Човек победи категорично първокласна система с изкуствен интелект в настолната игра Го. Изненадващо обърна победата на компютъра от 2016 г., която се смяташе за крайъгълен камък в развитието на изкуствения интелект.
Келин Пелрин, американски играч, който е едно ниво под най-високия аматьорски ранг, победи машината, като се възползва от неизвестен досега недостатък. Той всъщност е бил идентифициран от друг компютър. Но прекият сблъсък, в който той спечели 14 от 15-те партии, беше проведен без пряка компютърна подкрепа.
Триумфът, за който досега не е съобщавано, подчерта слабост в най-добрите компютърни програми за Го. Тя се споделя от повечето широко използвани днес системи с изкуствен интелект.
Включително чатбота ChatGPT, създаден от базираната в Сан Франциско OpenAI.
Тактиките, които върнаха човека на върха в играта Го, бяха предложени от компютърна програма. Тя беше изследвала системите за изкуствен интелект в търсене на слаби места.
След това Пелрин безмилостно е изпълнил предложения план.
За нас беше изненадващо лесно да използваме тази система. Софтуерът изигра повече от 1 милион игри срещу KataGo, една от най-добрите системи за игра на Го, за да открие „сляпото петно“, от което човешкият играч може да се възползва.
Адам Глийв, главен изпълнителен директор на FAR AI, калифорнийската изследователска фирма, която е разработила програмата.
Печелившата стратегия, разкрита от софтуера, не е напълно тривиална, но не е и супер трудна за научаване от човек. Може да бъде използвана от играч на средно ниво, за да победи машините.
Келин също така използва метода, за да спечели срещу друга много добра система за Го – Leela Zero.
Решителната победа, макар и с помощта на тактика, предложена от компютър, идва седем години след като изкуственият интелект изглеждаше, че е взел неоспорима преднина пред хората в тази често смятана за най-сложна настолна игра.
AlphaGo, система, разработена от изследователската компания DeepMind, собственост на Google, победи световния шампион по Го Ли Седол с четири на една игри през 2016 г. Три години по-късно Седол обясни оттеглянето си от играта Го с възхода на изкуствения интелект, като заяви, че той е същество, което не може да бъде победено.
AlphaGo не е публично достъпен, но системите, срещу които Пелрин надделя, се смятат за равностойни.
В играта Го двама играчи редуват поставянето на черни и бели камъни върху дъска, обозначена с решетка 19×19. Те се стремят да обградят камъните на противника си и да затворят най-голямо пространство. Огромният брой комбинации означава, че компютърът не може да прецени всички възможни бъдещи ходове.
Тактиката, използвана от Пелрин, включваше бавно увиване на голяма „примка“ от камъни, за да се обгради една от групите на противника. Същевременно отвличаше вниманието на изкуствения интелект с ходове в други ъгли на дъската. Ботът, играещ Го, не е забелязал уязвимостта си, дори когато обкръжаването е било почти завършено.
„За човек би било доста лесно да я забележи“, добави той.
Откриването на слабост в някои от най-усъвършенстваните програми за игра на Го сочи фундаментален недостатък в системите за дълбоко обучение. Те са в основата на най-напредналите съвременни изкуствени интелекти.
Стюарт Ръсел, професор по компютърни науки в Калифорнийския университет в Бъркли.
Системите могат да „разбират“ само конкретни ситуации, на които са били изложени в миналото. Не са в състояние да обобщават по начин, който е лесен за хората, добавя той.
Това още веднъж показва, че сме били твърде прибързани да приписваме на машините свръхчовешки нива на интелигентност.
Ръсел.
Според изследователите точната причина за неуспеха на системите за игра на Го е въпрос на предположения. Една от вероятните причини е, че тактиката, използвана от Пелрин, се използва рядко, което означава, че системите с изкуствен интелект не са били обучени на достатъчно подобни игри, за да разберат, че са уязвими.