По цял свят денонощно се търси начин за спирането на коронавирус пандемията. Много усилия се влагат в разработването на ваксина. Общоизвестните прогнози са, че можем да очакваме такава до 12-18 месеца. Изследователи обаче предупреждават, че може да няма физическа възможност да се произведе достатъчно и богатите страни ще я изкупят. За това разбираме от Nature.
Не можем ли да подготвим производството от сега? Истината е, че нужната технология за производство зависи от типа ваксина, която ще се окаже успешна. Предприемането на такова действие ще струва наистина много.
Освен това, ресурсите за коронавирус трябва да в баланс с нуждите за производство на други ваксини. Производствените мощности изкарват стотици милиони дози грипни ваксини всяка година, например. Какво ще стане, ако милиони и милиарди имат нужда от новата ваксина, а в същото време трябва да продължи производството на ваксини за грип, морбили, паротит, рубеола и други заболявания?
Според Дейвид Хейман, специалист по инфекциозни заболявания от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, ще има недостиг. Той съветва СЗО по въпроси свързани с кризи като сегашната.
Световната Здравна Организация казва, че работи по план за осигуряването на справедливо разпределение на ваксините. Не е ясно как ще се случи на практика.
Да изберем победител?
Както казахме, нужните производствени мощности са пряко зависими от типа ваксина, която ще трябва да се произведе. Тя може да е съставена от отслабена или инактивирана версия на коронавируса. Може да съдържа част от протеиновата обвивка или пък РНК/ДНК последователност. Може да влиза в тялото чрез наночастица или друг вирус. Всеки един вариант изисква различен производствен процес. Променливите са прекалено много.
Ако се използва инактивирана форма на SARS-CoV-2, можем да изчислим нужните средства сравнително лесно. Технологиите за производство са налице от 50-те години насам. Проблемът тук би бил производството и пречистването на коронавируса във висока концентрация. Това се прави в съоръжения със сертификат за ниво на биобезопасност от ниво 3. Такива има малко.
По-лесно производство ще има, ако ваксината използва РНК или ДНК състави, които да провокират клетките към производство на едни от протеините, които коронавируса използва. Уловката тук е, че към момента няма нито една одобрена ваксина, направена по тази методология, която да се прилага при хора.
В тази област има две компании, които постигат прогрес . Едната е Moderna, която сложи първата ваксина на доброволец през март. Другата е CureVac от Германия, която заявява, че при успех има капацитет да прави до 400 милиона дози на година.
Трета концепция е преработката на ваксина срещу дребна шарка, така че в тялото да се произведе имунизиращ SARS-CoV-2 протеин. При успех, това би позволило използването на съществуващите производствени мощности, които са пригодени за направата на споменатата ваксина.
Съществуват и т.нар. „Subunit” ваксини, при които има белтъчина или част от такава, която се инжектира с помощна молекула за подсилване на имунния отговор. При тях има нужда от съставки, които могат да са оскъдни по време на пандемия. Един пример за това са специфичните липиди.
Пари напред
CEPI (Коалиция за иновации за подготовка за епидемии), една от организациите, които сега финансират разработката на ваксини, казва, че има нужда от поне $2 милиарда долара само за разработката на кандидат ваксините и производството им за клинични тестове. Още $1 милиард е нужен за производството и дистрибуцията на успешна SARS-CoV-2 ваксина по света. Още много милиарди обаче са нужни за разширяване на производството на отделните компании, дори в крайна сметка то да не се използва.
Бил Гейтс също подкрепя тезата, че трябва да построим нужните производствени бази предварително. Той ще се включи във финансирането.
Една от фирмите, която вече си осигури финансиране, е Johnson & Johnson. Партньорството с правителствения Биомедицински орган за напреднали изследвания и развитие на САЩ е на стойност $1 милиард. Разработката на тяхната ваксина е базирана на модифициран аденовирус. Имат капацитет да произведат 1 милион дози, като ранната оценка е, че всяка една от тях ще струва около 10 евро.
Друг вариант е да се подпишат споразумения за покупка на ваксините на определена цена предварително.
Има ли закони, които пречат на някой да изкупи всички ваксини?
Дори да има огромно количество дози в някоя стра, нищо не може да я принуди да ги сподели. Всяка страна ще предпочете първо да имунизира своите граждани, преди да започне да изнася към други страни.
От CEPI казват, че не съществува споразумение, което да определя правила за справедливо разпределение. Няма и върховен орган, който да поръчва производството на ваксини на глобално ниво, да ги заплаща и после да ги разпределя.
СЗО се е намесвала в това отношение преди. По време на H5N1 заразата в страни като Китай, Египет и Индонезия бе изработена резолюцията известна като Рамка за подготовка за пандемичен грип (PIP).
Участниците предоставят проби от вируси на мрежа от лаборатории, които са координирани от СЗО. Според подаваната информация, страните получават достъп до наличностите на СЗО от ваксини, тестове и лекарства, на база нуждите си. Това обаче не важи за настоящата пандемия от коронавирус.
Възможно е страните да разработят подобна рамка, но е малко вероятно това да е готово за Световната Здравна Асамблея през май. Подобно нещо трябва да се гласува там. Освен това, вече има прекалено много заразени, съответно и много вирусен материал. Не е ясно дали подобно споразумение би проработило. Производителите на ваксини могат да получат достъп до проби от частни лаборатории, без да поемат ангажименти.
Тепърва ще има развитие по темата и вземане на мерки, които ще проследим.
