Атомната електроцентрала Hunterston B в Шотландия беше затворена през януари тази година. Сега на нейно място ще се появи проект, носен от вълната на нова ера в производството на енергия.

Новата фабрика XLCC, която ще бъде построена в Хънтърстън през 2023 г., няма да произвежда електроенергия. Вместо това 900-те работници на обекта ще управляват четири високоволтови кабела за постоянен ток (HVDC). Те ще се простират на 3800 км от южния бряг на Великобритания, под морето, до пустинята в Гуелмим Уед Нун в Централно Мароко.

Оттам до 2030 г. те ще осигурят достатъчно енергия за захранване на 7 милиона британски домове и 8 % от общото потребление на електроенергия в Обединеното кралство с 10,5 гигавата от сахарското слънце и вятър.

Технологията HVDC съществува от 1954 г., когато Швеция свързва остров Готланд с континенталната си мрежа.

При HVDC кабелите се наблюдават ниски енергийни загуби от около 2 процента. Особено в сравнение с 30-те процента загуби при системите за променлив ток (AC), чрез които работят повечето енергийни мрежи.

До преди няколко десетилетие HVDC имаше нужда от силни и постоянни източници на ток.

Освен това те изискват конверторни станции с размерите на футболно игрище, за да променят електричеството обратно в променлив ток. Кабелите и преобразувателните станции на HVDC струват стотици милиони. Инсталирането им може да отнеме десетилетия.

През 90-те години обаче се появява нова система, която използва изолирани биполярни транзистори (IGBT). Те позволяват на операторите да имитират формата на вълната на напрежението на силен енергиен източник с тази на слаби източници.

Сега вместо да трябва атомна централа на единия край, може да има слънчеви и вятърни паркове.

Именно тази технология може да реши един от най-големите проблеми на възобновяемата енергия – постоянните доставки

Вятърните паркове генерират твърде много енергия, когато вятърът духа, и твърде малко, когато е слаб. Същото важи и за слънчевите колектори. Държавите могат да имат достъп до енергия денонощно. Просто трябва да свържат мрежите си с отдалечени земи с различни климатични модели.

HVDC съединенията дават на хората достъп до най-ниските цени.

Това осигурява огромна полза, когато регионални събития, като нахлуването на Русия в Украйна, предизвикват повишаване на цените на енергията. Това е една от причините Обединеното кралство, където цените на енергията са в небето, да е сред най-бързо внедряващите технологията HVDC.

Съществуващите кабели свързват мрежата на страната с Ирландия, Франция, Белгия, Нидерландия и Норвегия. Нов проект за връзка с Германия достигна целта си за финансиране през юли.

Междусистемните връзки HVDC привличат интереса и на други държави.

Връзката EuroAfrica има за цел да свърже Гърция с Египет. Работи се по междусистемна връзка между Италия и Тунис, а Австралия се надява да осигури на Сингапур възобновяема енергия чрез друга амбициозна връзка, наречена Sun Cable.

Задачата на XLCC е забележителна, тъй като никой досега не е изграждал толкова дълъг подводен енергиен кабел. Всъщност сегашният най-дълъг кабел се простира само на 720 км – между Великобритания и Норвегия.

За новият проект трябва над пет пъти по-дълъг кабел

Всяко 20-километрово парче от кабела се произвежда чрез разтягане на медни или алуминиеви пръти до проводник с ширина 69 мм. След това конвейер изтегля жицата до върха на 180-метрова кула, където в продължение на три часа върху нея се разтопява изолатор. След като се нанесат допълнителни слоеве бронирано покритие и битум, един метър тежи 70 килограма.

След това 20-километровите парчета трябва да се свържат в кабел с дължина 160 км.

Съединенията са най-слабите части на HVDC кабела и трябва да могат да издържат на високите температури и електромагнитните полета. За да се гарантира, че всяко съединение е перфектно, служителите, занимаващи се с това, минават тригодишно специализирано обучение.

Не всичко е цветя и рози обаче

Xlinks ще изразходва 18 милиарда паунда за изграждането на проекта.
Маржът на печалбата може да се окаже малък, ако цените на енергията паднат до нивата, наблюдавани преди нахлуването на Русия в Украйна. Освен това, неочаквана повреда в някоя от 95-те връзки на кабелите може да наложи дълги и скъпи периоди на застой.

Има части, които стигат до 700 метра дълбочина. Ако на това място кабелът се скъса, няма да е много приятно. Това са дебели кабели. Те не се огъват толкова добре и поправката ще е много трудна.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари