Възможно ли е растенията, отгледани в космически оранжерии, да спасят Земята от глад? Това може да се окаже необходимо поради бързо настъпващите глобални промени в климата, заради нашата разрушителна дейност на планетата и поради непрекъснатия растеж на населението на Земята. Напълно е възможно в бъдеще храната да започне масово да не достига.
Компанията Nanoracks, която се занимава с търговски космически услуги, в края на миналата година заяви, че възнамерява да използва орбитални оранжерии за създаването на свръхустойчиви култури, които ще могат без проблем да бъдат отглеждани дори и в най-суровите зимни условия. По този начин би могла да се предотврати надигащата се продоволствена криза, предизвикана от промените на климата.
В централният офис на Nanoracks в Хюстън, Тексас, бе подписан в договор с Държавния инвестиционен фонд на Абу Даби (ADIO), за създаването на специализиран изследователски център за космическо земеделие в Обединените Арабски Емирства, който ще изучава най-устойчивите култури, ще ги извежда в космоса за научни експерименти, като след това израсналите в орбита култури ще бъдат тествани дали ще могат да растат в сухите и безплодни региони на нашата планета.
Според думите на генералния директор и съосновател на Nanoracks Джефри Манбер, сега публикуваната научна работа се базира на десетилетни изследвания, които показват, че новите мутации в ДНК на растенията е възможно да възникнат в суровите условия на космоса и чрез използване на селективно размножаване могат да се създадат съвсем нови сортове, които могат да процъфтяват дори и в най-сложните земни условия.
Идеята за подобно обработка на семената съвсем не е нова – още през 1920-те години учените са ги облъчвали с радиация и са ги обработвали със специални химикали, за да могат да бъдат предизвикани мутации, които могат да се окажат полезни за хората. Към днешен ден, според данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН, официално са одобрени и се отглеждат над 2500 култури, отгледани чрез мутагенеза.
В това отношение космосът предлага още по-интересни условия, каквито са микрогравитацията, ниското ниво на геомагнитните смущения и космически лъчи, които са поток от частици с висока енергия, движещи се със скорост близка до скоростта на светлината. Опити за отглеждане на растения в космоса се предприемат още от 1960-те години, както от САЩ, така и от Русия. В Международната космическа станция вече са отгледани немалко „лехи“.
Интересно е, че няма как да се предвиди крайният резултат от космическата мутагенеза. Така например, през 2016 година в орбита бе изведен китайският сателит Шидзян-10 със семена от пипер. Китайските учени се опитаха да създадат нов сорт с по-висока устойчивост към вятър и болести. Резултатът бе съвсем друг: от „космическите семена“ огледална реколта, в която няма излишни шипове на стъблата. По този начин става възможно автоматизираното прибиране на реколтата, като по този начин значително се повишава производителността на труда.
„През изтеглите няколко години бяха публикувани много научни статии, описващи конкретни случаи, когато в суровите космически условия се появяват редица интересни нови видове растения, които добре растат дори и в пустинни условия“ – каза Манбер. „Тези растения израстват в космоса и под въздействието на космическите лъчи и безтегловността получават редица промени на генетично ниво“.
Професор Лю Люсян от института за растениевъдство на китайската Академия на селскостопанските науки сподели, че през 1990-те години Китай е разработил и е одобрил за използване в селското стопанство над 200 сорта с космически мутации. Вторият по популярност сорт пшеница, която се отглежда към днешен ден в Китай, се нарича Luyuan 502 и е отгледана с помощта на космическа селекция.
„Чрез изпращането на семена и друг растителен материал в космоса в рамките на пилотираните и автоматичните полети, ние създадохме нови сортове на различни култури, включително зеленчуци, пшеница, царевица и соя“ – казва още Лю. „Благодарение на космическите ДНК мутации и с помощта на специална селекция ние създадохме сортове, които дават много по-висока реколта, отглеждат се по-лесно и са по-устойчиви към болести. Те изискват по-малко вода и издържат на по-високи температури“.
Професор Люсян подчертава, че Китай активно инвестира в различни технологии за селекция на растенията, за да има възможност по-лесно да изхрани своето 1,4 милиардно население в условията на прогресиращи промени на климата.
Обединените Арабски Емирства, които според думите на Манбер, внасят почти 90% от необходимите за изхранването на страната продукти, се стремят към космическо растениевъдство по същите причини. Според данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН от 2016 година, заради това, че 80% от територията на страната са пустини и поради малките количества прясна вода, към днешен ден ОАЕ успява да огледа само около 5% от необходимите за страната растения.
Изследванията в областта на производство на хранителни продукти в екстремални космически условия могат да станат ключ разширяването на нашите възможности за отглеждане на растения в пустинята, както и във всички места са сух и горещ климат, счита представител на ADIO. Това е основната причина за поддържането на Nanoracks, понеже тази компания изследва всички иновации в мкосмическото селско стопанство, които могат да се използват за произвеждането на хранителни продукти и отглеждането на растения при екстремални зимни условия.
Бъдещия център за космическо земеделие StarLab ще бъде създаден съвместно от ADIO и Nanoracks. Той ще изучава и разработва нови типове бактерии, микроби и растения, които след това ще бъдат изведени в космоса или в един общ отделен сателит, или на Международната космическа станция.
„Надяваме се, че в края на 2021 година ще можем да стартираме нашия първи биологичен проект и да го прехвърлим от StarLab към МКС“ – каза още Манбер. „Планираме да изградим неголяма оранжерия, която ще използваме като тестов стенд и през следващите пет години да я изведем в орбита и тя да стане първата космическа оранжерия“.
Манбер добавя, че въпреки че учените от целия свят търсят начини за отглеждане на растения, които могат да се използват за храна от астронавтите при бъдещите пътешествия до Луната и Марс, изследователският проект StarLab е много по-уникален, понеже използва космоса в полза на хората които са на Земята.
„Коронавирусът и бързите промени в климата ни отвориха очите относно крехкостта на хранителната безопасност както в развиващите се, така и в развитите страни“ – каза още Манбер. „Ние считаме, че има научен метод и път, с помощта на които космосът може да стане едно от възможните решения за преодоляване на промените на климата на Земята“.
Също така, центърът за космическо земеделие StarLab разработва роботизирани и автоматизирани системи за обслужване на бъдещите оранжерии в космоса, които също могат да бъдат използвани за повишаване ефективността на земеделието.
Редица учени са на мнение, че реалността е много по-различна от фантастиката и шансът за получаване на безопасна и изгодна за хората мутация и съвсем малък.
„Само малка част от семената за които са подложени на космическите въздействия, ще имат мутации, но те едва ли ще имат необходимите ни характеристики“ – твърди професор Люсян.
По принцип, изпращането на растителни семена в космоса е само началото на създаването на нов сорт. Основната част от тези изследвания се състои във внимателното отглеждане на върнатите от космоса семена. Необходими са няколко поколения, за да се получи култура, която надеждно показва желаните от хората качества.
Илън Мъск има друго виждане на тези проблеми. Той е на мнение, че трябва да се изградят колонии на Марс, където да останат да живеят хора, ако на Земята възникне някаква техногенна катастрофа. В края на миналата година генералният директор на Tesla и SpaceX заяви, че ако всичко се развива според неговите планове, през 2026 година SpaceX ще може да достави на повърхността на Марс първите хора. И още, първият безпилотен полет на космически кораб на компанията до Червената планета ще се състои след две години.