Майка от Кънектикът има обръщение към всички родители, след като установява, че нейния 6-годишен син е похарчил хиляди долари от нейната банкова сметка за покупки в приложения, докато играе любимата си видеоигра на нейния iPad.
Джесика Джонсън, жителка на Уилтън, разказа пред предаването „Добро утро, Америка“, че през лятото синът ѝ Джордж е похарчил общо 16 293,10 щатски долара за покупки към Apple App Store, след като е закупил редица допълнителни диаманти за играта Sonic Forcеs. Това е останало възможно, тъй като PayPal акаунтът на Джонсън е бил свързан с нейния iPad.
Джонсън сподели опита си с група родители във Facebook с надеждата повече родители да са информирани, за да не се повтори такъв инцидент.
„Като майка на малки деца смятах, че е важно другите родители да са наясно с това. Жалко е, защото докато всички сме в локдаун, работим от вкъщи. Работим наистина усилено, за да отглеждаме добре децата си, а докато ние работим те имат нужда от внимание и забавление. Ние понякога сме склонни да кажем: „Ето, вземи моя iPad и поиграй. Мисля, че в моя случай обаче, нещата се объркаха“, казва Джонсън.
По професия Джонсън е брокер на недвижими имоти, а в същото време е и майка на две деца. В рамките на изказването си, тя разкрива, че на 9 юли е забелязала, че в банковото ѝ извлечение се среща 12 пъти подред една и съща финансова операция на стойност от 106,34 щатски долара. В извлечението от разплащателната сметка, още се разкриват и по-ниски транзакции на стойност от 53,16 долара и още някои в диапазона от 200 до 600 щатски долара.
Джонсън казва, че се е свързала с банката си, за да провери тези съмнителни транзакции. През октомври от банката са я уведомили, че не носят отговорност за транзакциите и са ѝ предложили да се свърже с търговеца, към когото са направени плащанията – Apple. Джонсън казва, че се е свързала с Apple, както и със Sega, разработчикът на играта, в която е пазарувал нейния син. От Apple наскоро са върнали отговор на Джонсън, че ще възстановят част от парите, след като са се запознали подробно със случая.
„Върнаха ми обратно 10 553.86 „игрални жетона“, ако мога така да ги нарека…“, казва Джонсън, като добавя, че не е наясно на каква реална сума в долари се явява тази стойност.
От Apple са потвърдили, че са успели да върнат на Джонсън всички такси, които компанията е успяла да идентифицира.
„За повече от две десетилетия App Store се утвърди като най-сигурното и доверено място за откриване и изтегляне на приложения“, заяви Apple в изявление пред GMA, подчертавайки, че продуктите ѝ разполагат с внедрени инструменти, които помагат на клиентите активно да защитават себе си и своите семейства.
„Разбираме, че грешки все пак могат да се случат и работим с клиентите, за да ги разследваме, да ги информираме за инструментите, които са на разположение за тяхна защита, и в този случай предоставихме на клиента пълно възстановяване на похарчените суми“, казват от Apple.
Джонсън казва, че е задала парола на своя iPad, която знае само тя, а когато децата ѝ решат да го използват, тя въвежда еднократно паролата и им дава достъп.
„Не знаех, че има настройка, при която детето може да продължи да купува без парола след определен период от време. Има различни настройки, за които сега научавам“, каза тя.
Apple заяви, че клиентите на компанията разполагат с вградени инструменти, които могат да помогнат на родителите да управляват използването на устройствата от деца. Тези инструменти също имат за цел да защитят семействата срещу неоторизирани транзакции и покупки в приложения, за каквито става въпрос в този случай.
Инструментите включват родителски контрол, възможност за настройване на Apple ID за всеки член на семейството, семейно споделяне и активиране на „Поискайте да купите“, където, ако децата искат да закупят или изтеглят нов артикул, те изпращат заявка до семейството или администратора, който решава дали да я одобри или отхвърли.
Джонсън споделя, че е попитала сина си дали си спомня колко пъти е натискал бутоните за покупка на виртуални артикули в играта, но той не е могъл да си спомни. Чрез историята си, Джонсън иска да се обърне повече внимание на това как се създават игрите за деца.
„Умишлено са проектирани така, че да влияят на химичния баланс на мозъка, създават се същите усещания, които възрастните хора изпитват, когато се намират в казино. Играта създава принудата да искаме да продължим. Мисля, че това е накарало сина ми да продължи да натиска бутона за покупка, за да привлече повече играчи и да се справя по-добре в играта“, казва Джонсън.
Майката още казва, че е отделила специално внимание на това какъв урок е предала на първокласника си, след като той е закупил виртуални продукти на толкова голяма стойност от банковата ѝ сметка.
„Той се извиняваше много пъти и е чувствително дете. Много родители в тази ситуация биха мислили за това колко пари са изгубили, но рядко могат да се замислят за самото дете… то се страхува да не си навлече неприятности, тъй като далеч не разбира напълно стойността на действията си… Навярно не е разбирал и материалните измерения на покупките, които прави.“, казва Джонсън.
Д-р Стефани Самар, клиничен психолог от Центъра за разстройства на настроението към Института за изследване на детския мозък и психика казва, че родителите трябва да се запитат на какви уроци учат децата си, след като настъпи подобна нестандартна ситуация.
„Един ценен урок е да научите децата си какво са парите, което изисква да дадете възможност на децата да мислят за тях като осезаема концепция. Дори и да не могат да печелят пари от вършенето на домакинска работа, помислете си, какво би било равносилно на възстановяването на 16 000 щатски долара на тази възраст?“, казва Самар.
Психологът още допълва, че децата може да получат допълнителни домакински задължения вкъщи, които да трябва да свършат, за да компенсират изхарчена сума пари. По този начин им се дава възможност да извършат нещо, което е под техен контрол, и нещо, което може да коригира стореното, особено ако децата изпитват чувство за вина. Допълнително, подобна схема би помогнала на децата да разберат, че парите в нашия свят са израз на определени усилия и време, извършвани пряко от човек или от управлявани от него хора или системи. Докато за децата не се яви възможност да осъществят нещо, което да бъде оценено във финансов израз, под формата на някаква работа, те често възприемат парите по-скоро като абстрактна концепция (ако са тийнейджъри) или не могат да си представят материалния обмен, който стои зад тяхното изкарване, ако са малолетни.
Въпреки това, Самар добавя, че е важно родителите да не предприемат наказания и да дадат усещането на детето, че му е простено.
Що се отнася до използването на технологията, Самар предлага да се въведе правило децата да отиват при мама и/или татко, когато на екрана се появи нещо ново.
„Вместо да кликват върху него, децата трябва да вземат тези решения с родителите си“, казва Самар. „Докато мозъкът ни се развива и умът узрява, ние сме в състояние да се противопоставяме и удържаме на моментни импулси все повече и повече, както и да отлагаме удоволствието във времето. Но наистина, на 6-годишна възраст е трудно да не щракнете върху бутон, който може да ви донесе някакво удоволствие в играта.“