Белият дом публикува директива за стимулиране развитието на ядрени системи и технологии, базирани в космоса.
Директива 6 за космическа политика (Space Policy Directive 6), озаглавена „Национална стратегия за космическа ядрена енергия и задвижване“ („National Strategy for Space Nuclear Power and Propulsion“), накратко наричана SPD-6, определя стратегиите за няколко амбициозни цели. Те включват енергийна система на повърхността на Луната, която се очаква да бъде реализирана между 2025 г. и 2030 г. Тези системи работят чрез разделяне на атома на урана в ядрен реактор, за да се генерира топлина, която се превръща в електричество.
Космическото пространство е твърде негостоприемно за повечето стандартни източници на енергия, било то заради огромните разстояния, или заради царуващата тъмнина. Решение на този проблем могат да бъдат ядрени системи, базирани в космоса, които могат да влязат в ролята на полезно средство за захранване на космическите сонди. Те включват радиоизотопни източници на електроенергия и ядрени реактори за производство на енергия и задвижване.
Artemis
Въпреки че NASA от десетилетия се опира на ядрена енергия, за да захранва изследванията си извън Слънчевата система, досега космическите ядрени системи не са прехвърлили пределите на Земята. В края на 2020 г. обаче висши служители от държавното ръководство заявиха, че космическата ядрена енергия (или SNPP системите) са „фундаментално благоприятстващи технологии“ за създаване на устойчиво присъствие на Луната, както е предвидено и в мисиите Артемида (Artemis) на NASA. В крайна сметка наличието на ядрена енергия ще позволи по-задълбочени космически мисии дори към Марс.

„Ядрената енергия ще бъде важна за Луната по много различни начини. Ако се стремим да имаме по-постоянно човешко присъствие на лунната повърхност, то тогава са необходими централи за атомно делене“, сподели служител от държавната администрация. „Това започва с поставянето на енергиен реактор на Луната. Това от своя страна ще започне да налага архитектурно развитие на повърхността.“
Меморандумът поставя цели за напредък в развитието на SNPP в подкрепа на съществуващи и бъдещи мисии. Те включват: разработване на начини за преработка и получаване на гориво, годно за приложение на разнообразни планетрани повърхности, както и в космоса; полагане на техническите основи създаване на ядрена енергия в космоса; разработване на радиоизотопни източници на електроенергия от нова генерация. SPD-6 също така постановява, че Щатите „ще се придържат към принципите за безопасност, сигурност и устойчивост при своето разработване и използване на SNPP системите“.
Mирни действия в космоса
Освен това, за улесняване на работата, директивата определя ролите и отговорностите на лидерите на конкретните федерални агенции – NASA, Министерствaтa на отбраната, енергетиката, вътрешните работи, транспорта и търговията, както и Агенцията за ядрено регулиране.
„Оползотворяването на космическата ядрена енергия позволява на САЩ да стигне по-далеч, да изследва нови граници и да подпомогне сигурността на държавата“, заяви в изявление директорът на Службата за наука и технологична политика на Белия дом, Келвин Дрогемайер.

На въпрос за потенциални последици, свързани с оръжията в космоса, висши служители от администрацията отбелязаха, че САЩ следват строги насоки за поддържане на мирни действия в космоса и добавиха, че те също са част от „международния консенсус за това какво означава безопасната употреба на ядрените реактори“.
„Ще видите в политиката, за която споменахме, че високо обогатеният уран не е нещо, което искаме да използваме, освен ако не е наложително“, сподели служител на администрацията. „Поставихме доста висока летва за това как да използваме обогатения уран. Съществуват достатъчно обещаващи дейности с ниско обогатен уран, в които има много развитие, различно от оръжеен потенциал.“
SPD-6 следва пет други директиви за космическа политика, подписани преди това от президента Доналд Тръмп, тъй като той издаде изпълнителна заповед за съживяване на Националния космически съвет през 2017 г. Тази директива идва една седмица след като Белият дом издаде нова, по-широка Национална космическа политика.
Съживяване на космическата политика
Въпреки че администрацията на Тръмп започва последните седмици от своя мандат, официални представители заявиха, че това може да не е последният ход на страната, свързан с космоса. „Възнамеряваме да продължим да работим усилено, да натискаме и да се опитваме да бъдем максимално продуктивни“, сподели служител. „Така че, не бих изключил нищо – но така или иначе нищо не е реално, докато президентът не го подпише.“

Как ще изглеждат космическите перспективи на Щатите при администрацията на Байдън, остава неясно, въпреки че партията на новоизбрания президент наскоро изрази подкрепа към „работата на NASA за връщане на американците на Луната и дори по-далеч – на Марс, като предприеме следващата стъпка в изследването на нашата Слънчева система“.
„Едно от нещата, които се опитваме да направим с космическата политика, е да я обвържем с трайни дългосрочни национални интереси – икономически, научни и такива, свързани със сигурността. Не мога да говоря какво би направила или не би направила администрацията на Байдън, това всъщност не е моята сфера на компетентност “, каза висшият служител на администрацията. „Но бих казал, че тази политика е в съответствие с дългосрочните национални интереси. Затова се надявам, че ще продължи, но това не е мое решение.“
Длъжностните лица в разговора не потвърдиха дали са се срещали с екипа на Байдън.