10 любопитни факта за Слънчевата система

12
1798

Ние добре познаваме всяко кътче на дома си. Нека обаче увеличим мащаба и разгледаме Слънчевата система като дом на нашата планета. Със сигурност не можем да твърдим, че я познаваме изцяло. И едва ли някога ще узнаем всичко за Слънчевата система, тъй като всеки ден научаваме нови неща за нея, които отключват портали за допълнително проучване.

Слънчевата система е съвкупност от астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи в орбити около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.

Нека опитаме да я опознаем още малко:

1. Венера е най-горещата планета в Слънчевата система.

Повърхността на Венера, заснета от Съветската сонда Венера

Повечето хора биха предположили, че най-горещата планета е най-близката до Слънцето – Меркурий. Това обаче не е така – най-гореща е втората най-близка – Венера. Причина за това е плътната ѝ атмосфера. На повърхността на планетата кипи мощна вулканична активност, която води до засилен парников ефект. Това прави атмосферата гореща и отровна, състояща се от въглероден диоксид и сярна киселина. Венера често е спрягана като двойник на Земята, но всъщност повече прилича на горещ ад, отколкото на нашата водна и гостоприемна планета.

2. Сатурн не е единствената планета с пръстени.

Уран и пръстените му, заснети от космическия телескоп Hubble. Виждат се и десет от спътниците му.

Планетарните пръстени представляват множество малки частици с размери, вариращи от няколко микрометра до няколко метра, които обикалят около планета. Те се състоят основно от лед с малки примеси на скали. Въпреки, че Сатурн е най-известният представител на планета със система от пръстени, всички газови гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, имат пръстени. Това, което отличава Сатурновите, е, че те са най-големите и най-лесно забележими в Слънчевата система. Пръстените на Сатурн са наблюдавани още през XVII в. от Галилей, докато тези на другите газови планети са открити едва след 1970 г.

3. Луната се отдалечава от Земята.

Кадър от пълнолунието oт 10.1.2020 с преминаващ самолет. Снимка: Stojan Stojanovski

Установено е, че Луната се отдалечава от Земята с около 3,8 сантиметра на година. Това е приблизително равно на скоростта, с която растат ноктите ни. Причина за това е приливното взаимодействие между Луната и Земята. То се задвижва от въздействието на гравитацията на Луната върху въртящата се Земя. Приливите и отливите в океаните причиняват забавяне в скоростта на въртене на Земята. Получава се загуба на ъглов момент, която се компенсира от ускоряването на Луната и по този начин тя се отдалечава.

4. Денят на Венера е по-дълъг, отколкото годината.

Пасажът на Венера заснет през 2012 г. от космическия телескоп Hinode

Малко известен е фактът, че на Венера годината е с продължителност е 225 земни дни, а денят – 243 земни дни. Това я прави планетата с най-дълго денонощие в цялата Слънчева система. Освен това Венера е една от двете планети в Слънчевата система, които се въртят „наобратно”, тоест от изток на запад, а не от запад на изток. Другата с такова ретроградно въртене е Уран. Основно предположение e, че първоначално всички тела в Слънчевата система се въртят от запад на изток. Впоследствие обаче тези две планети са претърпяват сблъсък с масивни тела и посоката им на въртене се обръща.

5. Плутон е по-малък от Луната.

Плутон, който през 2006 г. е понижен по чин в планета джудже, е по-малък от нашата Луна. Диаметърът на Луната е 3 380 км., докато този на Плутон е едва 2 253 км.

Размери на Луна, Плутон и Земя в мащаб

Неговият размер се превръща в основна причина за дисквалифицирането му от клуба на планетите. Плутон е открит през 1930 г. от американецът Клайд Томбо и веднага получава ранг на планета. Предполагало се, че Плутон е планета с размерите на Меркурий. С времето обаче астрономи започват да се съмняват относно размера ѝ. При откриване на неговия спътник Харон, те изчисляват, че Плутон е много по-малък, отколкото са предполагали. По-късно биват открити и обекти отвъд неговата орбита, които имат съпоставим с неговия размер, например днес известната също като планета джудже Ерида. Това принуждава Международния астрономически съюз (МАС) или да увеличи значително списъка с планети, или да премахне Плутон от него. Именно заради това от 2006 г. насам, Плутон има статут на планета джудже. Освен него в Слънчевата система има още четири обекта с този статут – Ерида, Церера, Макемаке, Хаумеа.

6. Най-високата планина в Слънчевата система е Рея Силвия на астероида Веста.

Aстероидът Веста, заснет от космическия апарат Dawn на NASA

Астероидът Веста е един от най-големите обекти в астероидният пояс между Марс и Юпитер. Освен това той е първенец и по най-висока планина в Слънчевата система, наименувана Рея Силвия, на майката на митичните основатели на Рим – Ромул и Рем. Най-високият и връх е над 22 км., което е почти тройно по-високо от най-високия връх на Земята Еверест (8848 м.). На второ място пък е връх Олимп на Марс с височина малко над 21 км.

7. На Меркурий има лед.

Трудно е да си представим, че на най-близката планета до изгарящото ни Слънце може да има лед. Въпреки че на Меркурий се срещат температури от над 400°C, в полярните й области има дълбоки кратери, до които не достига слънчева светлина.

Снимка на северния полюс на Меркурий. Районите в червено са в сянка. Снимка: MESSENGER

В тях температурите не надвишават точката на замръзване на водата и там такава се среща под формата на лед. Дори някои по-смели теоретици дръзват да предложат идеи за колонизация на тези зони, заради лесния достъп до вода, а чрез химическа обработка, и до кислород.

8. Слънцето заема повече от 99% от масата на Слънчевата система.

И по-точно, Слънцето заема 99,86% от масата на цялата Слънчева система. Газовите гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун съставляват 99% от остатъка. Вътрешните планети Меркурий, Венера, Земя и Марс, заедно с планетите джуджета, астероидите, кометите и спътниците, съставляват едва 0,002% от масата на цялата Слънчева система.

9. Слънцето е бяло.

Като деца всички сме рисували Слънцето жълто. То обаче всъщност е бяло на цвят. Причината ние да го възприемаме като жълто е, че атмосферата на Земята разсейва късите дължини на светлината като синята, индиговата и виолетовата , докато цветовете с по-голяма дължина на вълната, като червено, оранжево и жълто, се разпръскват по-малко. Тези дължини на вълната са това, което виждаме, поради което Слънцето изглежда жълто.

Цветовете на залеза са резултат от явление, наречено разсейване.

Земната атмосфера е причината небето да изглежда синьо през деня, а не черно, както е през нощта.

10. На Земята има камъни от Марс

При химически анализ на метеорити, открити на Антарктида и в Сахара, е доказано, че те имат марсиански произход. Доказателството е, че в някои от тях са открити газови мехурчета, близки по съдържание до атмосферата Марс. Най-вероятно такива метеорити са се отделили от Марс при удар с по-голям метеорит или астероид, или пък след голямо вулканично избухване.

Бонус – Слънчевата система в числа

Знаете ли, че средното разстояние между Земята и Луната е почти точно 1000 пъти разстоянието между София и Бургас – 384 400 km.

Друга интересна зависимост съществува между големините на Земята, Юпитер и Слънцето. Радиусът на всеки следващ обект е приблизително 10 пъти по-голям от предишния. И по-конкретно, този на Земята е 6 371 км., на Юпитер – 69 911 км., а на Слънцето – 695 510 км.

Размерите на Земята, Юпитер и Слънцето в мащаб

Животът на нашата планета е силно зависим от условията, в които се намира тя. Големината и светимостта на Слънцето, разстоянието ни до него и химическият състав на планетата ни са само част от хакартеристиките, довели до развиването на живот. Съвкупността от тях и още много други, е много рядка, и до днес не е открита планета, която да е на 100% сходна със Земята. Досега най-подобната планета e TRAPPIST-1e с индекс на подобие на Земята 95%. Намира се в звездната система TRAPPIST-1, която е на разстояние 39,46 светлинни години.

Артистична илюстрация на повърхността на планетата TRAPPIST-1e

С напредъка на технологиите, се намираме на ръба на нова научна революция. Днес е невъзможно да осъщестествим пътувания до други звездни системи, но с бързонапредващите технологични компании като Space X, можем да очакваме прогрес в тази област в близките десетилетия.

12
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
9 Коментари
3 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Тони Стоянов
Тони Стоянов

Хубава, интересна статия. Браво на авторката!

Input
Input

Toni ,
вече триятcomm.Ти като спец по френология какво ще кажеш
интроветри
или
ехтроверти?

🌞💨⭕
🌞💨⭕

След 8 минута

youtube.
com/watch?v=Um4o968CSWU

👏👏
👏👏

Цвети👸 много интеЕРЕСна сТАТИя.

d208802
d208802

Най-после от години нещо което е интересно за четене! Браво на авторката!

Мишо
Мишо

„Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.“
Как от нещо, което се е разпаднало се е появила система която е в пълен ред, точност и закономерност? Всички знаем, че дори и в момента в нашата с-ма се създават ( появяват) нови звезди и планети, което противоречи на „Всички те са образувани…“
Статията е написана / преведена от някои невеж в областа…

Мол. облаки(п.файтон) и шеф манчев(нибиру)
Мол. облаки(п.файтон) и шеф манчев(нибиру)

Много лесно
Млякото е с минала годност и се разпада на парцали(планета файтон е на парчета)
а
в същото време в хладилниа се появява торта(нибиру достави венера)

Zzz
Zzz

Не знаех че съществува „индигов“ цвят. Бях чувал само за цвят „праскова“ и цвят „пепел от рози“…

111
111

Толкова добре познаваме родното си място, че само знаем за 5 % от океана, а той е 75% от Земята. Ама добре, щом го познаваме. Нищо, че за Луната знаем повече от колкото за океаните.

Анна
Анна

Много полезна и информативна статия браво.

Кольо
Кольо

Браво на авторката, но ако беше изброила неизвестни, или малко известни до момента публично факти. Тези в статията, са известни от над 30 години, най-обикновени и често цитирани са, нищо уникално различно и ново няма описано в тях, дори най-новите данни от описаните са на повече от 30 години, от момента на откриването им. Освен това, макар и може би не дословно, но вече има написани, или преведени на български език, статии точно от този тип, а ако не се лъжа, дори с изброяване точно на този набор факти за Слънчевата система. Май само добавката за извънслънчевата планета, я нямаше… Виж още »

jijix
jijix

Браво! мн ми хареса!