита на 5 октомври 2005 г. от френски астрономи. Те я засичат с пасажния метод, тоест чрез оценка на спадовете в светимостта на звездата при преминаваща пред нея планета. Планетата е толкова близо до своята звезда, че завършва една пълна орбита около нея за 2,2 дни. Този тип газови гиганти, разположени близо до звездата си, се наричат горещи Юпитери

Дъжд от стъкло

Изгарящият дъжд от стъкло е само една от последиците от близостта на газовия гигант HD189733b и неговата звезда. Това съседство поражда температури, достигащи 930°C, твърдят изследоватлите.

Сравнение между размера на екзопланетата HD189733b с този на Юпитер. Източник: Wikipedia

Следващия път, когато сте недоволни от времето тук на Земята, бъдете благодарни, че не се намирате на HD189733b, където постоянно вали разтопено стъкло, при това настрани. Тъй като атмосферата на планетата е пълна със силикатни частици, планетата придобива красивия син цвят. Заради екстремните температури обаче, тези силикатни частици се разтапят и формират стъкло. То лети около планетата настрани със скоростта на вятъра – стигаща до над 8000 км/ч.

Дебела атмосфера

Последните наблюдения на планетата в рентгеновия спектър показват, че HD189733b разполага с много по-дебела атмосфера, отколкото се е предполагало. Именно заради такива изненадващи находки, се смята, че т. нар. горещи Юпитери си струва да бъдат изучавани, въпреки че не са гостоприемни за живот, такъв, какъвто ние познаваме.

Горещите Юпитери буквално живеят на ръба, тъй като тази им близост със звездата крие голям риск от това да бъдат погълнати. Често при тях едната страна на планетата е постоянно обърната към звездата, което я излага на чудовищни температури, докато другата страна е постоянно с гръб към звездата. Явлението се нарича приливно заключване и се среща между Земята и нашия естествен спътник Луната, както и при планетата джудже Плутон и неговия спътник Харон.

Първата карта на повърхността на екзопланета, направена от телескопа Spitzer. Тя показва температурните вариации в атмосферата на HD189733b, като по-светлите цветове показват по-горещи зони. Източник: NASA/JPL-Caltech/H. Knutson (Harvard-Smithsonian CfA)
Лесно забележими

Поради големите им размери, тези планети лесно се забелязват дори на големи разстояния, тъй като дискът им скрива голяма част от звездата при преминаване пред нея. Планетата HD189733b причинява цели 3% намаление в светимостта на звездата, когато застане между Земята и звездата си. Освен това масивната планета причинява „клатушкане” в движението на звездата, около която орбитира, което я прави още по-забележима.

Въпреки че такъв тип планети са често срещани във Вселената, те са изключително различни от това, което наблюдаваме в нашата Слънчева система. В нашия случай, малките скалисти планети обикалят близо до Слънчето, а газовите гиганти са далеч по-навън.

Заради последните наблюдения на HD189733b, много теории за планетното формиране се поставят под въпрос. Именно благодарение на тази планета, формирането на горещите Юпитери привлича повече вниманието на астрономичната общност.

Мястото на звездата HD189733 в съзвездието Малка лисица. Източник: Akira Fujii and Zolt Levay
Вряща атмосфера

Планетата фокусира вниманието върху себе си при последните наблюдения в рентгеновия диапазон. При преминаване на планетата пред звездата, бе засечен три пъти по-голям спад в рентгеновите лъчи, идващи от звездата, отколкото при наблюдение в оптичния диапазон. Този феномен беше забелязан от рентгеновата обсерватория Chandra, както и от апаратът XMM-Newton на Европейската космическа агенция.

Това означава, че атмосферата на планетата е много по-дебела, отколкото се е предполагало. Освен това атмосферата напуска планетата със скорост между 100 млн. килограма и 600 млн. килограма в секунда, според ново проучване.

„Тежката атмосфера на планетата я превръща в мишена за високоенергийна радиация от звездата й, което причинява повече изпаряване”, твърди Скот Уолк, астроном от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониан.

Според предположения на изследователския екип, HD189733b също така притежава ярки сияния, подобни на нашите Южни и Северни полярни сияния, но по цялото протежение на планетата. Причина за тях е отново звездната радиация.

Предстоят още изследвания относно формирането на горещите Юпитери, които ще ни дадат по-добро разбиране относно еволюцията на различните типове планети.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари