5. Лед на Меркурий
Трудно е да си представим, че на горещия Меркурий може да има лед, поради близкото му съседство със Слънцето. Наблюденията на Аресибо от началото на 90-те години обаче дават индикации, че в сенчестите райони в някои кратери на полюсите на Меркурий се задържа воден лед. По-късно космическата сонда MESSENGER на NASA потвърждава тези наблюдения. Това откритие повдигна въпроса дали лед може да има и в сенчестите кратери на Луната – предположение, което в края на октомрви 2020 г. се потвърди.
4. Повърхността на Венера
Венера е обгърната от плътна облачна покривка, поради наличието на засилен парников ефект на планетата. Радарите на Аресибо обаче успяват да пробият тази завеса още през 70-те години и да ни разкрият повърхността на скалистата планета. Неговите изображения разкриват доказателства за минала тектонична и вулканична активност на планетата, което позволява на изследователите да картографират терена.
3. Радарни изображения на астероиди
Аресибо каталогизира характеристиките на голям брой околоземни астероиди. През 1989 г. обсерваторията създава радарно изображение на астероида 4769 Castalia, разкривайки първата космическа скала с неправилна форма. Оттогава Аресибо разкрива редица интригуващи астероиди, сред които и такива, които се обикалят взаимно, групирани по два и по три. Разбирането на характеристиките и движението на околоземните астероиди ни помага да определим кои от тях биха могли да представляват опасност за Земята и как те могат да бъдат безопасно отклонени.
2. Планети около пулсари
Първите планети, открити около друга звезда, са три малки скалисти екзопланети, обикалящи около пулсара PSR B1257+12. Откритието им е донякъде случайно – при ремонт на Аресибо, той е оставен продължително да „гледа“ в една точка от небето. По време на тези наблюдения случайно в зрителното поле на телескопа попада пулсара PSR B1257+12. Малки колебания в периода на радиоизлъчването на пулсара показват, че звездата се „клатушка“ в резултат от гравитационното привличане на три планети.
1. Съобщение от Аресибо
Обсерваторията Аресибо излъчва първото радиосъобщение, предназначено за извънземна аудитория, през ноември 1974 г. Това прочуто съобщение, известно като Съобщение от Аресибо, е най-мощният сигнал, изпращан някога от Земята, отчасти предназначен да демонстрира възможностите на новия мощен радиопредавател на обсерваторията.
Съобщението, излъчено към клъстер от около 300 000 звезди на разстояние 25 000 светлинни години, се състои от 1679 бита информация. Под формата на двоични кодове съобщението подробно представя компонентите на ДНК, човешката фигура, схема на Слънчевата система и други научни данни.
