Ако някога сте вдигали поглед към нощното небе и сте виждали блясък от звезди, познавате това чувство: рядък момент, в който недоумението е нещо приятно. Мащабът на Вселената и огромното разнообразие на обектите в нея не спират да предизвикват удивление у всеки от нас.
През 2022 година успяхме да видим някои от тези обекти с нова резолюция и жизненост. Най-съвременните технологии – особено наскоро изстреляният космически телескоп Джеймс Уеб, предизвика революция в представата ни за космоса и позволи на учените да надникнат по-назад във времето, в някои от най-„старите“ светлини във Вселената.
Ето някои от най-красивите космически снимки за 2022 година, представени от Gizmodo:
Протозвезда, приличаща на пясъчен часовник
На този зашеметяващ кадър светлината се разпръсква във формата на пясъчен часовник от тъмния облак L1527, намиращ се на около 460 светлинни години от Земята. Екипът на телескопа Джеймс Уеб публикува тази снимка през ноември миналата година. В сърцевината на пясъчния часовник – скрита от тънка хоризонтална линия – се намира протозвезда. Протозвезда е началният стадий от звездната еволюция. Протозвездата се образува в облак от звезден газ и прах, в който се съдържа голямо количество водород и хелий. Състои се от звездно ядро и газова обвивка с малка плътност.
Мъглявината Южен пръстен
Тези две снимки на мъглявината Южен пръстен, направени от телескопа Джеймс Уеб, разкриват много различни аспекти на една и съща структура. Мъглявината е на около 2 500 години и учените наскоро разгледаха данните от телескопа, за да създадат тези две изображения и да разшифроват обстоятелствата, които може да са довели до появата на този цветен небесен овал.
Стълбовете на сътворението
Джеймс Уеб засне нов изглед (вдясно) на Стълбовете на сътворението – пипала от газ и прах в мъглявината Орел, които бяха заснети и от космическия телескоп Хъбъл (вляво) през 90-те години на миналия век. Снимката на Уеб разкрива невиждани досега детайли от създаването на звездите на стълбовете.
Стрелец A*
Тази година организацията Event Horizon Collaboration направи изображение на черната дупка в центъра на нашата галактика – свръхмасивна черна дупка, наречена Стрелец A*. Яркият пръстен около черната дупка с маса 4 милиона слънца е супергореща материя.
Две много древни галактики
Две галактики, забелязани в дълбоки полета, направени от телескопа Джеймс Уеб, са изключително древни. Подчертаните на горното изображение галактики 1 и 2 се намират на червени отмествания от 10,5 и 12,5, което значи, че датират само от няколкостотин милиона години след Големия взрив (от началото на Вселената са изминали почти 14 милиарда години).
Луната на Юпитер – Европа
Космическият апарат „Джуно“ на НАСА засне това изображение на луната на Юпитер, Европа през септември. Сондата се намираше на около 219 мили над повърхността на луната, което я прави една от най-интимните гледки, които сме получавали досега.
Южният полюс на Слънцето
Въпреки че естеството на Слънцето е общоизвестно – то е гореща газова сфера – „Solar Orbiter“ – сондата на НАСА и ЕКА ни предоставя най-добрата гледка към звездата досега. Орбиталният апарат дори се потопи в короната на Слънцето, което го прави единственият обект, създаден от човека, който буквално се докосва до звездата.
Релефа на пръстените на Нептун
През септември телескопа Джеймс Уеб засне изображение на дълбокия син Нептун. Да, това е снимка на Нептун – не на Сатурн, планетата, която най-често се свързва с пръстени. Нептун също има пръстени, които изглеждат драматично на този инфрачервен кадър.
Квинтетът на Стефан
Квинтетът на Стефа̀н е визуално струпване на пет галактики, четири от които образуват първата компактна група галактики, откривана някога. Групата е открита от Едуар Стефан през 1877 г. в Марсилската обсерватория. Групата е най-изучаваната от всички компактни галактически групи.
Галактическо „припокриване“
Телескопът „Хъбъл“ е заснел тези две спирални галактики на повече от милиард светлинни години от Земята, които създават илюзията, че се сблъскват. Всъщност те просто се припокриват визуално, което прави пространството да изглежда по-пренаселено, отколкото е в действителност.
Мъглявината Тарантула
Мъглявината Тарантула е група от млади, зараждащи се звезди. Името ѝ идва от приликата ѝ с бърлогата на тарантули. Тя се намира на около 161 000 светлинни години от земята и е заснета от телескопа Джеймс Уеб в началото на септември.
Галактиката Фантом
Опитайте се да не се замаяте, гледайки тази снимка на галактиката Фантом, видяна в оптичните и средните инфрачервени вълни. Изображението е направено с помощта на данни от Уеб и Хъбъл. Галактиката се намира на около 32 милиона светлинни години от Земята и включва облаци от газ, прах и области на звездообразуване.
Юпитер в синьо
Никога не сте виждали Юпитер такъв, какъвто беше заснет наскоро от Webb: вместо традиционния млечно-оранжев цвят, най-голямата планета в Слънчевата система е преливащо синя. Ако се загледате, можете да видите и пръстените на Юпитер.
Галактиката колело
Това изображение изглежда приблизително така, както изглежда пространството, когато ме помолят да го нарисувам с акварел. Галактиката колело (можете да разберете защо се нарича така) е видяна от Джеймс Уеб на фона на множество други източници на светлина – предимно галактики – в далечната Вселена.
Първото дълбоко поле на телескопа „Джеймс Уеб“
Първото изображение на Джеймс Уеб в дълбоко поле засне галактически куп, наречен SMACS 0723. Тази дифракционна картина е характерна за 18-те шестоъгълни огледални сегмента на телескопа, работещи заедно като едно основно огледало с диаметър 6,5 метра.
Космическите скали на мъглявината Карина
На това изображение от космическия телескоп Уеб се вижда единият край на мъглявината Карина. Наречена Космически скали, масивната структура е показана тук в инфрачервения диапазон. В рамките на скалите се намират множество звездни купове, а в далечината се виждат и други източници на светлина – звезди и галактики в далечната Вселена.
Сливащи се галактики, видени от два телескопа
Тези две галактики са в процес на сливане. Според Европейската космическа агенция „техният сблъсък е предизвикал вълна от звездообразуване, известна като звезден взрив, при който се създават нови звезди със скорост над двадесет пъти по-голяма от тази на галактиката Млечен път“.
Вулканична активност на Йо
Една от луните на Юпитер, Йо изпъстрена с ярки петна на тази снимка, направена от инфрачервения аврорален картограф на НАСА. Ярките петна са вулканични горещи точки на луната, които подхранват сиянията над Юпитер.
Нишките на Млечния път
Мозаечно изображение, направено от радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка, разкри близо 1000 дълги няколко светлинни години нишки от частици космически лъчи в центъра на Млечния път. За нишките се знае от няколко десетилетия, но изследователите не знаеха, че са толкова много.
Най-старата известна звезда
Ярката червена точка в края на стрелката във вмъкнатото изображение е Еарендел – звезда на 13 милиарда години, която астрономите откриха тази година. Тя е най-старата известна досега звезда и е наблюдавана от космическия телескоп „Хъбъл“. Тя беше забелязана благодарение на гравитационното обективиране – нещо, което ще продължи да помага за разкриването на най-ранната светлина във Вселената.