Съдбата на лунната станция Gateway виси на косъм

Проектът за лунната станция Gateway като транзитна точка по пътя към Луната придоби окончателен вид по време на предишния мандат на Доналд Тръмп. По ирония на съдбата, по време на новия мандат на Тръмп назначените от него отговорни лица са готови да погребат програмата, която беше одобрена по-рано. Това може да се случи дори въпреки огромните разходи в миналото.

В сегашния си вид концепцията за Gateway беше одобрена през 2019 година, но самата идея възниква десетилетие по-рано.

Тогава, по време на президентството на Обама, НАСА проучваше възможността за улавяне на малък астероид, който може да бъде преместен в орбита около Луната като основа за станция около Луната. Този подход беше отхвърлен и беше стартирана програма за изграждане на нещо, което да прилича отдалечено на МКС в близост до Луната. Станцията Gateway трябва да бъде 6 пъти по-малка от Международната космическа станция и ще бъде първият опит за експлоатация на космически хабитат, отдалечен от Земята.

Предполага се, че обитаемият модул Gateway в крайна сметка ще може да осигури доколкото се може комфортна среда за живот на астронавтите преди да слязат на лунната повърхност или да се върнат на Земята. Първоначално модулът ще може да поддържа ниски условия на живот за екипажа в продължение на 40 дни, а след производството на по-голям модул – около 90 дни с по-високо ниво на комфорт.

Успешното изстрелване и експлоатация на кораба Starship на SpaceX и производството на лунния модул от Blue Origin могат да провалят тези планове. Нито първият, нито вторият модул ще се нуждаят от скачване с лунната станция. Нещо повече, те са противопоказни, тъй като гигантската им маса може да дестабилизира орбитата на Gateway. Според предварителния проект модулите за кацане на Луната на SpaceX и Blue Origin ще бъдат сравнително просторни и ще могат да носят на борда си достатъчно мощни животоподдържащи системи, за да се приземят, след което да излетят и да се върнат на Земята без междинно спиране – освен за презареждане с гориво.

Докато Starship не лети, проектът Gateway продължава да се развива според първоначалния план. Онзи ден рамката на модула HALO (Habitation and Logistics Outpost) беше доставена от Италия в САЩ.

Модулът ще има жилищно отделение и място за системите за поддържане на живота, както и място за научно и друго оборудване. Модулът включва и преходен възел за свързване с двигателната и енергийната установка PPE (Power and Propulsion Element). Ако рамката на HALO е създадена в Италия от Thales Alenia Space, то задвижващата и силова инсталация е отговорност на компании от САЩ.

Модулът PPE се основава на двигатели с ефект на Хол. Това е плазмено-електрически ракетен двигател – най-мощният в историята. Ще има общо три такива двигателя – всеки с мощност 12 kW.

Четири двигателя с мощност 6 kW всеки ще се използват за маневриране. Работното тяло на двигателите е от ксенон. Двигателите се произвеждат от Aerojet Rocketdyne. Първият от курсовите двигатели вече е доставен на производителя на PPE модула – американската компания Maxar.

Модулите HALO и PPE все още съществуват само като рамки. Тепърва трябва да се „доразвият“ – оборудване, системи и инструменти. НАСА очаква това да стане след около година или поне дотогава всичко необходимо за изграждането на двата модула ще бъде доставено на местата за сглобяване. Това е важен момент, тъй като HALO и PPE ще бъдат изстреляни заедно с една и съща ракета – Falcon Heavy на SpaceX, а крайната маса на полезния товар все още не е известна. Без това е невъзможно да се изчисли траекторията на изстрелване.

НАСА вече е похарчила около 3,5 млрд. долара за целия комплекс. За по-нататъшната подготовка на изстрелването на станцията Gateway ще са необходими почти два пъти повече пари, които сегашната администрация на президента Тръмп може и да не предостави на агенцията.

По-специално, предложеният от Тръмп администратор на НАСА Джаред Айзъксман отказа да присъства на изслушването на сенатската комисия по търговия на 9 април по въпроса за Gateway, считайки го за неприоритетен.

Поддръжниците на станцията наблягат на международните партньорства в проекта. Например Европа, Япония и Обединените арабски емирства съвместно ще изградят оборудване за Gateway за около 60% от стойността на програмата. За НАСА всички най-интересни неща ще започнат след пускането на станцията в експлоатация – агенцията ще трябва да поддържа експлоатацията на станцията, което ще бъде много скъпо. Новата лунна програма на НАСА „Артемида“ (Artemis) също разчита на международни партньорства и според противниците на станцията ще струва на агенцията по-малко.

Сглобяването, тестването и сертифицирането на модулите HALO и PPE ще бъде истинско предизвикателство за производствените компании и за НАСА. Както показва практиката, много неща могат да се объркат, което ще увеличи времето за производство на модулите и ще забави изстрелването. Днес изстрелването на първите два модула в космоса е планирано за 2027 година. Това е с 5 години по-късно от 6-годишния план. В станцията Gateway са вложени толкова много усилия и средства, че не е лесно да се откажем от нея, но по-нататъшното протакане на проекта също може да се окаже скъпо и безполезно решение – без твърди гаранции и осезаеми перспективи.