През 2016 г. малката дъщеря на Джан Джи Сун Найон умира от заболяване на кръвта. Но през февруари тази година южнокорейската майка се събира отново с дъщеря си във виртуалната реалност. Експерти по AR са конструирали дигитална версия на нейното дете, използваща технология, която се използва за заснемане на документални филми. Носейки VR слушалки и ръкавици, Джан може да ходи, да говори и да играе с тази цифрова версия на дъщеря си.

„Може би това е истински рай. Срещнах се с Найон, която ми се усмихна за много кратък, но щастлив за мен миг. Мисля, че това е нещо, за което дори не съм могла да мечтая“, казва Джан.

Преди само няколко десетилетия, а може би дори години, безсмъртието беше работа на научната фантастика, а днес е интерес на хората. Все повече от нас днес се интересуват дали човекът може да достигне до начин, чрез който да запази живота на близките си и важни хора – независимо дали този начин ще поддържа тялото или ума на истинския биологичен човек живи завинаги (както се разглеждаше безсмъртието в началото), или за създаването на някакъв вид жив мемориал, например Al версия или робот на покоен човек. Въпросът обаче е трябва ли да правим това? И ако го правим, как трябва да изглежда?

Съвременният интерес към безсмъртието започва през 60-те години на миналия век, когато възниква идеята за крионика – замразяване или съхранение на човешки труп или глава с надеждата да бъде възкресена в далечното бъдеще, което е открит начин човекът да бъде безсмъртен. Дори някои хора тогава са поръчвали тялото им да бъде замразено след смъртта и съхранено, но все още никой не е съживен.

„Има промяна в науката за смъртта по онова време и възникването на идеята, че смъртта е нещо, което хората по един или друг начин могат да победят“, казва Джон Тройер, директор на Центъра по изучаване на човешката смърт в Университета в Бат.

Въпреки това, нито едно от рецензираните проучвания днес не предполага, че си струва някой да вложи милиони долари в опити да запази мозъка си жив и активен вечно или още повече да запази тялото си живо вечно, казва Троер. Поне на този етап. Проучване от 2016 г. публикувано в списание PLOS ONE установи, че свързването на замразен човешки мозък с химически и електрически сонди може да го накара да функционира отново, поне частично.

„На този етап каквото и да кажем, че ще може да постигне науката по въпроса за безсмъртието в бъдеще, а хазарт. Не съм убеден обаче, че това ще бъде възможно по начина, по който винаги досега хората са си го представяли – като вечно консервиране на тялото и ума. Не вярвам и в представите, които ни илюстрират технологичните компании, но мисля, че днес те са най-близо до предлагането на решение за човешката смъртност“, казва Троер.

Ефектът на черното огледало

Има голяма разлика между хората, които разполагат със средства, които биха им позволили да искат да надградят тялото и мозъка си до ниво, в което те биха оцелели вечно и тези, които умират, но искат да оставят на роднините си или обществеността една дигитализирана своя версия, която по някакъв начин да не прекъсва връзката между тях и значимите хора.

През 2015 г. Евгения Куйда, съосновател и изпълнителен директор на софтуерната компания Raplika губи най-добрия си приятел Роман, след като бива блъснат от кола в Москва. Като част от процеса по преживяване на скръбта си, тя се насочва към обучаването на чатбот базиран на изкуствен интелект с хиляди текстови съобщения, които двамата приятели са разменили през годините – създавайки дигитална версия на Роман, която все още може да „говори“ със семейството и приятелите му.

Първият път, когато тя пуска бота в действие, Куйда казва, че е изненадана от това колко реалистично усеща, че отново говори с приятели си. „Беше много емоционално“, казва тя. „Не очаквах да се почувствам така, тъй като работех върху този чатбот и знаех как е построен, но изглежда това не уби изненадата.“

Ако това ви звучи като епизод от гротескния сериал Черното огледало, то е така, защото е вярно. Епизодът от първите сезони през 2013 г. Be Right Back се съсредоточава върху млада жена, чието гадже е убито при автомобилна катастрофа. В траура тя се регистрира за услуга, която ѝ позволява да общува с Al негова версия (базирана на изкуствен интелект), която изучава неговите личност, характер и поведение въз основа на изминалите им онлайн комуникации и дейността му в профилите в социалните мрежи – в крайна сметка се ражда роботизирана версия на гаджето ѝ. Но това никога няма да бъде отново същия той…

Въпреки това, Куйда казва, че нейният чатбот е дълбоко личен проект и почит към покойния ѝ приятел, а не масова услуга. Всеки, който би се опитал да направи подобно нещо за масова употреба, ще се сблъска с редица проблеми, добавя тя. Разработчикът на подобна услуга ще трябва да реши каква информация се счита за публична и каква за конфиденциална, когато се разговаря с чатбота. Начинът, по който говорите с родителите си, също така е различен от начина, по който бихте говорили с приятелите си или с колега. Няма да има начин за разграничаването им, смята Куйда.

Дигиталната версия на вашия приятел потенциално би могла да копира начина, по който говори той, но всичко това ще се основава на нещата, които е казал в миналото – няма да има как да създава нови мнения или изцяло нови разговори и вие винаги ще знаете това (Но защо пък не?) Освен това хората преминават през различни периоди в живота и развиват мисленето си, така че би било трудно да се определи коя фаза на общуване ще обхване чатботът.

„Всички ние, живеейки и работейки ежедневно оставяме безумно количество данни за себе си, но повечето от тях не са лични, въпреки че разкриват за това какъв човек сме.“, казва Куйда. „С тези технологии можете просто да изградите сянката на покоен човек, но не и да го направите безсмъртен.“

Остава въпросът: Къде виждаме перспектива за пълното дигитализиране на хора- пита Куйда. „Можем да създадем нещо като макет на всеки един човек с технологиите, които имаме в момента – да направим 3D аватар или негов робот, както и да моделираме видео с него, дори той да е починал (такъв е и случаят с новия филм „Намирането на Джак“ с „послесмъртното“ участие на Джеймс Дийн посредством CGI, бел. авт.)“, добавя тя. „Но какво можем да кажем за ума? Няма нищо, което да улови и запечата умовете ни, поне на този етап.“

Може би най-голямата бариера за създаването на софтуерно копие на човек, след като той почине, са данните. Снимки, текстове и профили в социалните мрежи обикновено не съществуват онлайн завинаги. Това е отчасти така защото интернет продължава да се развива и отчасти защото по-голямата част от съдържанието, публикувано онлайн, принадлежи на платформата. Ако компанията престане да съществува, хората вече няма да могат да имат достъп до този материал.

„Интересно е и в момента, но е и много по-ефимерно, отколкото си представяхме. Голяма част от дигиталния свят непрекъснато изчезва, нищо не остава в интернет завинаги“, казва Троер.

Технологиите за мемориализация обикновено не издържат на теста на времето, казва Троер. Помислете си за видео влогове или страници в социалните мрежи. Винаги асоциацията, която правите с тях е като за трайно и надеждно съхранение. Но истината е, че потребители губят данни непрекъснато, защото компаниите губят данните си непрекъснато. Няма смисъл да имате нещо съхранено в облак и да мислите, че то ще остане там завинаги, тъй като е силно вероятно един ден да настъпи момент, в който никой няма да има достъп до него повече. Вземете историята с компютъра, който Тим Бърнърс Лий използва за създаването на HTML в мрежата – машината е в CENT, но никой не знае паролата. „Виждам това като някаква алегория за нашето време“, казва той.

Запазване на ума

Една от по-научно-фантастичните концепции в областта на дигитализирането на смъртта идва от Nectome стартираща Y Combinator, който може да запази човешки мозък за потенциално извличане на паметта от него под някаква форма чрез високотехнологичен процес на балсамиране. Звучи прекрасно. Къде е уловката? Мозъкът за целта трябва да бъде свеж – така че тези, които искат да дигитализират ума си и спомените им да живеят вечно, ще трябва да бъдат… евтаназирани.

Nectome планира да тества технологията си още тази година с участието на неизлечимо болни доброволци в Калифорния, където асистираната евтаназия при такива медицински състояния е разрешена от закона. Компанията събира възстановими аванси от 10 000 долара от желаещите да участват в списъка с чакащи за процедурата, ако някой ден стане по-широко достъпна, тъй като клинични изпитвания все още не са одобрени. Към март 2018 г. 25 души са се записали за участие в програмата, според информация от MIT Technology Review, но това не е потвърдено, тъй като компанията Nectome отказва да отговори на искането за коментар.

Стартъпът е успял да събере финансиране от 1 милион щатски долара заедно с голяма безвъзмездна федерална помощ и си сътрудничи с невролог на Мазачузетския технологичен институт (MIT). Но историята на MIT Technology Review събра известно негативно внимание от страна на специалисти по етика и невролози, мнозина от които казаха, че способността да се възстановяват спомени от мозъчната тъкан и възобновяването на човешкото съзнание в компютърна система в най-добрия случай няма да бъде реализирана в следващите няколко десетилетия. MIT прекрати договора си с Nectome в края на 2018 година.

„Невронауката не е достатъчно напреднала до момента, в който можем да знаем дали някой метод за съхраняване на ума и мозъка е достатъчно мощен, за да запази всички различни видове биомолекули, свързани с паметта и ума“, се казва в изявление на MIT. „Не е известно и дали е възможно изобщо пресъздаването на съзнанието на човека чрез каквато и да било технология.“

Пътят към вечността

Междувременно приложение наречено Augmented Eternity има за цел да помогне на хората да живеят в цифрова форма, за да предадат знания на бъдещите поколения. Хюсейн Рахнама, основател и главен изпълнителен директор на известната компания за компютърни услуги FlyBits и гостуващ лектор на MIT Media Lab се стреми да създаде софтуерни продукти, които могат да създават дигитални копия на реални хора, като запази всичките им преживявания, спомени и знания и даде възможността им да предават всичко, което са натрупали и научили през живота си за всички, които искат да ги чуят.

„Новият милениум непрекъснато създава ежедневно гигабайти от данни за себе си и ние достигнахме нивото на развитие и зрялост, при което реално можем да създадем цифрова версия на себе си“, казва Рахнама.

Augmented Eternity използва всичко от вашия цифров отпечатък, който сте оставили – имейли, снимки, активност в социалните мрежи и ги подава към невронна мрежа с машинно обучение. Тя анализира как дадения човек мисли и действа, за да го пресъздаде цифрово и да направи негово копие, наподобяващо реалната му личност, по отношение на това как реагира на различни неща, какво мнение има по въпросите и функционирането на неговото мислене. Бихме могли потенциално да взаимодействате с това цифрово копие на човека като чатбот или гласов асистент подобен на Siri или Cortana, да създавате видео клипове с него или дори хуманоиден физически робот.

Целта да проекта е да си изучи ежедневието на хората – не с цел продаване на по-интригуващи реклами, а за напредъка на световната колективна интелигентност, казва Рахнама.

В момента екипът изгражда прототип. „Вместо да говорите с дигитален асистент като Siri, можете да се свържете с дигитализирана версия на вашите близки, на които да задавате въпроси по същия начин“, казва Рахнама.

В лабораторията за интелигентна роботика в университета в Осака в Япония Хироши Иигуро е изградил над 30 реалистични андроида – включително и роботизирана версия на самия себе си. Той е пионер в научното поле за взаимодействие между човек и робот, изучавайки значението на детайли като фините движения на очите и изражението на хората при различният им изказ.

„Основната ми цел е да разбера какво е човека като създадем подобен на него робот. Можем да подобрим алгоритъма, за да бъде максимално наподобяващ реален човек, ако успеем да уловим някои от важните характеристики на човешките същества.“

Ишигуро казва, че ако умре, роботът му може да продължи да преподава на негово място на студентите. Той обаче наистина никога не би бил „него“, казва той, нито ще може някога да излезе с нови идеи.

Не можем да предадем съзнанието си на роботи“, каза Ишигуро. „Можем да споделим спомените. Роботът може да каже“ Аз съм Хироши Ишигуро „, но все пак съзнанието е независимо.“

Тази граница обаче ще се размие скоро

„Мисля, че в близко бъдеще ще имаме интерфейс мозък-машина“, каза Ишигуро. Това ще направи границата между човек и компютър много нееднозначна, в смисъл, че бихме могли да споделим част от паметта с компютъра.

„Тогава мисля, че ще е доста трудно да се каже къде е нашето съзнание – дали е на компютъра или в мозъка ни?“ – каза Ишигуро. „Може би и двете.“

Въпреки това, нещата няма да приличат на научнофантастичен филм, казва Ишигуро. „В тях някой директно изтегля цялата памет от мозъка на компютъра, но това няма как да се случи реално, защото все още нямаме такива технологии. Трябва да имаме различни начини да направим копие на мозъка си, но все още не знаем как можем да направим това.“

Хората се развиват благодарение на биологичен принцип: оцеляване на най-силните. Но днес ние имаме технологията, за да подобрим гените си сами и да разработим роботи, подобни на хора, казва Ишигуро.

„Не е нужно да доказваме биологичната главна роля, за да оцелеем на този свят“, каза Ишигуро. „Ние можем да проектираме бъдещето сами. Затова трябва внимателно да обсъждаме какво е човекът, какво е човешко право и как можем да проектираме себе си. Не мога да ви дам отговорите. Но е наше задължение да мислим за бъдещето.

„Това винаги е бил най-важният въпрос – да разберем какво е човекът“, каза Ишигуро. „Това за мен е основната цел на науката и инженерството.“

1 1 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари