След приблизително 5-7 милиарда години Слънцето ще започне процес на изгаряне на хелий, който ще причини раздуване на нашата звезда. Така външните му слоеве ще „погълнат“ Меркурий, Венера и дори Земята, което без съмнение ще бъде катастрофално за живота на нашата планета. Какво обаче ще се случи с по-далечните планети в Слънчевата система?
Ако все още има останали хора, те биха могли да намерят подслон на Плутон или някое от другите отдалечени планети джуджета в пояса на Кайпер – пръстен от заледени скали около Слънчевата система. Щом нашето Слънце се разшири, тези далечни светове ще се затоплят и ще най-вероятно ще се сдобият с доста приемливи условия за живот.
Меркурий
Откакто съществува Слънчевата система, най-вътрешната планета Меркурий се „пече на бавен огън“ от Слънцето. Поради това повърхността ѝ е обвита от фин прах и изглежда „изпепелена“ от температурите, достигащи 430°C. Въпреки тези изгарящи условия, Меркурий притежава и някои заледени области, причинени от дебели сенки, хвърлени от ръбовете на някои кратери около полюсите. Докато звездата ни остарява и се разширява, тя ще изпарява тези ледени зони, докато накрая изпепели цялата планета.
Венера
Венера често е наричана близнак на Земята поради редица сходства по размер и състав. Въпреки това със своя чудовищен парников ефект, Венера трудно може да се сравнява с нашата синя и гостоприемна планета. Докато Слънцето се разширява, то ще изпари атмосферата на Венера, след което постепенно ще изгори и заличи цялата планета.
Земя
Докато на Слънцето му остават 5 милиарда години, преди да му свърши „горивото“, животът на Земята вероятно ще бъде заличен много преди това. Вече се наблюдава постепенно повишение в излъчената слънчева радиация. Чрез анализ на темпа на повишение на това излъчване, изследователите определят, че след около милиард години то ще бъде твърде силно, за да може животът на Земята да продължи.
Когато Слънцето се превърне в червен гигант, Земята също ще се изпари – може би само няколко милиона години след като същата участ е застигнала Меркурий и Венера. Всички скали, вкаменелости и останки от съществата, които са живели тук, ще се изгубят в обема на нарастващото кълбо на Слънцето, изтривайки всяка следа от съществуването на човечеството на Земята.
Не всички учени обаче са съгласни с това предположение. Някои подозират, че Слънцето ще спре да расте малко преди напълно да обхване нашата планета. Други предлагат схеми за придвижване на Земята по-назад в Слънчевата система, като бавно разширяват орбитата ѝ.
Марс
Дори излъчването на нашето младо Слънце още при „раждането“ на Слънчевата система е било твърде силно, за да може Марс да задържа атмосферата си. Скорошни изследвания обаче показват, че Марс все още може да има вода, която се крие под повърхността на планетата. Въпреки, че Марс може да избегне „прегръдката“ на раздутото Слънце, тази вода вероятно ще се изпари и планетата ще стане още по-негостоприемна, отколкото е сега.
На симулацията долу, създадена от European Southern Observatory (ESO), е изобразено какво ще се случи с всички планети, които попаднат по пътя на разширяващото се Слънце:
Юпитер и Сатурн
Тъй като Слънцето ще погълне вътрешните планети, най-вероятно част от тяхното вещество ще бъде изхвърлена по-далеч в Слънчевата система и ще бъде асимилирана в телата на газовите гиганти. Разширяващото се Слънце ще изпари величествените пръстени на Сатурн, които са съставени от лед и скали. Същата съдба вероятно очаква луните-океани Европа на Юпитер и Енцелад на Сатурн.
Нова обитаема зона
След като нашето Слънце се превърне в червен гигант, Плутон, „събратята“ му в пояса на Кайпер и луната на Нептун Тритон може би ще се превърнат в най-ценните обекти в Слънчевата система.
Днес тези светове притежават изобилие от воден лед и сложни органични вещества. Някои от тях дори може да съдържат океани под ледените си повърхности. Въпреки тези благоприятни характеристики, температурите на планетите джуджета като Плутон достигат стотици градуси под температурата на замръзване на водата. Според изследване, публикувано в Astrobiology, когато Земята бъде изпепелена от растящото Слънце, температурите на Плутон ще са подобни на средните за нашата планета днес.
Земята ще бъде отдавна препечена, но Плутон ще изобилства от същите видове сложни органични съединения, които са съществували, когато животът за първи път се е развил на нашата планета.
Това означава, че ако човечеството е способно да се добере до там навреме, може би ще бъде посрещнато от процъфтяващ живот на вледенен и безжизнен днес свят като Плутон.