Логистичният кошмар или как ще става доставката на ваксината срещу COVID-19

2
622

Няколко ваксини срещу новия коронавирус вече са готови за разпространение, а още почти 100 се разработват и сега се провеждат техните клинични тестове. Следващият етап, който може да се окаже доста сложен, е редовната доставка на тези лекарствени препарати. Причината е, че всички предлагани ваксини изискват специални условия за съхранение.

На пръв поглед ваксината е готова – ето я, най-трудното вече мина. Но редица специалисти наричат нейното предстоящо транспортиране истински логистичен кошмар и изключително сложна процедура. Защо?

Ваксината на компаниите Pfizer и BioNTech трябва да се съхранява при температура минус 70-80 градуса по Целзий. Ваксината на Moderna и на националния институт по здравеопазването на САЩ – при минус 20 градуса. Лекарственият препарат на AstraZeneca и Оксфордския университет при плюс 2-8 градуса. Руската Спутник V – при минус 18, а новата по-технологична руска ваксина Гам-КОВИД-Вак – при същите плюс 2-8 градуса.

Има и други ваксини, но всичките те изискват по-специални температурни режими. Някой от тях изискват свръхстудена среда (не са много), за други е необходима температурата на обикновения фризер или стандартния хладилник. Това активно се използва от производителите на ваксини.

Производителите на ваксини, за които не са необходими толкова ниски температури на съхранение, активно рекламират този аспект. И наистина, подобен лекарствен препарат е много по-лесен за транспортиране и съхраняване на място, понеже далеч не всяка болница има специализирана инсталация за поддържане на температура от минус 70-80 градуса по Целзий.

Само че те някак „забравят“, че именно свръхниските температури гарантират дълго съхранение на съответната ваксина. Препаратът на Pfizer и BioNTech няма да стане моментално негоден за използване, ако температурата е по-висока от препоръчваната: Той може да издържи около пет дни при температурата на обикновен фризер, след което деградира. Аналогична е ситуацията с ваксината на Moderna – гаранцията е 6 месеца при температура минус 20 градуса, 30 дни при температура на домашен хладилник и 12 часа при стайна температура.

Към днешен ден фармацевтите усилено работят върху усъвършенстването на формулите и технологиите за увеличаване на времето за съхранение на ваксините при по-адекватна температура.

Като се има предвид колко много ваксини са необходими на човечеството, това е важен фактор. Но едновременно с това трябва да се вземе под внимание ефективността на тези лекарствени препарати, която варира от 90 до 100% в зависимост от тежестта на заболяването. Трябва да се има предвид и интензивността на страничните ефекти, цената на производството, цената на ваксината и колко дози за колко време могат да бъдат произведени.

Ако се съобразим с всички тези аспекти, то най-масова може да стане тази ваксина, която отговаря поне на няколко от посочените по-горе точки, като въпросът за съхранението на ваксината е един от най-важните, особено когато става дума за отдалечени региони, развиващи се и откровено бедни държави, в които има проблеми с електричеството, а температурата на околната среда е висока. Именно заради тази причина някои фармацевтични компании разработват не само ваксина, но и специални контейнери за нейното транспортиране.

Именно с това възнамерява да се заеме Pfizer през следващите няколко седмици и месеци. Контейнерите на тази компания ще дадат възможност за транспортиране на ваксините без да се налага търсенето на силно специализирана техника. Проблемът е сложен – едно е да се охлади товарен автомобил или транспортен отсек на самолет, съвсем друго е там да бъдат наредени стекове от тези специални студени контейнери. Да си припомним, че Pfizer възнамерява тази година да изпрати от 50 до 100 милиона дози ваксини, а през 2021 година – 1,3 милиарда.

Създаването на тези специализирани боксове изисква допълнителни разходи: създаването на един стандартен хладилен бокс за 1200 дози ваксина, който осигурява температура от минус 80 градуса Целзий в продължение на пет дни, струва приблизително 6-7 хиляди долара, но може да се използва многократно. Това ще даде възможност на първо време значително да се ускори процеса за разпространение на лекарствените препарати. Тази компания предлага боксове за многократно използване, които могат да съхраняват от 1000 до 5000 дози ваксина в продължение на 10 дни.

В тези специализирани боксове са вградени GPS сензори, както и сензори за измерване на температурата, което дава възможност за мониторинг на всяка една от тези пратки по време на целия маршрут. За охлаждането на ваксините може да се използва сух лед, който между другото, ще трябва да се произвежда в големи количества. И тук отново има проблем: прогнозира се възникването на дефицит за сух лед. Освен това при разтопяването си той отделя опасен за здравето въглероден диоксид – представете си самолет с 6,8 тона сух лед (такъв е приетият наскоро в САЩ стандарт за превоз на това вещество). От друга страна, това количество е достатъчно за съхраняването на един милион дози ваксини.

Следват палетите с боксове, които се изпращат в различните държави. С тяхното транспортиране се заеха международните транспортни компании, като например FedEx, UPS и DHL, които трябва да осигуряват редовни и непрекъснати доставки на ваксини. Направените анализи показват, че срокът за доставка е със средна продължителност около три дни – от дистрибуционния център до точката където ще бъде осъществявана ваксинацията. И още, авиокомпаниите ще трябва да осигурят допълнителни полети, като заради икономия на време не бива да се използва нито един посредник.

В същото време специалистите предполагат, че най-сложният момент при транспортирането на ваксините е тяхното доставяне по места. Очевидно е, че болниците трябва да разполагат със специални хладилни мощности за съхранение на голям брой ваксини, като е необходимо да бъде осигурен и непрекъснат поток от хора, които ще бъдат ваксинирани. Различните медицински експерти са на едно и също мнение: след като ваксината напусне завода и склада на фармацевтичната компания, всичко трябва да мине гладко, без неочаквани прекъсвания и сривове.

Поради тази причина основното транспортно средство за превоз на ваксините ще бъдат самолетите. В тази ситуация авиационният транспорт има редица недостатъци, които ще трябва да бъдат решени. Компанията FedEx например, има опит в превозването на големи количества „нежни“ ваксини, който бе придобит по време на пандемията от 2009 година – тогава компанията създаде мрежа от големи хранилища с ниски температури. Сега те активно се модернизират чрез инсталирането на по-мощни хладилници.

В явно по-изгодно положение са регионите, където се намират фармацевтичните заводи произвеждащи ваксините. Също така се разглежда вариантът за създаването на мобилни пунктове за ваксинация, както и изграждането на стационарни складове, в които да се съхраняват по няколко партиди ваксини.

Температурният режим е ахилесовата пета на ваксините срещу новия коронавирус. Повишаването на температурата в товарния автомобил или самолета дори и на половин градус за половин час може да доведе до това, че да се наложи изхвърлянето на цялата партида.

Има и друг важен момент: ако замразената ваксина бъде размразена и отново замразена, тя губи своите свойства. Ето защо трябва да бъде осигурен непрекъснат процес дори и за ваксините, които не изискват екстремално ниски температури. Мнозина навярно ще се изненадат, но именно осигуряването на на много ниски температури е лъвската част (около 80%) от разходите по ваксинация на хората.

Колкото е по-ниска температурата за съхранение на съответната ваксина, толкова по-скъпо струва това съхранение и толкова по внимателен трябва да е контролът на температурата. Поради тази причина редица държави и региони от целия свят едва ли ще могат да разчитат на получаването на ваксини, които изискват екстремално ниски температури на съхраняване. Според направените анализи, това ще са около 2,5 милиарда души от 25 държави. Това е и причината учените да продължават да работят върху стабилизацията на тези лекарствени препарати, за да може да се създадат и оставят на съхранение достатъчен запас от ваксини срещу COVID-19.

Към доставките на ваксини се включи Microsoft, която работи върху създаването на надеждна информационна платформа, необходима за мониторинг на състоянието на ваксината по цялата верига – от производството до ваксинацията. Освен това, необходимо е да бъдат спазвани графиците за ваксинация, понеже инжектирането на повечето ваксини става на два етапа. Необходимо е пациентите да бъдат известявани, да бъдат събирани и записвани данните за тяхното здравно състояние, да се изготвя необходимата статистика и т.н.. Като се има предвид, че пандемията все още не може да бъде овладяна, това налага изключително кратки срокове на действие, а запълването на най-различни нужни и ненужни документи ще отнеме повече време отколкото самата ваксинация. Тук софтуерният гигант наистина може да помогне.

Ваксинацията вече започна, но масовото инжектиране на ваксини ще стартира в началото на 2021 година. Навярно в началото ще има сривове, за които ще разберем от медиите, но след натрупване на известен опит, всичко трябва да тръгне както трябва. Транспортирането на някои типове ваксини ще се окажат твърде скъп процес, но това няма как да се избегне. Навярно редица транспортни компании ще трябва да преосмислят своите приоритети – дали да превозват новогодишни подаръци или ваксини.

Да напомним, че представителите на компанията AstraZeneca обявиха, че започват още едни клинични тестове – този път съвместно с руския изследователски център Гамалея. На доброволците ще бъдат инжектирани две дози комбинирана ваксина: първо оксфордската AZD1222, а след 28 дни руската Спутник-V, базирана на аденовирус от 26-ти серотип.

 

Оксфордската и руската ваксини имат сходно устройство, но различни вектори. И двете дози на британската ваксина се базират на един и същ аденовирус на маймуна, докато за основа на руската ваксина са използвани два различни човешки варианта на аденовируси – Ad5 и Ad26. Това е направено, за да може човешкият организъм да се фокусира именно върху S-протеина на коронавируса, а не на аденовирусния носител на ваксината.

AstraZeneca реши да пробва комбинирането на тези различни вирусни вектори и обяви началото на нова програма от клинични тестове с комбинирано използване на ваксината AZD1222 и Спутник-V. В тези научни изследвания ще участват около 1000 души на възраст над 18 години.

По този начин медиците се надяват да създадат по-надеждна ваксина срещу новия коронавирус, която едновременно с това, да се съхранява по-лесно.

България също участва в този процес. Учени от Българската Академия на Науките започват работа върху втора българска ваксина срещу новия коронавирус. Разликата между нея и първата, при която вече има прогрес, е различната комбинация от антигени. Напълно е възможно именно българските учени да помогнат за създаването на ефективна ваксина срещу COVID-19, за съхранението на която не са необходими екстремално ниски температури.


Използвани са материали на The ConversationReutersThe Wall Street JournalBBCMicrosoft, Sky UKThe New York TimesImperial College LondonWebMDNPR

1 2 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
2 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари